Решение № 290 от 18.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. С.З., 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000095 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „К.“ ЕАД против решение № 1138/29.12.2022 г., постановено по гр.д. №4004/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъдено „К.“ ЕАД, с предишно наименование Р. (Б.) ЕАД да заплати на Г. В. С. на основание чл. 79 ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, сумата от 1385,31 лв., представляваща невъзстановена част от общата стойност на неразрешени платежни операции за извършени на 09.04.2022 г. транзакции от банкова карта на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 381,41 лева лв., представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Въззивникът е изложил подробни оплаквания и съображения във връзка с твърденията за незаконосъобразност на обжалваното решение и е посочил съдебна практика. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от ищцата в първоинстанционното производство иск. Претендират се разноските по делото пред двете инстанции. В случай, че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери, 1 определил в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и прави искане същото да бъде намалено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата Г. С., чрез адвокат Г., в който е взето становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се направените във въззивното производство разноски по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от представените по делото пред РС доказателства: искане - договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица и Общи условия за платежни сметки и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица, между ищцата Г. В. С. и „К.“ ЕАД, с предишно наименование „Р.“ (Б.) ЕАД гр. С., от 14.11.2011г. са налице облигационни отношения по повод предоставени от ответника платежни услуги-издаване на дебитна карта и ползване на Райфайзен онлайн, подробно описани в приложените Общи условия.

Не е спорно в отношенията между страните, че ищцата Г. В. С. има открита банкова сметка, към която разполага с издадена дебитна карта с възможност за извършване на онлайн плащания.

Между страните не е спорен и фактът, че на 09.04.2022 г. от банковата сметка на ищцата са извършени трансакции - общо 3 на брой, на обща стойност от 2770.62 лева.

Представена и приета по делото е разпечатка от извършени обаждания на „call centar“ от страна на ищцата /лист 9 от делото/, от дата 09.04.2022 г., относно установените от нея неразрешени трансакции, както и разпечатка от „фишинг“ имейл. По делото е представен и формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта, подаден от ищцата Г. В. С. до „К.“ ЕАД, с предишно наименование „Р.“ (Б.) ЕАД на 11.04.2022 г. с вх. № 22920 /лист 14 и 15 от делото/.

Приобщено по делото е Писмо изх. № 20797/21.04.2022 г. относно подадено заявление от ищцата Г. С. от 11.04.2022 г., в което се излага становището на "К.“ ЕАД, с предишно наименование „Р.“ (Б.) ЕАД, че според банката, няма основание за възстановяване на оспорените от ищцата суми за сметка на банката.

По делото е приета като доказателство и жалба до изпълнителните директори на Банката и КЗП, както и писмен отговор с изх. № 36837 от 12.07.2022 г. /лист 27 от делото/ от К.“ ЕАД, с предишно наименование „Р.“ (Б.) ЕАД, в което се излага становище на банката, че действията на ищцата 2 можели да се характеризират като груба небрежност при опазването на персонализираните защитни характеристики на картата, но с цел да се запазят добрите отношения, Банката взела решение да подели претърпяната финансова загуба с клиента, с оглед, на което възстановили сумата от 1385,31 лв. по сметката на ищцата на 06.06.2022 г. Приобщени по делото са Инструкции за сигурност при използване на Райфайзен онлайн.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По начало, когато банката е изпълнила неразрешена от ползвателя/ платеца на услугата платежна операция по причини, че не е била точно регистрирана в системата, била е засегната от техническа повреда или друг недостатък /чл. 78, ал.1 ЗПУПС/, включително и поради грешка / действие или бездействие / на неин служител / чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗПУПС /, след като платецът я е уведомил по реда на чл. 75, т.2 ЗПУПС , че платежният инструмент е загубен, откраднат или незаконно присвоен / чл. 80, ал. 5 ЗПУПС/, както и когато загубата, кражбата или незаконното присвояване не са последица от проявена небрежност и не са могли да бъдат установени преди плащането, освен ако е действал чрез измама /чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗПУПС/, в нейно задължение е да му възстанови стойността й – чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

С други думи в тези случаи законът при разпределението на вредите, които биха могли да настъпят за ползвателя на услугата във вид на загуби вследствие на риска от изпълнение на неразрешени платежни операции, ги възлага в отговорност на банката, като тази отговорност в някои случаи дори е обективна, т. е. несъщинска, защото е безвиновна.

Спорът между страните се отнася до въпроса налице ли са обстоятелства, които да запълват хипотезата на проявена груба небрежност от ищеца, в какъвто смисъл са доводите на ответника по делото.

Според утвърдената гражданскоправна теория, небрежност проявява този длъжник, който без да знае това /не осъзнава противоправността/, не полага грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение /в смисъл, че съдържанието му се определя не от поведението на конкретното лице, а от нормалното, обичайното поведение на определен вид лица в подобни или еднакви с положението му случаи, изработено от обществения разум на дългия опит в живота с оглед естеството на дейността/- чл. 63, ал. 2 ЗЗД, при което настъпва противоправен резултат, защото обективно това му поведение не е съответно на правно дължимото, произтичащо от установени в закона или в договора конкретно приложими задължения, а е могло да бъде.

Определението за груба небрежност се съдържа в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. №1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, в решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г.о., решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 3 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта г. о. и др. В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай. В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение в решение от 21.04.2017 г. по т. дело № 2733/2015 г., второ т. о. на ВКС, в което се приема, че според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ДВ бр. 23/2009 г. / рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от обслужващата банка без нареждане на титуляра, както и конкретни задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга, което в случая е извършено при груба небрежност за задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги.

Груба небрежност проявява онзи длъжник, който също така без да знае това, не полага дори една по-малка грижа /от абстрактния модел на грижата на добрия стопанин /тази, която всички други хора с нормална психика като него, даже и най- небрежните по природа и привичност биха положили в подобна обстановка, или обобщено казано: проявата й е постъпка /действие или бездействие/ абсолютно несъвместима със здравия разум, който иначе се предполага, че той притежава /щом има нормална психика/.

При така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че не се установяват факти, които да освобождават ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл. 79 от ЗПУПС, а именно за неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране. Самото регистриране на операциите от банковата платежна система не презумира нито автентичност на операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги в 4 хипотезата на умисъл или груба небрежност. Задължение на банката е било да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. Посочените в тази връзка съображения от страна на ответника, че ищцата не е осигурила средства по защита на данните си в акаунт профила, предотвратяващи злонамерените действия на трети лица, вследствие на които е получен неправомерно достъп до акаунта за онлайн банкиране на ищеца, не могат да доведат до извода за груба небрежност от страна на ползвателя на услугата.

Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операцията да е наредена от ищцата, така и последната да е допуснала груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност.

Ищцата не може да бъде отговорна, когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на престъпна дейност, на която потребителят /в случая ищцата/ е станала жертва и за защита срещу която не разполага със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или предпази.

С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по неблагоприятно положение, но той е икономически и посилната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск при предоставяне на съответните услуги. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти.

Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск при предоставяне на съответната услуга.