Решение № 288 от 16.12.2019, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……… гр.

Ловеч, 16.12.2019 година

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на петнайсети ноември през две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ВЕСЕЛИНА

В., докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 607/2019г., за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109 от ЗС.

С Решение № 707/17.04.2019г.,пост.по гр.д.№6862/2018г., РС-Плевен, е осъдил Т.И.И. с ЕГН **********,***, съд. адрес ***, с пълномощник адв.Г.Г.-***, на основание чл.109 ЗС, да преустанови действията си, с които пречи на А.Г.Г. ***,със съдебен адрес ***,с пълномощник адв.Р.М.-***, да ползва жилището в град Плевен, ул.”*** С****”№**,ап.***, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор и да му предаде програмиран чип за ползване на асансьора. Т.И.И. е осъден на основание чл.109 ЗС, да преустанови действията си, с които пречи на А.Г.Г. ***, посредством лишаването му от възможност да управлява поставената бариера на входа на вътрешния за сградата двор /от ул.”****”/, от който е подходът към гаража и да му предаде програмиран чип за ползване на бариерата, като претенциите за премахване на бариерата и на изградения в двора навес, като недоказани са отхвърлени.С решението Т.И.И. е осъден да заплати на А.Г.Г. на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата от 505лв. разноски в производството.

Постъпила е жалба от Т.И. ***,чрез адв.Г.Г.-ПАК,със съдебен адрес ***, против решението.

Счита,че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и материалния закон, немотивирано и необосновано. Моли да се отмени и предявените искове, ведно с произтичащите от това правни последици се отхвърлят.

Счита,че РС-Плевен е допуснал процесуално нарушение по чл.236,ал.2 от ГПК,като при постановяване на атакуваното решение не е изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводите си.

Изискването за мотивиране на решението е прогласено в разпоредбите на ГПК, а целта му е да покаже, че съдът е обсъдил всички фактически и правни доводи на страните, както и да им даде възможност да оспорват аргументите и изводите му пред следващата инстанция. В обжалваното решение РС-Плевен не е спазил това задължение, а единствено се задоволил да посочи коя от страните какви искания и/или възражения е направила. В мотивите на решението липсва каквато и да била преценка на доказателствата, липсва изложение на фактическите констатации, т.е. кои факти и въз основа на кои доказателства съдът е приел за установени.

Сочи,че в съдът е приел, че искът може да се счита предявен срещу лицето Т.И. - лично като физическо лице, като представител на „И****"ЕООД и като управител на ЕС на сградата. Видно от съдържанието на исковата молба искът е предявен само срещу физическото лице и няма претенция от страна на ищеца ответникът да е действал в друго качество. Изводите на съда са незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата по делото.

РС-Плевен при постановяване на решението не е обсъдил задълбочено и в съответствие с представените писмени доказателства въпроса за собствеността на асансьорното съоръжение и при какъв режим се експлоатира същото в сградата. Видно от представената фактура, която не е оспорена от ищеца, асансьорното съоръжение е собственост на „И****"ЕООД. Счита,че въпросът, на кого принадлежи правото на собственост, е различен от въпроса кой и при какъв установен режим ползва асансьорното съоръжение.

Съдът приема, че независимо от представената и неоспорена в процеса фактура за собствеността на асансьора, с оглед на обстоятелството, че е ползван от живеещите в сградата, то следва, че е етажна собственост. Не се съгласява с този извод е изцяло незаконосъобразен и в пълно противоречие с писмените доказателства. Съдът неправомерно се вмесва в правоотношения извън кръга на лицата, конституирани в процеса. В настоящето дело не са страни Етажната собственост (ЕС) и "И****"ЕООД. Съгласно представения протокол на ЕС от 06.12.2006г., който като писмено доказателство не е оспорен от ищеца (нито като дата, нито като съдържание), етажните собственици (тези, които са били към момента на вземането на решението), са предоставили на „И****"ЕООД правото да купи асансьора и оборудването на абонатното помещение в сградата. Регламентирането на режима на ползване на съоръжението е предмет на отделен договор.

