Определение № 1135 от 09.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002901484 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. А. от АК - Стара Загора касационна жалба на ответното дружество „Осларка“ ЕООД, гр.Ст.Загора, срещу решение № 475/11.11.2022г. по възз.т.д.№ 303/2022г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260004/12.01.2022г. по т.д.№ 1319/2020г. на ОС - Стара Загора.С обжалвания първоинстанционен акт касаторът е осъден да заплати на „Лигъл Сървисиз“ ЕООД, гр. София, парично вземане в размер на 13 000 евро, част от парично вземане в общ размер от 150 000 евро, представляващо предплатена и подлежаща на връщане цена по развален договор за търговска продажба на техническо оборудване/машини/ комплексна линия за производство на пластмасови бутилки, сключен между „Осларка“ ЕООД, гр.Ст.Загора, и „Супер Тех Пластпак“ Прайвит Лимитед, дружество, регистрирано в Индия, индивидуализиран в проформа фактура № OS114 от 10.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата 13 000 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Касаторът поддържа, че са приложени неправилно разпоредбите на чл.9, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.14, ал.1 ЗЗД, чл.183 ЗЗД, чл.258 ЗЗД и чл.95 ЗЗД.Намира, че са допуснати и груби процесуални нарушения, като, в противоречие със задължителната практика на касационния съд, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г.

1

ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.1.2.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на действителното им съдържание, както и доводите в ОИМ и във въззивната жалба, липсва констатация в мотивите на въззивния съд за пълно частично или частично съвпадение или несъвпадение с мотивите на първата инстанция, не е изпълнено задължението за даване на правна квалификация на възраженията и за произнасяне по спорното право, не е направена ясна и правилна правна квалификация на спора, не е указана тежестта на доказване, мотивите не са задълбочени, а са формални, общи и бланкетни, и в тях не са обсъдени в цялост изложените във въззивната жалба доводи, събражения и възражения относно неправилността на първоинстанционното решение. Наред с това касаторът поддържа, че касатора изводът за предмета на договорните отношения между него и индийското дружество е извършен в нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, само въз основа на твърденията на ищеца и при избирателно и повърхностно обсъждане на доказателствата по делото и без да му бъде указана необходимостта да представи превод на документи по полицейската преписка. В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на изводите, че договорните отношения между ответника и индийското дружество са по договор за търговска продажба, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника, че ответникът е поел ангажимент за връщане на сумата от 150 000 евро на индийското дружество, че е изпаднал в забава по отношение на ищеца от 30.11.2016г. и, че договорът е развален.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Претендира се за присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и по т.3 по следните процесуалноправни въпроси:

1.Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд, и, ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност?По този въпрос касаторът се позовава на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. ОСГК на ВКС.

2.Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка, като формира и собствени правни изводи?По този въпрос касаторът цитира решения, постановени по чл.290 ГПК.

Наред с това, е въведено и основанието за директен достъп до 2 касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

С два отделни писмени отговора ответникът по касационната жалба „Лигъл Сървисиз“ ЕООД, гр. София оспорва наличието на въведените основания за касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въз основа на въведените твърдения в ИМ за договорни отношения между българско и индийско дружества, съставът на апелативния съд е съобразил, че се касае за частноправно отношение с международен елемент.Приел е, че е приложимо българското материално право, а качеството на страните обуславя търговския характер на договора.Ето защо е намерил, че отношенията по повод на процесния договор се уреждат от ТЗ, а за неуредените въпроси, на осн. чл.288 ТЗ, са приложими разпоредбите на гражданското законодателство/ЗЗД/ или търговския обичай.

