Акт от 06.04.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

80

Година

24.11.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.06

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Надежда Атанасова

Пламен Александров

Васил Панайотов

Прокурор:

Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Административно дело номер

20065100700058 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 216, ал.6 във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията.

Постъпила е жалба от А. М. Т. от гр.Кърджали срещу заповед № ДК-10-02/05.04.2006 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. за “смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, издадено от главния архитект на Община Кърджали на името на А. М. Т. и С. А. Т., както и одобрения към него инвестиционен проект. Счита, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че на него и съпругата му като собственици на апартамент № 2, находящ се на бул.”България” № 31 било издадено строително разрешение № 155/15.07.2005 г., с което им се разрешило смяна на предназначение на магазин за хранителни стоки в игрална зала. Цитираното разрешение било издадено след представяне на изискуемия проект със задължителните към него части и одобрен по реда и условията, предвидени в Закона за устройство на територията. Цитираното в обстоятелствената част на обжалваната заповед нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ при издаване на строителното разрешение се отнасяло за извършване на преустройства на собствени обекти за пръв път. В настоящия случай вече имало извършено преустройство на апартамент в магазин за хранителни стоки, за който случай била относима разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ. Към момента на издаване на процесното разрешение за строеж апартамента на жалбоподателя вече бил преустроен в магазин за хранителни стоки, за което имал издадено по – рано и влязло в сила разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което съгласно чл.38, ал.5 от ЗУТ в настоящия случай не се изисквало съгласие на собствениците в етажна собственост. Освен това твърдението, че разрешението за строеж и одобрените към него проекти били издадени и респективно одобрени на името на лица, които не можели да бъдат квалифицирани като възложители съгласно ЗУТ, будело у него недоумение. Изграждането на стълби към обекта се извършило още при преустройството на апартамента в магазин за хранителни стоки. В настоящия проект, въз основа на който било издадено строително разрешение, нямало предвиждане за изграждане на стълби. Наред с това атакуваната заповед не отговаряла на чл.15, ал.2, т.1 от ЗАП, а именно – не съдържала наименование на органа, който я издава. С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна заповед ДК-10-02/ 05.04.2006 г. на началника на РДНСК.

Ответникът – РДНСК – Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а заповедта на началника на РДНСК – Кърджали за законосъобразна. Излага съображения, че отмененото строително разрешение и одобрените към него инвестиционни проекти било незаконосъобразно издадени, поради нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ – липсвало съгласие на непосредствените съседи. Освен това към преписката липсвали предварителни договори с ВиК и електроразпределителните дружества, а така също лицето, на което било издадено строителното разрешение не можело да бъде квалифицирано като възложител по смисъла на ЗУТ в онази част от проекта, с която се завземали части от мазетата под съответната игрална зала. Моли съда да остави в сила заповедта на началника на РДНСК – Кърджали. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Община Кърджали, чрез своя процесуален представител, намира жалбата за основателна. В представена по делото писмена защита излага подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК – Кърджали.

Главния архитект на Община – Кърджали не се явява и не се представлява и не взима становище по жалбата.

Заинтересованите страни С. А. Т., Богдан Петров Богданов и Илияна Михова Богданова не се явяват, не се представляват и не взимат становище по жалбата.

Заинтересованата страна Диана Димитрова Димова, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. В представено по делото писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на атакуваната заповед на началника на РДНСК – Кърджали.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо право да обжалва, а поради липса на доказателства за връчването й следва да се приеме, че е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваната заповед № ДК-10-02/05.04.2006 г. на началника на РДНСК – Кърджали е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 155/ 15.07.2005 г. за “смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, издадено от главния архитект на Община Кърджали на името на жалбоподателя А. М. Т. и С. А. Т., както и одобрения към него инвестиционен проект. От заповедта е видно, че същата е издадена по повод жалба с вх.№ ДК-К-ли-39-109/23.03.2006 г. на живущи на бул.”България” бл.31, вх.Б против разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. и одобрени към него инвестиционни проекти за строеж: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, с административен адрес гр.Кърджали, бул.”България” бл.31, вх.Б, ап.2. За да издаде процесната заповед, началникът на РДНСК – Кърджали е приел, че горецитираната жалба е подадена в срок и от лица, имащи право на жалба, съгласно чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, а именно – Донка Делчева Димитрова като собственик на апартамент № 3 и Диана Димитрова Димова, като собственик на апартамент № 4, поради което я е намерил за допустима. По същество е приел, че при издаване на строително разрешение № 155/15.07.2005 г. са били допуснати следните нарушения: 1. нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ, поради липса на решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта; 2. нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ – липса на предварителни договори с експлоатационните дружества; 3. нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ, тъй като разрешението за строеж и одобрените към него проекти, с които се предвижда изграждането на стълби към обекта, са издадени и респективно одобрени на името на лица, които не могат да бъдат квалифицирани като възложители съгласно ЗУТ; 4. нарушение на чл.15, ал.2 от ЗАП-липса на фактическите основания за издаването на разрешението за строеж, а цитираните правни основания не касаят процесния строеж.

