Решение № 3842 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3842 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110209899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Н., чрез адв. С. Д. С. от САК против наказателно постановление (НП) № 24-4332-012984/ 10.06.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с процесуално - правната незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление.

Навеждат се оплаквания, че жалбоподателят не е извършил описаното в акта деяние, тъй като управляваният от него лек автомобил бил задно предаване, а паветата около храма били хлъзгави при потегляне гумите му превъртяли и изсвирили, липсвала субективната страна на нарушението. Също така се акцентира върху допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на защита на лицето. В условията на евентуалност излага доводи за преквалифициране на нарушението в такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено, алтернативно – изменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата и моли същата 1 да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. С. М. – пълномощник на въззиваемата стран, се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното :

Н а 24.05.2024 г., около 18.10 часа, в гр. София, Г. Н., управлявал предоставения му за ползване от Н. Г. ЕГН **********, лек автомобил марка "Мерцедес", модел „С560“, с рег. № ****, по ул. "15-ти Ноември" с посока на движение от бул. "Цар Освободител" към ул. "Оборище" като при кръстовището с ул. „Шипка“ водачът умишлено форсирал двигателя и чрез презвиване довел МПС до загуба на сцепление на гумите и задната част на автомобила неконтролируемо се изнасяла на ляво и на дясно по платното извън лентата му на движение, като създал опасност за пешеходците в близост и останалите участници в движението. Действията на водача били възприети непосредствено от свидетеля С. Д. С. и колегата му А. М. К. – полицейски служители в СДВР, а също и други служители на ръководството на СДВР и Софийско градско управление. Свидетелят С. регулирал движението в процесния район тъй като имало изпращане на абитуренти. След като автомобилът спрял, му била извършена проверка от служители на ОПП-СДВР.

В автомобила нямало пасажери. Свидетелят С., възприел лично извършеното нарушение и в присъствието на колегата си К. в качеството на свидетел, съставил АУАН Сер. G A №122888 от 24.05.2024г. на нарушителя. Освен посоченото вече нарушение, било установено, че автомобилът е с облепени с тъмно фолио стъкла, с което е намалена тяхната прозрачност, нарушено е качеството им при натрошаване, което е повишило риска от нараняване при ПТП и което се възприема като техническа неизправност на МПС. Водачът се запознал с така изготвения АУАН и го подписал без възражения. Такива не постъпили и в преклузивния срок по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт, началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" - СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 2 44332-012984/ 10.06.2024 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП н а Г. Н. било наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП.

На 01.07.2024г. на пълномощник на жалбоподателя бил връчен препис от наказателното постановление. В същия ден – на 01.07.2024г. била депозирана жалба срещу така издаденото постановление.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от 2 показанията на свидетеля С. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля С., който е актосъставител. Съдът им даде вяра като последователни, житейски логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В заявеното пред съда свидетеля потвърди, че е бил на местопроизшествието и лично е възприел извършеното нарушение. С колегата му К. регулирали движението в района, където имало струпване на множество хора и коли, предвид протичащото мероприятие в района. От показанията му се установява, че на място са присъствали и други техни колеги, които възприели действията на жалбоподателя. Самия той твърди, че бил в опасна близост до движещия се автомобил. Полицейския служител пресъздава пред съда възприятията си по един логичен и последователен начин, достатъчно подробно и ясно.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2024 г., от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 2. 1, вр. т. 1.3.2 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор са компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3. 10. от същата заповед началниците на 3 групи "Административнонаказателна дейност" в ОПП-СДВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Поради което материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с посочената заповед.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл.

34 от ЗАНН давностни срокове.

Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Правилно са посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушенията следва, че в случая има пълно припокриване помежду им.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза (в този смисъл: Решение № 2453/13.04.2021 г. на АССГ, XVI касационен състав по адм. дело № 376/2021 г.). В процесния казус в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя използва пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение, като е пояснено, че водачът форсира двигателя на автомобила и чрез презавиваневоди до загуба на сцепление на гумите, като извежда МПС извън контрол и изнася задната част на автомобила неконтролирано в ляво и в дясно по платното за движение извън лентата му за движение. Съзнателното опасно шофиране, посредством преднамерено поднасяне на автомобила чрез презавиване в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Дори и в случая пътната настилка да е била хлъзгава, какъвто аргумент е посочен в жалбата, то това предполага шофиране със завишено внимание и съобразителност, а не извършването на рязка маневра с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. С оглед на това съдът не споделя доводите в жалбата за наличието на основание за преквалифициране на деянието в такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. СРС счита, 4 че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано, посочени са обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е наясно какво поведение му се вменява и в този смисъл възраженията в тази насока на процесуалният представител на жалбоподателя са неоснователни.

По делото несъмнено се установи, че на 24.05.2024 г., около 18.10 часа, в гр. София, Г. Н., управлявал предоставения му за ползване от Н. Г. ЕГН **********, лек автомобил марка "Мерцедес", модел „С560“, с рег. № ****, по ул. "15-ти Ноември" с посока на движение от бул. "Цар Освободител" към ул. "Оборище" като при кръстовището с ул. „Шипка“ водачът умишлено форсирал двигателя и чрез презвиване довел МПС до загуба на сцепление на гумите и задната част на автомобила неконтролируемо се изнасяла на ляво и на дясно по платното на движение извън лентата му на движение. Процесния автомобил бил със затъмнение с фолио стъкла. Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените материали показва, че вмененените нарушения се явяват доказани по един категоричен и несъмнен начин, доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото установяване - показанията на разпитания свидетеля, както и от приложените по делото писмени доказателства.

В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в обжалвания акт ефект. При определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя, с което се превъртат задвижващите колела, се наблюдава именно отклоняване от траекторията на движение и други ефекти, известни като "форсиране", "въртене на гуми" или "дрифт" в разговорния език, като без съмнение този ефект се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на автомобила. Всички подобни действия и маневри при управление на превозните средства следва да бъдат извършвани извън пътищата, отворени за обществено ползване и на обособените за съответната цел места. Наличието на публично място, оживено с хора, предполага шофиране със завишено внимание и съобразителност, а не извършване на резки маневри с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол независимо дали автомобила е в движение или е със запален двигател на място би могло да има фатални последици.