Определение № 4196 от 29.12.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4196 гр. Перник, 29.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720101392 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба рег. № 33501 от 09.12.2025 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕАД чрез ю.к. М., с която е поискала от съда да бъде образувано производство за изменение на решение № 1027 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 01392/2025 г. по описа на ПРС, в частта за разноските, по отношение на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 23653 от 10.12.2025 г., съдът е образувал производство за изменение решение № 1027 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 01392/2025 г. по описа на ПРС, в частта му, с която съдът се е произнесъл по направените от страните разноски.

В срока за отговор насрещната страна – Д. С. Р. чрез адв. А. е подала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на молбите.

Молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, от легитимирано лице, поради което са процесуално допустими.

С решение № 1027 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 01392/2025 г. на ПРС, съдът е признал за установено на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че Д. С. Р., не дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.05.2015 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД, сумата от 3811,71 евро или 7455,06 лева - изискуема главница по Договор за банков кредит от 01.12.2008 1 г. и Анекс № 1 от 13.05.2010 г. към договора; сумата от 672,78 евро или 1315,84 лева - изискуема редовна лихва за периода от 16.04.2011 г. до 10.03.2013 г. включително; сумата от 416,97 евро или 815,52 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 11.06.2013 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3811,71 евро или 7455,06 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 191,72 лева държавна такса и 427,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника на 17.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3389/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 657/2025 по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност. Със същото решене „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, са осъдени да заплатят на Д. С. Р., сумата от 1778,21 лева, представляваща сторени по делото разноски за държана такса и адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложеното в молбата, намира следното:

В действителност в отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, по което съдът не се е произнесъл при постановяване на решението, респ. не е обсъдил същото при разпределяне на сторените от страните разноски, с оглед изхода на делото.

Възражението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, противопоставено от ответника съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

За да приеме възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно, съдът съобрази правната и фактическа сложност на делото, което не се отличава с такава от същия тип дела, обема на извършена дейност по делото от адв. А. – изготвяне на иск, депозирането му в съда, участие в насроченото открито съдебно заседание по делото, в което е осъществявала и защитата на ищцата, материалният интерес който е защитаван, както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, І т.о. и определение № 343 от 2

15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ІІ т.о, включително и актуалната съдебна практика на ОС-Перник, намерила израз в определение № 789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г. на ПОС, съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. В тази връзка съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 1318,46 лева. В случая между ищцата и представлявалия я адвокат е уговорено и заплатено такова от 1320,00 лева, което не надвишава значително предвидения в НВАР минимален размер на адвокатско възнаграждение, а е уговорено такова към неговия минимум. Както бе посочено по-горе, регламентираните в Наредбата възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда. В тази връзка, предвид изложеното по-горе, съдът намира че ищеца не е заплатил прекомерно адвокатско възнаграждение, поради което и възражението на ответника за неговата прекомерност е неоснователно, а ответникът следва да понесе разноските сторени от ищеца в общ размер на 1778,21 лева.

В настоящия случай при определяне на разноските съдът е отчел фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и съответното дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, характеризират настоящето дело с нормална фактическа и правна сложност, по предявените първоначални искове. От друга страна с една искова молба ищцата е предявила четири обективно кумулативно съединени иска, в защита на различни интереси – за признаване за установено, че е погасена по давност главницата по процесния изпълнителен лист, за признаване за установено, че е погасена по давност изискуема редовна лихва, за признаване за установено че е погасена по давност изискуема наказателна лихва, както и за признаване за установено че са погасени по давност разноските по посоченото частно гражданско дело. За да приеме, че ищцата е предявила четири обективно кумулативно иска, съдът съобрази практиката намерила израз в Определение № 365 от 18.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2442/2016 г., IV г. о., Определение № 385 от 21.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1892/2022 г., I т. о. и др. От тук и следва извода, че за предявените четири обективно кумулативно съединени иска, ищцата е 3 заплатила едно адвокатско възнаграждение.

Следва да се има предвид, че Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не създава за съда задължение за такова намаляване. От друга страна извършените процесуални действия по конкретното дело от страна на адвокат А. в качеството й на процесуален представител на ищцата, изготвяне на искова молба и депозиране на същата в съда, както и процесуално представителство по делото чрез явяването и в насроченото открито съдебно заседание, в което са събрани всички относими към предмета на делото писмени доказателства, и като взе предвид, че адвокатското възнаграждение е било действително платено от ищцата, което обстоятелство е отразено в договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, то съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на действително направеното плащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответницата и има характера на разписка. От друга страна при присъждане на сторените от ищцата разноски съдът взе предвид и обстоятелството, че в договора за права защита и съдействие не е посочено каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено по всеки един от четирите предявени иска. В този смисъл съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕОС Матрикс“ ЕАД,

БУЛСТАТ 131001375, обективирано в молба рег. № 33501 от 09.12.2025 г. за изменение на решение № 1027 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4

01392/2025 г. по описа на ПРС, в частта за разноските, като се измени, респ. намали размера на заплатеното от Д. С. Р., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5