Решение № 11 от 06.01.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 гр. Б., 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2269/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. АПК вр. чл.171, т.4 от ЗДвП вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано по жалба на С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000735/30.03.2018 год., издадена от Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП".

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и постановена в нарушение на правилата за нейното издаване. Иска се от съда да приеме, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност, както и че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност, следователно с изземването му няма да се постигне целения ефект на ПАМ. Иска се отмяна на акта.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, изрично заявява, че не оспорва представените от ответника доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът

– Началник Група Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и допълнително изисканите писмени доказателства. В съдебно заседание не се представлява.

Административен съд – Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000735/30.03.2018 год., издадена от Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Б., е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Б., на осн. чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП №15-0769-001377/27.07.2015г. на Сектор „ПП” Б., влязло в сила на 20.01.2018 г., са отнети 12 контролни точки; с НП

№15-0769-001378/27.07.2015г. на

Сектор „ПП” Б., влязло в сила на 20.01.2018 г., са отнети 12 контролни точки; с НП №15-0769-001376/27.07.2015 г. на

Сектор „ПП” Б., влязло в сила на 20.01.2018 г., са отнети 12 контролни точки; с НП №15-0769-001374/27.07.2015г. на

Сектор „ПП” Б., влязло в сила на 13.02.2018 г., са отнети 12 контролни точки;с НП №15-0769-001375/27.07.2015г. на

Сектор „ПП” Б., влязло в сила на 13.02.2018 г., са отнети 12 контролни точки. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.10.2020 год. Недоволен от така постановената заповед, Б. е обжалвал същата в настоящото производство с жалба, депозирана в съда с вх. № 9721/06.11.2020 год.

Административният орган е представил служебно-заверено копие на всички цитирани в заповедта НП с отбелязване на датата на връчването им и влизането им в сила, след обжалването им по съдебен ред, справка картон на водача, в която се съдържа информация за издадените спрямо Б. актове, фишове, ЗППАМ и НП, както и предприетите спрямо него действия. В справката изрично е посочено, че СУМПС на водача е със срок на валидност до 20.02.2018 год. и същият притежава 0 контролни точки. Представени са и заповеди за компетентност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 26.10.2020 г., а жалбата е подадена в съда на 06.11.2020г./, поради което е процесуално

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за ПАМ е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая, това е началник група към ОДМВР-Б., сектор Пътна полиция - Б. (л.35-36), на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т.1. 4 от заповед рег. № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Б. (л.23), вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л.24).

Не се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. В заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно са изброените наказателните постановления издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите с всяко едно от тях контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на посочената ПАМ.

По отношение съответствието с материалноправните разпоредби на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ. В случая, органът следва да докаже, че на Б. са отнети максималният брой контролни точки и че същият е станал неправоспособен, в резултат на което е имал задължението да върне притежаваното от него валидно свидетелство за правоуправление, съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Процесните наказателни постановления, с които жалбоподателят е бил санкциониран, са издадени през 2015 год., когато е действала Наредба № Iз-2539 от

17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013 г./. По действащата за релевантния период наредба, максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и чл.3/. Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

По отношение на цитираните пет наказателни постановления, на същите е отбелязано, че са обжалвани по съдебен ред като са посочени номерата на образуваните дела пред Районен съд- Б., както и номерата на касационните дела. На всички НП е отбелязано, че наказанията са потвърдени, както и е посочена датата на влизане в сила на НП. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани доказателства, които да опровергаят вписванията относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и след съдебно обжалване са влезли в сила. След като са влезли в сила съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Б. са отнети общо 60 контролни точки.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 51/2007 г.).

Според разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи /разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДвП има отношение към заплащането на наложеното с НП наказание "глоба"/; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според ал. 2 на чл. 158 ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.

В конкретния случай по 5 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от 20.01.2018 г. до 13.02.2018 г., на жалбоподателя са отнети 60 контролни точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, което няма твърдения и доказателства да е било сторено.

Представената по преписката справка картон на водач /л.20-л.22/ не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. дело № 5172/2018 г. на ВАС, І отделение; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1730/2017 г., VII о./. Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в нея служебно възстановяване на контролни точки, тъй като не са били налице условията за това.

Без значение за законосъобразността на оспорената ПАМ са твърденията за изтичане на абсолютна давност. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП. В случая институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК, докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел ІІ, глава ІІ и ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това, институтът на погасителната изпълнителска давност по чл.82, ал.1 ЗАНН или абсолютната давност по ал.3 на същия текст, са неотносими. Правилото на чл.82 от ЗАНН регламентира погасяването по давност на изпълнението на наложеното административно наказание, а не последиците от него.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0d182b6-364c-4117-a5c8-783a8b4287cc