Решение № 636 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1089/2026
- Вид
- Решение № 636
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Иво Василев Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 636 гр. Бургас, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20262100101089 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявена първоначално пред Районен съд гр.Несебър искова претенция от Х. Ц. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване ********, *** срещу П. И. Ш., ЕГН **********, с адрес за призоваване ****** с правно основание чл.
124 ал. 1 ГПК за постановяване на решение, с което да бъде признат ищецът за собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** на гр.
Несебър, с адрес на имота *********, предназначение: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- 1, посочена в документа площ- 105,89 кв.м., прилежащи части- изба № 9, таванско помещение № 12 и 7,573% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********, под обекта: ******.6 и над обекта: ******.***.
Твърди се в исковата молба, че през 1997г. ищецът се сприятелил с ответника, а през през 2000г., последният му предоставил ключовете от закупения от него апартамент в гр.
Несебър и му предал владението. Сочи се, че оттогава ищецът започнал да владее имота и го обзавел. Пояснява се също, че след като през 2008г. ищецът и майка му закупили друго жилище в гр. Несебър, процесният апартамент е използван за оставяне на стари вещи и материали. Заявява се също така, че от 2000г. до 2025г. ответникът не е питал ищеца за апартамента и не е търсил ключове за жилището. Излага се освен това в исковата молба, че К. плащал таксите към етажната собственост, не е давал ключовете на никой друг и никой не го е търсил. Развити са подробни съображения от правна страна, че са налице всички елементи на фактическия състав на придобиването на имота въз основа на давностно владение. С тези доводи се моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. И. Ш. не е подал отговор на исковата молба.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки заявеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът въвежда твърдения за придобито право на собственост чрез осъществено непрекъснато давностно владение върху процесния имот- индивидуализиран по своите граници, считано от 2000г. до датата на предявяване на иска. В негова тежест е указано да установи, че е владял постоянно апартамента за този период от време, както и извършването на конкретни действия, с които е обективирал спрямо ответника намерението да свои същия за себе си, които са стигнали до знанието на последния и които изрично отричат неговите права върху имота.
Във връзка с изясняването на релевантните за спора обстоятелства по делото са приобщени писмени доказателства, а именно: нотариален акт, с който П. И. Ш. е придобил в собственост жилище, строено на държавна земя от ЖСК, въз основа на отстъпено право на строеж, схема на самостоятелен обект в сграда, в която ответникът е отразен като собственик на процесния апартамент, удостоверение за данъчна оценка, от което става ясно, че за имота има непогасени данъчни задължения, заверено копие от домова книга.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Свидетелката С.М. разказва, че живее в апартамента, който се намира под този на ищеца в *********. Сочи, че до 2000г. никой не бил ползвал жилището, а през 2000г. ищецът се появил, представяйки се за собственик на имота. Започнал да полага грижи за апартамента, като участвал в извършването на разходите по поддръжка на общите части на сградата. Двамата с ответника били приятели, като на едно от събранията на етажната собственост през 2000г. между тях възникнал спор и свидетелката чула Х. да казва на П., след като двамата се качили по стълбите, че няма да му даде ключ от апартамента, тъй като той вече е негов собственик.
По-късно през 2012г. П. си събрал багажа и оттогава не го била виждала. По думите и скандалът се случил през 2000г. и още тогава ищецът сменил цялата входна врата, дограмата и осветлението на жилището. Х. имал и друго жилище в Несебър и ползвал и двата апартамента. Ищецът бил вписан в домовата книга на кооперацията.
Г.М. си спомня как през 2018г. ищецът заявил, че процесното жилище е негово. По същото това време чул разговор между страните, в който на П. било съобщено, че повече няма достъп до апартамента, тъй като ищецът го е ремонтирал със собствени средства. Не бил наясно какви са отношенията между двамата. Според него Х. К. е ремонтирал апартамента през 2016-2017-2018г., като пак той заплащал таксите за поддръжка на етажната собственост. Не знаел ищеца да има друг апартамент, като от 2020г. последният ползвал постоянно жилището. Уточнява, че спорът между страните се случил през 2012г., а не през 2018г.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното владеене за определен период от време. За да се придобие едно вещно право по давност трябва да са налице едновременно следните две условия- владение, изразяващо се в упражняване на фактическата власт върху вещта с намерение да бъдат придобити права върху нея, което владение следва да бъде непрекъснато. Под непрекъснато владение се разбира упражняване на фактическа власт трайно, по един явен, необезпокояван начин, така че да бъде изключена възможността останалите правни субекти да въздействат върху вещта, която се свои.
Непрекъснатото владение се прекъсва, ако не се упражнява повече от шест месеца.