Относно договорните отношения между ответника и индийското дружество „Супер Тех Пластпак“ съставът на апелативния е приел за относима представената по делото в превод проформа фактура № 114 от 10.06.2016г., изходяща от ответника и адресирана до „Супер Тех Пластпак“.Изследвайки съдържанието й, въззивният съд е приел, че проформа фактурата има характер на предложение по см. на чл.13 ЗЗД.Приел е, че това предложение на ответното дружество е прието в указания срок на валидност на офертата/ до 10.07.2016г./ с факта на нареждане от посоченото индийско дружество на сумата 124 000 евро по бА. път по сметката на ответника на 29.06.2016г., с което, на осн.чл.14, ал.1 ЗЗД е сключен договор между тях.Така е направен изводът, че на 30.06.2016г. между ответника и индийското дружество е сключен договор за продажба, индивидуализиран в проформа фактура № 114 от 10.06.2016г. В подкрепа на този извод съставът на апелативния съд е намерил, че е издаването във връзка с извършеното от индийското дружество плащане от ответника на данъчна фактура № 248/30.06.2016г. и отразяването й в счетоводството му, както и дадените от управителя на ответното дружество обяснения в хода на извършената проверка от полицията и в рамките на настоящото производство.

По отношение на изпълнението на ответното дружество на договорното задължение за предаване на стоката, въззивният съд е приел, че то е следвало да се изпълни в срока, посочен в проформа фактурата - до 30.11.2016г.Намерил е, че по делото не са ангажирани доказателства за предаване от ответника на вещта, предмет на договора, по уговорения начин, както, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на ИМ, че договореното оборудване е било доставено и монтирано, с малки изключения. Обсъдил е поддържаното в ОИМ, че договореностите са били изменени, но е приел, че доказателства за това също не са представени. Така е направен изводът, че от 30.11.2016г. ответникът е в забава за изпълнение на 3 договорните си задължения, произтичащи от сключения на 30.06.2016г. договор с индийското дружество.

По отношение на развалянето на договора съставът на апелативния съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като периодът на забава на ответника да изпълни договорните си задължения е близо 3 години, в който са били правени компромиси от индийското дружество.

Намерил е, че представеното по делото ел. писмо от 23.06.2017г., в което ответникът е изразил съгласие за отпадане на интереса на купувача за придобиване на собствеността върху стоката и е поел ангажимент за връщане на авансово платената сума, е индиция за постигнато съгласие на двете страни за разваляне на договора.Отделно от това, въззивният състав е приел, че договорът между ответника и индийското дружество е развален с отправеното на 10.10.2019г. от индийското дружество изрично изявление за разваляне на договора, материализирано в приложеното към ИМ уведомление за разваляне, връчено лично на управителя на ответника чрез ЧСИ Г.И. на 10.12.2019г.В тази връзка съставът на апелативния съд е обсъдил направеното от ответника оспорване на автентичността на подписа в уведомлението за разваляне на договора на представляващия индийското дружество Сандийп Барасия.Приел е, че действията по разваляне на договора от индийското дружество са потвърдени с представеното по делото нотариално заверено, удостоверено с апостил, потвърждаване на подписите на Сандийп Барасия.Така е направен изводът, че договорът, индивидуализиран в проформа фактурата от 10.06.2016г., е развален.

По отношение на прехвърляне на ищцовото дружество на вземането на индийското дружество за връщане на цената по разваления договор въззивният съд е обсъдил и е намерил за неоснователно възражението, че в договора за цесия липсва съгласие на цесионера и за нищожност на договора за цесия, предвид подписването му от лице без представителна власт на страната на цедента.Обсъдил е и е счел за неоснователно и оспорването на подписа на Сандийп Барасия на договора за цесия.Така е направен изводът, че вземането е прехвърлено на ищцовото дружество.

При проверката за валидност и допустимост, за която касационният съд не е обвързан от посочените от касатора основания, не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са се осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за 4 правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, са относими за всяко въззивно производство. Те са разяснени по задължителен за всички съдилища начин с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и мотивите на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т.

19 от ТР № 1/04.01.2001г. мотивите на въззивната инстанция трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен за извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК е изяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.