Решение № 371 от 21.07.2023, Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по НЧД № 1774 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е във връзка с депозирано в Софийския градски съд искане от прокурор при СГП – вх. № 297192/25.03.2021 г., да бъде постановено определение, с което да бъде приспособено, по отношение на осъдената българска гражданка Д.Х. А. – родена на ******* г. в гр.София, ЕГН – ********** – решение № 1341/28.04.2017 г., влязла в сила на 28.07.20`7 г. на Апелативен съд – гр. Бреша, Република Италия, към изискванията на българското законодателство и да бъдат решени въпросите, свързани с него, а именно – на кои членове от НК на Република България съответстват извършените престъпления и какво наказание следва да изтърпи осъдената; при какъв режим следва да изтърпи наказанието; каква част от наказанието е изтърпяла на територията на Република Италия и какъв остатък има да изтърпява осъденото лице.

Въз основа на така постъпилото искане от прокурор при СГП е образувано НЧД № 1188/2021 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав. С протоколно определение № 261462/19.04.2021 г., Съдът е прекратил съдебното производство по НЧД № 1188/2021 г., като е преценил, че следва да се образува производство по чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с оглед постъпило в Р България на 02.03.2021 г. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено от Главна Прокуратура – гр. Бреша, Р Италия, основаващо иницииране на производството по реда на чл.12 от Специалния закон – последния в сила от 01.01.2020 г., което Удостоверение предхожда после внесеното от СГП пред СГС искане с правно основание чл.457, ал.2 – 5 НПК, вр. чл.44, ал.1 ЗЕЕЗА.

Материалите по делото са докладвани на Зам. председателят на СГС и въз основа на същите е образувано настоящото НЧД № 1774/2021 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло предложението на СГП и пледира Съдът да постанови решение, с което да признае и приеме за изпълнение постановения по отношение на осъдената Д. ХР. Й. (А.) съдебен акт на Апелативен съд – гр.

Бреша, Република Италия, по наказателно дело № 1341/2017г., влязъл в сила на 28.07.2017 г.

Намира, че е налице валидно Удостоверение по чл. 3 от закона, което съдържа всички изискуеми от закона реквизити; не е налице несъответствие между издаденото удостоверение и съдебния акт и същото не е оттеглено. Сочи, че не са налице визираните в чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отлагане на признаването на съдебния акт.

Излага, че самоличността и местонахождението на Д. ХР. Й. са установени по безспорен начин, както и предходните й осъждания, като акцентира, че същата е български гражданин и живее постоянно в гр. София.

Представителят на държавното обвинение намира, че деянието, за което е осъдена Й.

(А.), попада в обхвата на чл. 8, т. 18 от специалния закон, тъй като се касае за извършени престъпления „грабеж“ и „лека телесна повреда“. Сочи, че по делото не се съдържат данни на територията на Република България спрямо осъдената Й. да се води наказателно производство за същите престъпления. Ангажира доводи, че изпълнението на наказанието наложено на осъдената, не е погасено по давност, като към момента на постановяване на акта, остават повече от шест месеца до изтърпяването му.

Прокурорът при СГП пледира да бъде постановено решение, с което Съдът да признае и приеме за изпълнение присъдата на чуждия съд, с която на осъдената Д. ХР. Й.

(А.), е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 9 (девет) 1 месеца, с остатък от 3 (три) години, 11 (единадесет) месеца и 26 (двадесет и шест) дни, като приеме, че осъдената е извършила деяния, съставомерни като „грабеж“ и „лека телесна повреда“ по българския НК. Намира, че осъдената следва да изтърпи наложеното й наказание при първоначален „Строг“ режим, предвид предходните й осъждания. Предлага от така определеното на осъдената наказание, на основание чл. 12, ал. 9 от Специалния закон, да се приспадне периодът на задържане на Й. (А.) на територията на Република Италия, за срок от 274 дни, както и периода, в който осъдената е била задържана на територията на Р. България в производството по ЗЕЕЗА, считано от 25.02.2021 г. до 04.03.2021 г.