Видно от представеното по делото като доказателство разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г., същото е издадено на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на Община – Кърджали на възложителите А. М. Т. /жалбоподател по делото/ и С. А. Т. /заинтересовано лице по делото/ за обект: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала” в пл.№ 2799, кв.69 – жил.блок на МНО гр.Кърджали, съгласно скица с виза № АС-СС-232/20.05.2005 г. и одобрени на 29.06.2005 г. с протокол № 11, реш.№ 10 на ЕСУТ проекти на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ, като е посочено, че същото е издадено по повод молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г.

От представената по делото и приета като доказателство препискапо издаване на разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. се установява, че първоначално е било извършено преустройство на апартамент в хранителен магазин, за което на жалбоподателя Т. е било издадено и впоследствие влязло в сила разрешение за строеж № 86/12.05.2004 г., както и удостоверение № 4/ 18.01.2005 г. за въвеждане в експлоатация. От цитираната преписка се установява също така, че заинтересованото лице по настоящото дело Диана Димитрова Димова е била уведомена в качеството й на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1 и 2 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. с писмо с обратна разписка, получено от последната на 13.03.2006 г. В преписката се съдържат също така издадена от главният архитект на Община Кърджали виза за проектиране № АС-СС-232/03.06.2005 г., както и проект, представен в части архитектурна, конструктивно и ВиК становище, Електро и ОВК. Видно от представения проект, представен в посочените части, като възложител /инвеститор/ е посочено “Е.Г. – Кърджали” ООД гр.София.

Видно от жалба с вх.№ ДК-К-ли-39-109/23.03.2006 г., живущите на бул. ”България” бл.31, вх.Б, в това число и заинтересованото лице Диана Димитрова Димова, са обжалвали издадено разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. за обект: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в гр.Кърджали, бул.”България” бл.31, собственост на А. М. Т.

От гореизложеното се установява, че разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. е издадено въз основа на виза за проектиране и одобрени проекти на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ, като е посочено, че същото е издадено по повод молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г. В тази връзка в представената по делото преписка липсва цитираната в процесното разрешение за строеж молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г., като от приложеното по делото придружително писмо и изричното изявление на процесуалния представител на Община – Кърджали в съдебно заседание на 06.10.2006 г. се установява, че представената по делото и обсъдена по – горе преписка е цялата преписка по издаването на процесното разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. При това положение следва да се приеме, че липсва заявление /молба/ от възложителя за издаване на разрешението за строеж, респективно, че последното е издадено в нарушение на чл.148, ал.4, изр.4-то от ЗУТ, установяващ, че разрешението за строеж се издава въз основа на писмено заявление на възложителя до компетентния орган – главния архитект на общината. Впрочем, в представената по делото като доказателство преписка по издаване на разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. липсва и заявление на възложителя или упълномощено от него лице до главния архитект на общината за издаване на виза за проектиране, изискуемо съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ. В случая заявлението за издаване на разрешение за строеж, както и за издаване на виза за проектиране е от съществено значение за преценката относно законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, тъй като съгласно цитираните по – горе разпоредби заявлението се подава само от възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Съгласно този член възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Все в тази връзка следва да се посочи, че в проекта, въз основа на който е издадено процесното разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г., представен в части архитектурна, конструктивно и ВиК становище, Електро и ОВК, като възложител /инвеститор/ е посочено “Е.Г. – Кърджали” ООД гр.София т.е. лице, различно от собственика на имота – жалбоподателя А. Т.

Що се касае до довода за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ при издаване на процесното разрешение за строеж, то съдът съобрази следното:

От гореизложеното се установи, че в настоящия случай се касае за преустройство на обект, който е за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда и от магазин за хранителни стоки се преустройства в игрална зала, поради което е приложима разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, която не поставя условие за изискване на съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По отношение на последното обстоятелство обаче, а именно – липса на наднормено шумово и друго замърсяване, по делото липсват доказателства. В тази връзка, в разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. е посочено, че същото се издава въз основа на одобрени на 29.06.2005 г. с протокол № 11, реш.№ 10 на ЕСУТ проекти, на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ. Следва да се посочи, че цитираният чл.143, ал.3 от ЗУТ, предвиждащ, че инвестиционните проекти се разглеждат от съответния експертен съвет, когато не са придружени от оценка за съответствие по ал. 1, е отменен към момента на издаване на разрешението за строеж. Що се касае до цитираното в разрешението за строеж решение № 10 на ЕСУТ, то такова също липсва в преписката, поради което не може да се направи преценка налице ли е решение на съответния експертен съвет по чл.142, ал.6, с което се приема оценката за съответствие със съответните законови изисквания, в това число изискванията по чл.169, ал.1, между които е и това по т.5 - защита от шум и опазване на околната среда, с оглед горецитираното изискване на чл.38, ал.5 от ЗУТ.