Решение № 4379 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11656/2023
- Вид
- Решение № 4379
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 4379 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330111656 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „М Д.“ ЕООД против С. Ц. С. се твърди, че между страните в началото на месец септември 2022г. били установени договорни отношения чрез неформален договор за изработка, сключен в устна форма. Дружеството – ищец, в качеството на изпълнител, е поело задължение към ответницата – възложител до октомври 2022г. да достави и монтира ламперия, огледало с лед осветление и гардероб от МДФ, с тапицирана пейка и лед осветление в обект на адрес ****************. Ответницата се задължила след извършване на работата да заплати уговорената цена от 5604 лв., като работата била извършена точно и съобразно дадените указания от възложителя, приета от него без възражения, като същият не заплатил уговореното възнаграждение по фактура № 0000000181/26.10.2022г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по ч.гр.дело № 2741 по описа на ПРС за 2023г. постъпило възражение, поради което се и предявявали настоящите искове.
Направено е искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 5604 лв. по цитираната фактура, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащането й.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от С. Ц. С., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се датата на сключване на договора. Ответницата била сключила неформален договор с физическото лице М. Д. за изработка на посочените мебели за обзавеждане, като датата на договора била 19.02.2022г. В хода на изпълнение на поръчката ответницата била възложила изработка допълнително на 1 мебели, на дата 02.04.2022г. Едната КСС била на стойност 4850 лв. без ДДС, а втората – 1080 лв. без ДДС. Гардероб коридор не бил предмет на производството. В описаните КСС било посочено, че срокът за изпълнение е 45 дни, както и че работата по детайлите започвала след заплащане на 60 % от стойността на офертата. Ответницата била заплатила чрез съпруга си М. С. авансово сумата от 3000 лв., без ДДС тоест повече от 60 %, а остатъкът от 1670 лв. без ДДС следвало да се заплати в деня на монтажа. Договореният срок от 45 дни изтекъл на 03.06.2022г. До тази дата обаче другата страна не била готова с монтажа и изпаднала в забава, като едва през месец октомври в обекта били доставени насипно мебелите, с поето задължение монтажът да се извърши до няколко дни. Последвали множество опити от страна на ответницата и ****** й за осъществяване на връзка с изпълнителя за довършване на работата, които били неуспешни, поради което се наложило те да се свържат с друг мебелист от Х. Изпълнителят М. Д. осъществил връзка с ответницата едва през ноември 2022г., като единствено искал да си получи остатъка от сумата, но ответницата му казала, че довършването на работата било извършено от друг мебелист.
Уведомила го, че заради забавянето на работата тя задържа сумата по офертата като обезщетение за неизпълнение на договора. Процесната фактура по исковата молба никога не била представяна на ответницата и ******** й, като се оспорва като недължима. Не била получена от ответната страна, не била подписана, била съставена за нуждите на процеса.
Счита, че е налице неточно изпълнение на договора за изработка от страна на изпълнителя – забавено изпълнение, тъй като длъжникът изпаднал в забава на 03.06.2022г. Доколкото ответната страна се била свързала с трето лице за довършване на работата, тя нямала интерес от реално изпълнение, поради което можела да търси обезщетение по чл.79 ЗЗД. Поради това ответницата била задържала сумата от 1604 лв., остатък от дължимата по оферта стойност като обезщетение за неточно изпълнение, за което уведомила ищеца по телефона.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски. По изложените съображения прави искане за отхвърляне на предявените искове.
В първото по делото съдебно заседание от ищцовата страна бе уточнено, че между страните действително е имало договор за изпълнение на поръчка в по-голям обем, като за СМР, за което е издадена процесната фактура, уговорката възникнала не през месец септември, както е заявено в исковата молба, а през месец април 2022г. и работата е извършена през месец юни 2022г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 2741 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 2912 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.05.2023г., с която е разпоредено С. Ц. С. да заплати на "М Д." ЕООД сумата от 5 604 лева с ДДС – главница, дължима по фактура № 0000000181/26.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски за производството по делото в размер на 112, 08 лева – платената държавна такса за производството по делото и 300 лева – платено адвокатско 2 възнаграждение.
По делото е представена фактура № 0000000181 от 26.10.2022г., издадена от „М Д.“ ЕООД – доставчик, с получател С. Ц. С. с предмет – изработка, доставка и монтаж на ламперия, огледало с лед осветление и гардероб от МДФ, на стойност 5 604 лв. с ДДС.
Представена е количествено стойностна сметка от дата 19.02.2022г. на стойност 19 137 лв., както и количествено стойностна сметка от дата 02.04.2022г. на стойност 1 080 лв. и количествено стойностна сметка от дата 02.04.2022г. на стойност 4 850 лв.
Представени са оферта от 27.04.2022г. с доставчик „Мебелин 07“ ЕООД и получател „М Д.“ ЕООД, фактура от 28.04.2022г. на стойност 8 504.18 лв., фактура от 23.05.2022г. на стойност 4 028.56 лв., фактура от 21.05.2022г. на стойност 6 466.65 лв., фактура от 26.05.2022г. на стойност 4 088.25 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.С. и С. С.С. разяснява, че живее в гр.**********. Познавала М. и фирма „М Д.“, знаела, че предлага услуга мебелист.