Упълномощеният защитник на осъдената Д. ХР. Й. (А.) – адв. М.В. – от АК – Велико Търново, пледира, че е налице визираното в чл. 15, ал. 9 от Специалния закон факултативно основание за отказ от признаване и изпълнение на присъдата, постановена от Апелативния съд – гр. Бреша, от 28.04.2017 г., в сила от 28.07.2017 г. В подкрепа на искането си изтъква, че видно от писмо на Регионалната здравна служба – Местна здравна служба – Рим 2, Комплексно оперативно звено – здравословно състояние на жените в местата за лишаване от свобода, № 770 от 28.05.2019 г., подписано от д-р Е.А., осъдената страда от „наследствен ангиоедем (дефицит на С1 – естеразивен инхибитор)“, несъвместимо със затворническия режим, поради което на два пъти е постъпвала в болница за оказване на спешна помощ.

Твърди, че поради несъвместимостта на заболяването на осъдената Й. (А.) с условията за изтърпяване на наложеното й наказание в затвор, същата е освободена под „Домашен арест“ и е търпяла наказанието си по този начин. Оспорва твърдението, че осъдената е избягала, като сочи, че е била оставена без каквито и да било медицински грижи, поради което се е завърнала в България, за да получи медицинско обслужване.

Защитникът развива доводи, че осъдената не е била уведомена нито за постановената първоинстанционна присъда, нито за присъдата на Апелативния съд – гр. Бреша, Република Италия и е разбрала за постановената присъда едва след като е била задържана в Испания, и приведена в Република Италия за изтърпяване на наказанието. Акцентира, че не е имало възможност осъдената да бъде уведомена за воденото наказателно производство срещу нея, тъй като преди това е получила забрана да влиза в област Бреша.

Пледира Съдът да откаже да признае и приеме за изпълнение съдебният акт, постановен от Апелативния съд – гр. Бреша по отношение на подзащитната му, а алтернативно – да признае акта частично, на основание чл. 16 от Специалния закон, за разумен срок, който да не създава опасност за здравето и живота на осъдената.

Осъдената Д. ХР. Й. (А.), при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитата си. Сочи, че не е била информирана за наказателното производство, водено срещу нея, докато не е била задържана в Испания за проверка. Излага, че не е контактувала с никого по повод делото, нито е получавала в България документи по делото. В последната си дума се присъединява към искането на защитата си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Осъдената Д. ХР. Й. (А.) е родена на ******* г. в гр.София, ЕГН – **********, българка, българско гражданство, неомъжена, осъждана, с основно образование, неработеща към момента, с адрес по местоживеене – гр. София, ж.к. ****, с лична карта № *******, издадена на **** г. от МВР – София.

С присъда № 1341/2017 от 28.04.2017 г., постановена от Апелативен Съд – гр. Бреша, 2

Второ наказателно отделение, Република Италия, влязла в законна сила на 28.07.2017 г., българската гражданка Д. ХР. Й. (А.) е призната за виновна за извършени от нея на 19.02.2014 г. в Гавардо, провинция Бреша, Република Италия, две престъпления – чл. 110 от НК на Република Италия; чл. 628, ал. 2 от НК на Република Италия; чл. 628, ал. 3 от НК на Република Италия и по чл. 110 от НК на Република Италия; чл. 582 от НК на Република Италия; чл. 585 от НК на Република Италия и чл. 576, ал.1 от НК на Република Италия, за които престъпления Д. ХР. Й. (А.) е осъдена на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 (четири) години и 9 (девет) месеца.