Следващото условие, което трябва да е налице, за да се придобие една вещ по давност, е изтичане на определен от закона период от време. В случаите на недобросъвестно владение срокът е винаги десетгодишен. След като владението е съзнателен акт, то следва, 2 че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
По мнение на съда успешно и убедително доказване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот не е проведено. Как и кога точно последният е завладял апартамента в гр.Несебър и е започнал да осъществява владение с намерение да свои имота спрямо ответника по делото не е безспорно установено. Твърди се от свидетелката М., че през 2000г. между ищеца и ответника е проведен разговор, случил се на горния етаж на кооперацията, по време на който чула Х. да съобщава на П., че е собственик на жилището и няма да му даде ключ за същото. Чула също така, че в процесния апартамент се извършват ремонти, като описва в какво са се изразявали те. Г.М. пък споделя, че подобен разговор се е случил през 2018г., след което се поправя, че срещата между ищеца е ответника е проведена през 2012г. Показанията на двамата свидетели в тази им част категорично не кореспондират с изявленията на самия ищец, който в исковата молба сочи, че през 2000г. П. Ш. му е предоставил ключове за жилището и след 2000г. не го е питал за апартамента, не е претендирал за същия, нито е търсил ключовете си. Казаното от свидетелите за наличие на среща, по време на която са обявени намеренията на ищеца да свои имота за себе си не се потвърждава от останалите, приобщени по делото доказателства и само по себе си е крайно недостатъчно, за да мотивира извод за явно и непоколебимо установяване на фактическа власт върху имота. В представеното копие от домовата книга на жилищната кооперация е отразено, че през 2000г. Х. Ц. К. е отписан като лице ползващо апартамента, но дори и да се приеме, че това е датата, на която същият е вписан като живущ в кооперацията, последното съвсем не означава, че се легитимирал в качеството си на собственик на жилището.
Свидетелите не твърдят и да са виждали ищеца да представя документ за собственост.
Изявлението им за присъствие на събрания и участие на К. при заплащане на средства за извършвани ремонти на общите части не се потвърждава посредством ангажиране на писмени документи- протоколи от събрания, разходни ордери, квитанции, с каквито етажната собственост трябва да разполага, при съобразяване включително изявлението на М., че той е съставял такива документи, а и твърденията на М., че по онова време е имало лице, изпълняващо длъжността касиер на кооперацията. Ето защо няма как да се цени и казаното от тях, че за извършваните ремонти на постройката не са съставяни документи, при съобразяване на естеството на тези, посочени дейности. Същото се отнася за заявеното от свидетелите, че К. е направил ремонт на жилището, като дори това им твърдение да се приеме без всякакви резерви, то съвсем не означава, че се касае за действия които свидетелстват единствено и само за наличие на собственически намерения, тъй като разходите за направените ремонти биха могли да се приспаднат от наемната цена, а уговорките между страните относно предоставянето на жилището за ползване от ответника 3 на ищеца въобще не са изяснени и установени по безспорен и несъмнен начин.
Не е доказан по непротиворечив начин и периода от време, през който ищецът твърди да е упражнявал фактическата власт върху имота. Свидетелката М. сочи, че К. живеел в жилището, но имал и друг апартамент в Несебър, като ползвал и двата. Свидетелят М. пък заявява, че последният живее постоянно на адреса от 2020г. Така изнесената в показанията на двамата свидетели информация е крайно недостатъчна, за да се приеме, че К. е държал непрекъснато имота за себе си за период по дълъг от 10 години, както и че това е станало посредством предприемане на активни действия, обявени на ответника. Данни подобно намерение на ищеца да е демонстрирано и афиширано от него по такъв начин, че конкретно Ш. да възприеме същото като явно упражняване на фактическата власт върху имота, по делото отсъстват. Не изпълнено следователно изискването соченото недобросъвестно владение да е упражнявано постоянно и непрекъснато за срока, предвиден в нормата на чл.79 ал.1 ЗС и посочен от ищеца в исковата молба.
След като не може да бъде установено по несъмнен и безспорен начин, твърдението за непрекъснато владение на имота от ищеца в рамките на сочения от него период от 2000г. до датата на предявяване на иска и при липса на успешно проведено убедително доказване за извършване на активни действия, обективиращи по отношение на ответника намерението за своене на процесния имот, то е ясно, че Х. К. не се легитимира като собственик на същия, а последното предпоставя отхвърлянето на заявената претенция.
Не се твърди разноски да са направени от ответника, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ц. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване ********, *** срещу П. И. Ш., ЕГН **********, с адрес за призоваване ****** иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 10.04.2024г., находящ се в сграда с идентификатор ******, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота *********, предназначение: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- 1, посочена в документа площ- 105,89 кв.м., прилежащи части- изба № 9, таванско помещение № 12 и 7,573% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********, под обекта: ******.6 и над обекта: ******.***.