Разпореждане № 15834 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15834 гр. София, 20.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.ВЛ.М.К. като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Наказателно дело частен характер № 20221110211365 по описа за 2022 година и като се запозна с подадената частна тъжба от В. П. П. срещу Г. Й. Т. – П.а като съдия-докладчик намирам следното:

Наказателното преследване спрямо едно лице за престъпление от частен характер се образува въз основа на частна тъжба. Именно последната е този процесуален документ, който очертава фактическите рамки на предмета на доказване по делото и в който деянието, в извършването на което се обвинява подсъдимия следва да е описано ясно и точно, с оглед гарантиране правото на подсъдимия да разбере в извършване на какво точно е обвинен, за да организира защитата си и да я реализира в пълен обем. Ето защо към тъжбата се поставят определени изисквания, регламентирани в чл. 81 от НПК.

Ал. 1 на посочената разпоредба изисква писмената тъжба да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. За да бъде гарантирано правото на защита на лицето, срещу което се подава тъжбата да разбере в извършването на какво точно деяние е обвинено, а и с оглед разпоредбата на чл. 252, ал.4 от НПК, която задължава съдията-докладчик да определи правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата, то последните следва да бъдат ясни, точни и еднозначни.

В тъжбата се твърди неизпълнение и осуетяване изпълнението от страна на Г. Т. –П.а на съдебни актове относно режим на лични контакти на частния тъжител В. П. и неговия малолетен син П. П.. Твърди се, че лицето, срещу което е насочена тъжбата е осуетило с действията си и е отказала да 1 даде на В. П. сина им П. П. за периодите 10.08.2022 г.- 21.08.2022 г. и от 27.08.2022 г. до 10.09.2022 г. По отношение периода от 10.08.2022 21.08.2022 г. в тъжбата са изложени достатъчно ясни факти относно осъществилите се събития- посещението на адреса на майката от страна на бащата, неотварянето на вратата и непредаването на детето. Що се касае обаче до периода 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г. в тъжбата не са изложени ясни и конкретни твърдения какви точно действия е извършил бащата, с цел да вземе детето при себе си, съобразно съдебния акт и какви точно действия е извършила майката /или какви дължими действия не е предприела/, с които да не е изпълнила респ. да е осуетила изпълнението на съдебния акт. Ето защо тъжителят следва да посочи разбираемо и конкретно какви точно факти твърди да са се осъществили по повод изпълнението на съдебния акт в периода 27.08.2022 г.- 10.09.2022 г., тъй като такива не са изложени.

На следващо място, в тъжбата се твърди, че за периода от 20.08.2022 г. до 21.08.2022 г. и от 03.09.2022 г. до 04.09.2022 г. майката не е изпълнила и осуетила изпълнението на две отделни съдебни определения, отнасящи се до режим на лични контакти на бащата с детето, постановени по едно и също гражданско дело № 32233/2019 г. по описа на СРС, 89 състав - определение № 20052163/09.08.2022 г. и едновременно с това не е изпълнила определение № 289095/29.11.2019 г. Частният тъжител следва да уточни за посочените периоди кой точно съдебен акт /определение/ твърди, че майката не е изпълнила и осуетила. Тук на тъжителя следва да се обърне внимание, че по отношение датите 20.08.2022 г. и 21.08.2022 г. не са изложени каквито и да било твърдения относно конкретните действия на майката, които тъжителят инкриминира.

На следващо място в т. 11.1.4 от тъжбата /първи абзац на л. 6/ се твърди, че периодът, в който не е било изпълнено и е било осуетено определение № 289095/29.11.2019 г. е от 03.09.2022 г.- до 04.09.2022 г. ИЛИ от 10.09.2022 г. до 11.09.2022 г. Българският наказателен кодекс не познава алтернативни обвинения и не допуска повдигане на обвинения при условия на евентуалност /вкл. и по отношение времето на извършване на деянието/, поради което тъжителят следва да уточни за кой точно период твърди, че не е изпълнено и е осуетено изпълнението на конкретен съдебен акт и кой е този съдебен акт. Тук е мястото да се посочи, че вторият инкриминиран при условията на алтернативност период – 10.09.2022 г. – 11.09.2022 г. към 2 момента на подаване на тъжбата все още не е настъпил.

Съгласно чл. 252, ал.4 от НПК съдията-докладчик дава правната квалификация на фактите, описани в тъжбата тоест тъжителят не е задължен да посочи правната квалификация на деянието, но доколкото навсякъде в тъжбата се твърди освен неизпълнение на съдебен акт относно режима на лични контакти на бащата с детето и неговото осуетяване /която форма на изпълнително деяние изисква създаване на определени пречки и спънки за изпълнение на съдебния акт/, то тъжителят следва да посочи ако твърди да е реализирана тази форма на изпълнителното деяние с кои свои действия майката е създала пречки, спънки /и какви/ чрез които е осуетено изпълнението на съдебния акт.

С оглед изложеното съдията-докладчик намира, че повдигнатото с тъжбата обвинение срещу Г. Т. – П.а е неясно, тъй като не са описани конкретно и точно обстоятелствата на твърдяното престъпление. Изложеното обуславя несъответствието на тъжбата с изискванията на чл. 81 от НПК, с оглед на което на тъжителя следва да се предостави 7-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, като при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

Така мотивиран съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ТЪЖБАТА.

УКАЗВА на частния тъжител В. П. в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, съобразно мотивната част на настоящето разпореждане.

УКАЗВА на частния тъжител, че при неизпълнение на указанията в срок производството ще бъде прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на частния тъжител В. П. на посочения в тъжбата служебен адрес чрез адв. М. З..

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4