Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8243 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23862/2025
Вид
Решение № 8243
Подписан
05.05.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8243 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110123862 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от „Еси Транспорт" ЕООД срещу „Тузиус“ ООД, с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 372, ал. 1, ТЗ, вр. чл. 49 Закон за автомобилните превози и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 675/07.02.2025 г. по ч.гр.д. 1460/2025 г. по описа на РС-Варна, а именно: 245.42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/, представляваща неплатено от възложителя възнаграждение по сключен договор за автомобилен превоз на товари № 4544/03.10.2024 г., осъществен на 04-05.10.2024 г. по направление гр. Велико Търново – гр. София, за която сума е издадена фактура № 0000012897/07.10.2024 г. от превозвача; както и 9.94 евро /19.45 лева/, представляваща мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.10.2024 г. – 05.02.2025 г.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен договор за автомобилен превоз на товари № 4544/03.10.2024 г. ответникът възложил на ищеца извършването на превоз на палетизирана стока, която следвало да бъде натоварена на 04.10.2025 г. от гр. Велико Търново и доставена на 05.10.2024 г. в гр. София. Сочи, че съгласно постигнатите между страните договорки, за извършване на превоза на товара било договорено възнаграждение в полза на превозвача в размер на 480 лева с ДДС, платимо от товародателя „Тузиус“ ООД.

Сочи, че в изпълнение на заявката ищецът натоварил стоката, представляваща общо 16 бр. палети с ламиниран ПДЧ, декоративен ламинат HPL, МДФ/ХДФ фурнировани плочи на 04.10.2024 г. от склада на изпращача „Кроноспан България“ ЕООД в гр. Велики Търново, като извършил превоза с 1 влекач/рег. № ***/ и ремарке /рег. № ***/ и доставил същата на 05.10.2024 г. на описания в издадената за превоза товарителница получател – „Лонира“ ООД в гр. София, където същата била приета без забележки.

Сочи, че за извършения автомобилен превоз на товари превозвачът издал на възложителя фактура с № 0000012897/07.10.2024г. за договореното възнаграждение в размер на 480, 00 лева с вкл. ДДС, като същата била надлежно е осчетоводена, представена и получена от ответника „Тузиус“ ООД.

Твърди, че възложителят не извършил плащане по надлежно изпълнения договор, поради което изпадал в забава с изтичането на 14 дни от издаване/получаване на фактурата за плащане /22.10.2024 г./ Сочи, че липсата на плащане мотивирала ищеца да подаде заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено от РС-Варна и в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подавал възражение в срок.

С оглед дадените от заповедния съд указания по реда на чл. 415 ГПК, предявява настоящите искове с искане съдът да признае за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът„Тузиус“ ООД не подава отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последния регистриран в ТРРЮЛНЦ адрес на управление.

На 30.04.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован.

В призовката за насроченото съдебно заседание повторно му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна.

Независимо от посоченото, ответникът не е изпратил представител в откритото съдебно заседание на 30.04.2026 г. и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното по делото открито съдебното заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното 2 наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл.

239, ал. 2 ГПК/.

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 1460/2025 г. по описа на РС-Варна, в общ размер на 516.40 евро, от които: 12.78 евро - държавна такса за исковото производство и 245.42 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и сумата от 12.78 евро - държавна такса в заповедното производство и 245.42 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 Г П К о т „Еси Транспорт" ЕООД, EIK 204010524, срещу „Тузиус“ ООД, ЕИК 103865576, установителни искове с правно основание чл. 372, ал. 1, ТЗ, вр. чл. 49 Закон за автомобилните превози и чл. 86 ЗЗД, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 675/07.02.2025 г. по ч.гр.д. 1460/2025 г. по описа на РС-Варна, а именно: 245.42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/, представляваща неплатено от възложителя възнаграждение по сключен договор за автомобилен превоз на товари № 4544/03.10.2024 г., осъществен на 0405.10.2024 г. по направление гр. Велико Търново – гр. София, за която сума е издадена фактура № 0000012897/07.10.2024 г. от превозвача; както и 9.94 евро /19.45 лева/, представляваща мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.10.2024 г. – 05.02.2025 г.

ОСЪЖДА „Тузиус“ ООД, ЕИК 103865576, да заплати на „Еси Транспорт" ЕООД, EIK 204010524, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 258.20 евро – разноски в първоинстанционното исково производство, както и сумата от 258.20 евро – сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1460/2025 г. по описа на РС-Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4