В мотивите си съдът е стигнал до изводи, с които променя неправомерно волята на субектите, изразена в протокола от 06.12.2006г. и в договора за предоставяне на ползване. И в двата документа се говори за действия на управление и стопанисване, а не за правна сделка.

Обяснява, че ищецът е придобил собственост в сградата на 28.12.2006г., а Дружеството придобива асансьора през 2007г. Етажната собственост в сградата не е давала средства за заплащане на асансьора. Ищецът няма твърдение, нито съществуват доказателства, от които да е видно, че „Илмар”ЕООД е продал или с друг правен способ е прехвърлил правото на собственост на съоръжението в полза на етажната собственост в сградата. Монтирането на асансьорната уредба не променя правото на собственост. От момента на монтирането на асансьора и до настоящия момент, само ,,И****"ЕООД като собственик упражнява действия по стопанисване и експлоатация на това съоръжение чрез изрични, явни и от никого неоспорени действия- сключен договор за поддръжка на асансьора с „К***"ЕООД, ежемесечно заплащане на такса по договора, редовно заплащане на такси за сервизно обслужване, заплащане на ел.енергия за захранване на асансьора, заплащане ремонта на асансьора(/представените фактури, също неоспорени от ищеца). Естествено е, че лицата, които ползват асансьора, трябва да поемат припадащата им се част от разходите, необходимо направени от „И***"ЕООД, за да функционира асансьора. Това само по себе си не променя собствеността на съоръжението.

Твърди, че ползването на асансьорното съоръжение не е препятствано от „И***"ЕООД и същото дружество ежемесечно е правило разходи и извършвало действия, за да се осигури нормалното функциониране на асансьора.

Счита за незаконосъобразен изводът на РС-Плевен че приложеният към делото и неоспорен от ищеца договор за предоставяне на ползване на асансьорната шахта е нищожен. Сочи,че договорът е сключен по реда на ПУРНЕС (действал към датата на сключването му), между собствениците на сградата (чрез представляващия етажната собственост) и дружеството И****"ЕООД, като същите лица са взели необходимото решение в предвидената от закона форма. Този договор не е под режима на ЗС, а се отнася до предоставяне на асансьорната шахта за монтиране на асаньорната уредба, необходима за въвеждане в експлоатация на сградата. Това не е действие на разпореждане, а действие на управление на собствеността, с което да се осигури нормалното функциониране на дейността на сградата по предназначение. Допълва,че договорът е сключен на основание решение на етажните собственици от 06.12.2006г., което не е оспорено от ищеца и който протокол съдът кредитира като истинен, следователно взетите с него решения са произвели своите правни и фактически действия, които са в интерес на етажната собственост. Дори и да се приеме, че е следвало договорът да бъде сключен в нотариална форма, то това би довело до наличието на един предварителен договор, но не и до липса на договор и до липса на правни последици от същия.

С оглед на изложеното счита за странно как съдът, без наличие дори на възражения от страна на ищеца и неоспорване от същия на писмените доказателства, служебно е оспорил волята на страните, изразена в представените писмени документи.

Не се съгласява и с мотивите на съда по отношение на показанията на разпитаните свидетели. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката А., без да съобрази заинтересоваността й, произтичаща от твърдените от нея влошени отношения, а от друга страна и от обстоятелството, че баща й не е заплащал разходите към етажната собственост и разходите за асансьора. Същата свидетелка не е живяла в сградата, а от друга страна недопустимо е да се кредитира тази част от показанията на свидетелката, в която тя препредава и разказва за проведени от нея разговори по телефон, без да има каквито и да било други доказателства, с които да кореспондира казаното от свидетелката. Освен това същата заяви в съдебно заседание, че от "Коне" са отказали да й предоставят чип, тъй като не се занимават с този въпрос.

