Решение № 4661 от 23.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4661 гр. Варна, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20243110109292 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т „Е. М." №***, срещу Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В. В." бл.**, партер , ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т „Е. М." №***, представлявано от управителя Т.М.М., сума в размер на 7 521.67лв. представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни и ремонтни дейности по Договор от 17.10.2020г., съгласно фактура № 1000000214/27.10.2020г. и Протокол /Акт обр. 19 за приемане на извършени СМР от 27.10.2020г., ведно с мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главница в размер на 3 168.36 лева за периода 06.11.2020г. до 23.07.2024г. както и законна лихва за забава върху непогасеното задължението, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -24.07.2024г. до окончателното заплащане на задължението, на правно основание чл. 266, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.10.2020г., дружество „Р." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на възложител е сключило Договор за CMP с „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на изпълнител, с предмет: „пътна маркировка на територията на Община С.". Договореното възнаграждение е в размер на 7 521,67лв. с ДДС. Към договорът е приложенa КСС /количествено стойностна сметка/,представляващa Приложение № 1 за видове, количество и цени на уговорените СМР, неразделна част от Договор от 17.10.2020г. на същата стойност в размер на 7 521,67лв. с ДДС. За извършените дейности е издадена фактура № 1000000214/27.10.2020г. Съгласно чл. 2, ал. 4 и чл. 4 от Договора, възложителят е трябвало да извърши плащане по процесната фактура № 1000000214/27.10.2020г. в срок от 7 /седем / работни дни след представяне на фактура и акт обр. 19. Срокът за изпълнение на задължение е изтекъл на 05.11.2020г., а от следващата датата 06.11.2020г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище за основателност на предявените искове. Единствено по иска за мораторна лихва 1 за разликата над 2 627,28 лева до претендираните 3 168,36 лева и за периода от 06.11.2020г. до 23.07.2021 г. се позовава на изтекла погасителна давност на основание чл.111 б. В от ЗЗД.

В съдебно заседание страните са заявили, че главницата е погасена изцяло в ход на процеса.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати възнаграждение за приетата работа. Следователно, за да възникне правото на изпълнителя за възнаграждение, следва да са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно валидно облигационно отношение по договор за изработка, изпълнение на възложеното съобразно уговореното, приемане на работа от възложителя.

Евентуално в случай, че последният недобросъвестно отказва да приеме работата, достатъчно е да се установи, че тя е подлежала на приемане, защото е съответствала на договореното.

В случая по делото не са спорни факти, от които възниква правото на ищеца на възнаграждение, а именно наличието на валидна облигационна връзка между страните, възникнала с Договор от 17.10.2020г., както и действително приемане на възложената работа с протокол за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове СМР от 27.10.2020г. С приемане на работата, за възложителя е възникнало задължението да заплати договореното възнаграждение.

Извършеното в хода на исковия процес плащане в размер на исковата сума за главница, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК. Съответно исковата претенция в тази част следва да се отхвърли.

По отношение вземането за лихва:

На осн. чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На свой ред забавата настъпва при пропускане на падежа на дълга. В случая съгласно чл. 4 от договора възнаграждението става изискуемо в срок от 7 работни дни от приемане на работата. Доколкото работата е приета на 27.10.2020г., по правилата за броене на срокове съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, седмодневният срок е изтекъл на 5.11.2020г. и следователно възложителят е изпаднал в забава от следващата датата- 6.11.2020г., от когато дължи мораторно обезщетение.

Ответникът своевременно е възразил за давност. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо, тоест в случая от 6.11.2020г. По отношение на вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.

С оглед на горното съдът приема, че вземанията за лихви са погасени за период 3 години назад, считано от датата на подаване исковата молба – 24.07.2024г., тоест погасени по давност са вземанията за лихви от 6.11.2020г. до 24.07.2021г.

Ищецът, в отговор на възражението за изтекла давност, на свой ред се е позовал на прекъсване на давността от страна на длъжника посредством потвърждаването на дълга с нарочни писма. По делото е представено искане от „Е. Б.-И." ЕООД от 7.06.2022г., отправено до ответника „Р." ЕООД/л. 13/ за потвърждаване на вземанията на последното към ищеца във връзка с извършването на финансов одит. В отговор, ответното дружество действително е потвърдило задължения в общ размер на 224 436,49 лева, но без никаква конкретика за вида на задълженията и основанието, от което то произтича.

На осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на задължението от страна на длъжника. За да породи действие въпросното признание, е необходимо ако не ясно, то въз основа поне на по-общи критерии да може да се индивидуализира признатото задължение. В случая това не е така, поради което доводът за прекъсване давността се явява недоказан.

В заключение следва да се уважи исковата претенция за мораторна лихва за периода 2 от 24.07.2021г. до 23.07.2024г., върху главницата от 7 521.67лв. или за сумата от 2625.14 лева, като се отхвърли за разликата до претендираните 3 168,36 лева. След 23.07.2024г. в полза на ищеца се дължи законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване на иска.

По разноските:

Към момента на подаване на исковата молба, ответникът не е бил изпълнил носимото си задължение за заплащане на претендираното възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила по силата на сключения договор. С обсъденото свое поведение ответникът е станал повод за предявяване на иска, поради което независимо от отхвърлянето му в тази част поради извършено плащане, в полза на ищеца се дължат разноски.

Ето защо, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за уважения материален интерес за лихва, както и по отхвърления иск за главница. В полза на страната следва да се присъдят обаче само разноски за исковия процес, но не и за изп. производство, образувано по издадена по делото обезпечителна заповед. Трайно е разбирането в практиката, че в исковото производство подлежат на присъждане само разноски пред съд. Настоящият състав приема, че в полза на ищеца не се следват отделни разноски за адв. възнаграждение по обезпечението, доколкото същото е допуснато по висящ иск и защита в производството е обща.

С оглед изложеното в полза на ищеца се присъжда сумата от 1739,47 лева, за разноски за адв. възнаграждение, държавна такса и такса за издаване на обезпечителна заповед.

В полза на ответника се следват разноски за адв. възнаграждение в размер на отхвърлената част от иска в размер на 69,10 лева.

Водим от горното

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В.

В." бл.**, партер ДА ЗАПЛАТИ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т „Е. М." №*** сумата от 2625.14 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода 24.07.2021г. до 23.07.2024г., в размер на законната лихва върху възнаграждение за приета работа по Договор от 17.10.2020г. за извършени строително монтажни и ремонтни дейности по съгласно фактура № 1000000214/27.10.2020г., на осн. чл.

86,ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 3 168.36 лева за периода 06.11.2020г. до 24.07.2021г., поради изтекла погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

А., м-т „Е. М." №***, срещу Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В. В." бл.**, партер за осъждане на за сумата от 7 521.67лв., представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни и ремонтни дейности по Договор от 17.10.2020г., съгласно фактура № 1000000214/27.10.2020г. и Протокол /Акт обр. 19 за приемане на извършени СМР от 27.10.2020г., поради извършено плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В.

В." бл.**, партер ДА ЗАПЛАТИ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т „Е. М." №*** сумата от 1739,47 лева, представляваща сторените по делото разноски за адв. възнаграждение, държавна такса и такса за издаване на обезпечителна заповед, на осн.чл.78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т 3

„Е. М." №*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В. В." бл.**, партер сумата от 69,10 лева, представляваща разноски за процесуално представителство, на осн.чл.78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4