Присъда № 2 от 13.01.2026, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 2/13.01.2026 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 860/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Д.Д.Д. от гр.С.З. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 29,ал.1, б.“А“, вр.чл. 26, ал.1 от НК.

В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимият така, както е по обвинителния акт. С оглед направените от същия признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен към минималния на предвиденото в закона, при условията на чл.58а от НК при строг режим. По отношение на вещественото доказателство, прокурорът сочи, че същото следва да бъде унищожено като вещ без стойност.

Подсъдимият участват лично в с.з., признава изцяло изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез служебният си защитник – адвокат пледира за минимално наказание, което да бъде намалено с 1/3.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:

В интервала от време от около 15:00 ч. до около 16:45 ч. на 09.12.2024 г., подс. Д.Д.Д. ЕГН **********, движейки се пеш в гр. Ямбол, на ул. „Милин Камък*', решава да влезе в бл. 3, вх. А и да огледа за нещо което може да вземе. На междуетажна площадка на входа, находяща се между първи и втори етаж забелязва заключен с метално въже велосипед марка „FORCE“, 26“, собственост на М.М.М. от гр. Ямбол. Подс. Д. използва носените от него клещи и срязва посоченото въже. По този начин взема велосипеда. Качва се на него и се насочва към дома си. Там го прибира на съхранение.

В интервала от време от около 17:00 ч. на 13.12.2024 г. до около 18:00 ч. на 14.12.2024 г., подс. Д. Д. се разхожда пеш в гр. Ямбол. На ул. ..Крали Марко“', влиза в бл. 82, вх. А. На стълбището между третия и четвъртия етаж на входа вижда, че е оставен заключен велосипед марка „Sprint“, 26“, собственост на Ю.И.И. от гр. Ямбол. Отново по описания по-горе механизъм използва носените от него клещи и срязва металното въже, с което е бил заключен велосипедът. След това се придвижва управлявайки го до дома си, където го оставя на съхранение.

Малко по-късно, подс. Д. предава гореописаните два велосипеда на свид. И.Н.Й., като не му посочва изрично, че същите са придобити чрез кражба.

След разкриване на кражбата и поради невъзможност да стори това, свид. И.Й. упълномощава своя приятел свид. М.И. да предаде - 1 бр.

1 велосипед марка „FORCE“, 26 и 1 бр. велосипед марка ,.Sprint“ 26“ на правоохранителните органи. С протокол за доброволно предаване от 19.12.2025 г., свид. М.И. предава на органите на РУ на МВР - Ямбол: 1 бр. велосипед марка ..FORCE“, 26 и 1 бр. велосипед марка ,.Sprint“ 26“.

С разписка за върнати вещи на 19.12.2024 г. на свид. М.М.М. е върнат 1 бр. велосипед марка ..FORCE“, 26.

С разписка за върнати вещи на 13.01.2025 г. на свид. Ю.И.И. е върнат 1 бр. велосипед марка ..Sprint“, 26.

Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет на кражбата, собственост на М.М.М. от гр. Ямбол е както следва: 1 бр. велосипед марка „FORCE“ 26, на стойност 399 лв. и 1 бр. метално въже със секретен ключ на стойност 10 лв., или всички вещи на обща стойност 409 лв. Стойността на другите вещи собственост на Ю.И.И. от гр. Ямбол е както следва: 1 бр. велосипед марка ,.Sprint“ 26, на стойност 450 лв. и 1 бр. метално въже със секретен ключ на стойност 10 лв., или всички вещи на обща стойност 460 лв. Общата стойност на отнетите движими вещи възлиза на 869 лв.

