Определение № 157 от 12.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Перник, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500063 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България" АД, EИК 000694749 чрез адв. Д.

М. срещу Разпореждане № 348/07.01.2026г. по ч.гр.д. № 9058/2025г. на РС – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК относно сума в размер на 95.10 евро, представляваща разходи за уведомяване- връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.

В жалбата по подробни доводи и съображения за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част поради произнасяне на съда извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство по реда на ГПК, както и за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част относно извода на съда за недължимост на вземането от 95.10 евро - разходи за уведомяване, се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок (чл. 275, ал. 1, изр.

1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).

1

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа и правна страна:

Ч.гр.д. № 9058/2025г. на РС – Перник е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу С. Н. Н..

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 95.10 евро разходи за уведомяване, заповедният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за договор за потребителски кредит.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен, освен за формалната редовност, да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това (независимо дали заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).

Според жалбоподателя претендираните разноски в размер на 95.10 евро (разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост) били направени във връзка с неизпълнението на задължението от страна на длъжника по договора за кредит и не били действия по управление на кредита, поради което следвало да бъдат понесени от него.

Настоящият състав намира, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно приложимите към договора Общи условия всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл. 10а от Закона за потребителския кредит. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това този разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК.

В случая, противно на изложеното в частната жалба, не намира приложение и нормата на чл. 309а ТЗ. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/ 2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в 2 изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно пункт 8 от Директивата, обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33 от ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане.

Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Ето защо, какъвто и да е характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на специалния закон.

Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 348/07.01.2026г. по ч.гр.д. № 9058/2025г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3