С присъдата, Д. ХР. Й. (А.) е призната за виновна в извършени от нея на 19.02.2014 г. в Гавардо, провинция Бреша, Република Италия, две самостоятелни престъпления с посочената по-горе правна квалификация, а именно за това, че: а) на 19.02.2014 г. в Гавардо, провинция Бреша, Република Италия, в съучастие с други две лица, с цел да извлече незаконна облага, е присвоила портфейл от М.С., съдържащ сума в брой от 600.00 евро, лична карта на Масентини, лични карти на двете й малолетни деца, както и различни други документи, като го измъкнала от чанта, поставена върху количка за пазаруване. Двама от съучастниците са преследвани и заловени в близост до пострадалата, докато третия съучастник е избягал, с цел да си осигури облага от извършеното престъпление, както и безнаказаност. Съучастниците са използвали насилие и заплаха по отношение на пострадалата С., като първоначално са я наплюли, а след това са я удряли със жестоки шамари по лицето, като накрая са я блъскали и бутали, докато същата падне на земята. Престъплението е извършено с отегчаващо вината обстоятелство – от няколко сдружили се лица и б) за това, че на 19.02.2014 г. в Гавардо, провинция Бреша, Република Италия, в съучастие с други две лица, с цел извършване на престъплението по б. „а“, са ударили неколкократно лицето М.С. с жестоки шамари, като от блъскането са я принудили да падне на земята и са й причинили телесна повреда, изразяваща се в „контузия на лявата скула поради причинено насилие“, лечимо за период от 8 дни при липса на евентуални усложнения.

Присъдата на Апелативния Съд – гр. Бреша, Второ наказателно отделение, Република Италия, е постановена в отсъствието на подсъдимата Д. ХР. Й. (А.), но същата е била призована за участие в наказателното производство чрез служебно назначения си защитник Ф.М., върху когото е лежало задължението да се свърже с подсъдимата.

Осъдената Д. ХР. Й. (А.) е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 19.02.2014 г. до 22.02.2014 г. (4 дни). След влизане в сила на присъдата, постановена от Апелативния съд – гр. Бреша, Република Италия, е задържана за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, като е търпяла същото в затвор от 10.03.2019 г. до 27.11.2019 г. Считано от 27.11.2019 г. е търпяла наказанието при условията на „Домашен адрес“, на основание чл. 47, пар. 1, б. „с“ от Закона за наказанията на Република Италия, поради влошеното й здравословно състояние, налагащо постоянен контакт с местните власти, до 09.12.2019 г., когато е избягала. Общият период на задържане и изтърпяване на наказание от осъдената в Република България, е 274 дни.

На 24.04.2020 г. Прокуратурата към Апелативен съд – гр. Бреша, Република Италия, е издала Европейска заповед за арест (ЕЗА) по отношение на българската гражданка Д.Х. А., във връзка с постановената без присъствието на исканото лице присъда № 1341/2017 от 28.04.2017 г. на Апелативен Съд – гр. Бреша, Второ наказателно отделение, Република Италия, с която А. е призната за виновна за извършени от нея на 19.02.2014 г. в Гавардо (провинция Бреша) – две престъпления по чл. 110 от НК на Република Италия; чл. 628, ал. 2 от НК на Република Италия; чл. 628, ал. 3 от НК на Република Италия и по чл. 110 от НК на Република Италия; чл. 582 от НК на Република Италия; чл. 585 от НК на Република Италия и чл. 576, ал.1 от НК на Република Италия, за които е осъдена на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 (четири) години и 9 (девет) месеца. В тази връзка е 3 издадена и съответната Заповед за задържане в затвор № 544/2018/SIER по отношение на осъдената Й. (А.).

Образувано е било производство по ЗЕЕЗА спрямо същата.

С влязло в сила на 10.03.2021 г. решение № 50 от 04.03.2021 г., постановено по ЧНД № 231/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение, е отказано изпълнението на ЕЗА, издадена на 24.04.2020 г. от прокурор при Апелативен съд – гр.

Бреша, Република Италия, за предаване на лицето Д.Х. А. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 9 (девет) месеца, наложено й с влязла в сила на 28.07.2017 г. присъда № 1341/2017 от 28.04.2017 г. на Апелативен Съд – гр. Бреша, Второ наказателно отделение, Република Италия.