От друга страна не са кредитирани в цялост показанията на свидетелите, доведени от ответника - чистачката, която два пъти седмично почиства общите части в сградата и гаражния етаж и служителят на „ОББ”АД, който от 2007г. обслужва архива, разположен в гаражите. От показанията на тези свидетели се установи категорично, че ответникът никога не е препятствал достъпа до апартамента, до гаража на ищеца и на бариерата. Не е налице нито едно доказателство, което да обосновава извода на съда, че Т.И. е деактивирал чипа или има властта да разпореди това действие и да го активира, както е посочил съдът в мотивите на лист 9 и 10 от решението.

От обстоятелството, че ищецът след проведен разговор по телефона с фирма „К***" не е снабден с чип (изявление на процесуалния представител на ищеца), съдът прави извод за противоправни действия от страна на ответника и приема, че препятства снабдяването с чип. Счита заключенията на съда в тази насока за произволни и необосновани. Излага,че РС-Плевен и тук приема за достоверни изявления на ищеца, така както е направил с показанията на свидетелката за проведен разговор по телефона, а не обсъжда факта, че след като на ищеца е дадена възможност да се снабди чрез съдебно удостоверение с чип от фирма „К***", той не представи пред съда доказателства от същата фирма, не събра доказателства чрез съдебното удостоверение, за твърдените обстоятелства. В негова тежест е да докаже тези обстоятелства, а не ответникът да доказва отрицателни факти. Няма нито едно пряко доказателство, което да сочи, че ответникът е този, който държи чипове или спира и активира същите.

Твърди,че РС-Плевен е направил незаконосъобразния извод, че ответникът е задължен да предостави на ищеца програмиран чип за бариерата, тъй като както лично, така и като управител на ЕС препятства възможността за снабдяване с такъв за тази бариера. Счита изводите на съда за формирани в противоречие с доказателствата и представляват изопачено интерпретиране на доказателствата. Обяснява,че бариерата е поставена през 2008г. върху общински имот, след организирани действия на етажни собственици в три сгради, за да обслужва живущите в тези сгради. Представеното писмо до съседите е само уведомление, в което пише, че ремонтът ще бъде предплатен от Т.И..

В него никъде не е записано, че ще се плаща на Т.И.. Нещо повече, в забележката на същото съобщение е изрично записано, че който желае дистанционно, трябва да го плати в деня на монтажа на Фирмата, а не на Т.И..

Съдът е приел, че след като в протокола през 2006г. е взето решение ЕС да се занимава с проблема с ограничаване на достъпа чрез бариера, то след 10 години, през 2016г., Т.И., който не е управител на ЕС, е отговорен за предоставяне на чип. Твърди,че нова е изцяло неверен извод.

Бариерата се управлява като съоръжение и принадлежи на етажните собственици на три сгради, чрез колективното решение, което се взема при необходимост. В съобщението, което съдът приема за доказателство, е посочено, че са предприети действия, които се отнасят до живущите и обитателите на три сгради през 2016г.

Няма никакви доказателства, че ответникът е задълженото лице към 2019г. и че е в състояние да предостави на ищеца такъв. Недопустимо е от едно обикновено и дори неподписано съобщение до неопределен кръг лица да се прави извод за отговорност на ответника, така както съдът е сторил в мотивите си на стр.10 от решението. Няма нито гласни, нито писмени доказателства, които да сочат, че ответникът с действия или бездействия създава пречки на ищеца да ползва бариерата. Както е посочено от ответника в отговора на исковата молба, а това се подкрепя и от представеното съобщение, което съдът приема като годно доказателство, чиповете се изработват от фирма, която срещу заплащане ги предоставя на съответните лица. Тази фирма няма нищо общо с ответника.

Разпечатката съдържа 35 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0d3f517-2bdf-4626-9d17-d823412f8af8