Познавала и С. С. като съсед от Общите събрания на входа. По входа свидетелката се засичала с М. – било през 2022г., вероятно през лятото. Свидетелката живеела на първи етаж, а С. – на 3 или 4 етаж. Виждала била да се пренасят мебели през етажа им. Като отключвала вратата на входа, работниците казвали при кое семейство отиват. М. работил дълго време при С. през 2022г.
Св.М. С., ****** на ответницата, разяснява, че ***** му се свързала с М. Д. през есента на 2021г., тъй като имали нов апартамент на ул. „ *********" и трябвало мебелист, който да сглоби мебелите. Съседът им отгоре Б. П. им препоръчал М., като през февруари месец 2022г. **** му направила договор с него за кухнята и два гардероба. Април месец му възложили втора поръчка – гардероб в антрето, огледало със закачалка в антрето. За първата поръчка срокът бил 45 дни, не било изпълнено в срок. Свидетелят лично дал на М. 3000 лв.
Той работил още по първата поръчка, която завършил през месец август 2022г. Втората още не я бил почнал. Жената на свидетеля многократно се обаждала на М., трудно вдигал телефона, идвал от време на време да работи по малко в апартамента. Октомври месец се обадил на свидетеля и казал, че ще достави плоскостите за мебелите в антрето за втората поръчка, доставил ги на адреса и казал, че ще ги сглоби впоследствие, ще ги монтира, но след това спрял да вдига телефона. Тогава семейството им живеело в малък апартамент с две деца, поради което се наложило свидетелят да се обади на ****** си, който живеел в Х., за помощ. Той му изпратил един майстор, който да завърши, да сглоби останалата част от гардероба и закачалката с огледалото в антрето, той работил 2-3 дни, свидетелят му заплатил 2000 лв. Имало някакво несъответствие с плоскостите и преправяне на разни неща. Покъсно през ноември М. се обадил на жената на свидетеля да поиска останалата част от парите, за да довърши гардероба, но те му казали, че са извикали друг майстор и той вече е сглобил гардероба със закачалките. Той не им върнал ключа, поради което се наложило след този майстор от Х. да сменят патрона. Причината да възложат на М. втората поръчка, без да бил завършил първата била, че нямали гардероб в антрето и трябвало да се направи гардероб и закачалка. Няма представа кой бил купил материала, свидетелят дал на М.
3 парите. Материалите за втората поръчка донесъл през октомври, като в периода април – октомври не носил нищо за втората поръчка. По първата поръчка всичко с плащането било приключено. За втората поръчка офертата била за 5600 лв., като свидетелят дал 3000 лв. капаро. Майсторът от Х. завършил цялата поръчка – гардероба, закачалката и огледалото, сглобил частите. Гардеробът бил бял, а закачалката – с дървесен цвят. Първата поръчка – за монтиране на мебели в кухнята и два гардероба – детска и спалня, била изцяло изпълнена.
Св.Д.С. разяснява, че през есента на 2022г. ****** му се обадил по телефона, споделил, че имал проблем с мебелировката на апартамента. Казал, че трябва да се намери човек, който да довърши работата. Свидетелят позвънил на свой приятел, а на следващата седмица посетили П., за да видят за какво става въпрос. В апартамента на сина му видели, че има заготовки за мебели, които трябвало да се сглобят. Приятелят на свидетеля ги разгледал и казал, че ще се ангажира с работата. В края на ноември, началото на декември през 2022г. той за 5-6 дни свършил работата. В крайна сметка всичко било монтирано. Майсторът казал, че се е оправил за плащането със **** на свидетеля. От ****** си свидетелят разбрал, че предишният майстор се е забавил доста във времето. Майсторът се казвал С. Д., работил бил и в Т., и в Б., работата му била перфектна, затова свидетелят се обадил на него.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2741 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
При разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е възложено доказването наличието на сключен между страните неформален договор за изработка, че е осъществил възложената работа съобразно възложеното от ответницата – възложител, както и че е предал изработеното, съответно същото е прието от възложителя.
С оглед така разпределената доказателствена тежест съдът намира на първо място, че по делото не се доказа наличието на сключен между „М Д.“ ЕООД и С. Ц. С. договор за изработка. По делото е представена от страна на ответницата количествено стойностна сметка за изработка, доставка и монтаж на корпусна мебел от дата 19.02.2022г. на стойност 19137 лв., като същата е посочено да е изготвена от М. Д. Представените количествено стойностни сметки от дати 02.04.2022г. на стойност 1 080 лв. и от дати 02.04.2022г. на стойност 4 850 лв. също са изготвени от М. Д., като не съдържат нито печат на ищцовото дружество, нито е посочено да са изготвени от М. Д., в качеството на негов законен представител. Само на това основание според настоящия състав следва да се приеме, че ищцовото дружество не е материално правно легитимирано да претендира заплащане на съответното възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на ламперия, огледало с лед осветление и гардероб от МДФ, предмет на издадената от дружеството фактура № 0000000181 от 26.10.2022г. Този извод не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката на ищеца С., тъй като същата изрично посочи, че 4 на нея не са й известни договорките между фирмата „М Д.“ и С., не знае какви са били, нито как са се развили отношенията им.