От приложената справка за съдимост на Д. се установява, че към момента на извършване на горното деяние подсъдимият Д. е бил осъждан деветнадесет пъти с влязли в сила присъди за престъпления от общ характер, като с Присъда *** *** г. по НОХД № *** *** по описа на Районен съд -С.З., влязло в з.с. на 06.03.2021 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. ,.б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр чл. 58а, вр. с чл. 54 от НК му е постановено наказание ,.Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на 25.06.1992 г. в гр. С.З., с постоянен адрес и адрес за призоваване - гр. С.З.., ул. „М. ** ** **, българин, българско гражданство, средно-специално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Направените от подсъдимият признания на изложените обстоятелства се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията на подс. Д., от показанията на свидетелите М., И., И. и Й., от заключението на вещото лице по назначената стоково-оценъчна експертиза и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Д. и от обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК, вр.чл. 29,ал.1, б.“А“, вр.чл. 26, ал.1 от НК, тъй като - За времето от около 15:00 ч. на 09.12.2024 г. до около 18:00 ч. на 14.12.2024 г., в гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - срязване на 2 метални въжета със заключващ механизъм, с които са били заключени велосипеди, чрез използване на техническо средство -клещи, от различни адреси в града, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 859 лв“ от владението на собствениците им - М.М.М. и Ю.И.И., всички от гр. Ямбол, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, както следва:

В неустановен точен час, за времето от около 15:00 ч. до около 16:45 ч. на 09.12.2024 г., в гр. Ямбол, ул. „Милин Камък“, бл. 3, вх. А, от междуетажна площадка между първия и втория етаж, е отнел чужда движима вещ 1 бр. велосипед марка: „FORCE„, 26“, на стойност 399 лв. и 1 бр. метално въже със заключващ механизъм на стойност 10 лв., всички вещи на обща стойност 409 лв., от владението на собственика им М.М.М. от гр. Ямбол, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив;

В неустановен точен час, за времето от около 17:00 ч. на 13.12.2024 г. до около 18:00 ч. на 14.12.2024 г., в гр. Ямбол, ул. „Крали Марко*', бл. 82, вх.

А. от стълбището между третия и четвъртия етаж, е отнел чужда движима вещ -1 бр. велосипед марка „Sprint“, 26*', на стойност 450 лв. и 1 бр. метално въже със заключващ механизъм на стойност 10 лв., всички вещи на обща стойност 460 лв., от владението на собственика им Ю.И.И. от гр. Ямбол, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от признанията му, които изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал, така и показанията на свидетелите свидетелите М., И., И. и Й..

От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки велосипедите и металните въжета със заключващ механизъм от свид. М. и И. и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собствениците върху тях и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от негова страна.

Обективно, при извършеното престъпление се касае за кражба при която подсъдимия е разрушил прегради, здраво направени за защита на имотсрязване на металните въжета със заключващ механизъм и на двата велосипеда. По този начин същия е осъществил квалифицирания състав на чл.

195, ал. 1, т. 3 от НК, като в случая без разрушаването им, то не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено.

При извършване на престъплението се касае за кражба при която подсъдимия е използвал техническо средство – клещи, с които е срязал металните въжета със заключващ механизъм, собственост на свид. М. и И.. По 3 този начин подсъдимия е осъществил и квалифицирания състав на чл. 195, ал.

1, т. 4 от НК, тъй като използваните клещи съгласно съдебната практика са техническо средство, предназначено за извършване на определени технически операции и представлява създадено от човека средство /предмет/ послужило за извършване на престъплението, като в случая без използването му, то не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено.

Подс. Д. е извършил процесното деяние в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Обективно, подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като с Присъда *** *** г. по НОХД № *** *** по описа на Районен съд -С.З., влязло в з.с. на 06.03.2021 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. ,.б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр чл. 58а, вр. с чл. 54 от НК му е постановено наказание ,.Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

От субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт, целял е пряко настъпването на този резултат и е действал с намерение за своене. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирали противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, като е знел, че върши деянието, след като вече е бил осъждан на лишаване от свобода с влязли в сила присъди за престъпления от общ характер.

Причини за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин и незачитане на установения в страната правов ред.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс. Д. наказание от три години лишаване от свобода, в законовия минимум на предвиената в чл.196, ал.1, т.2 от НК санкция, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените и в двете фази на процеса 4 подробни обяснения, с които в значителна степен е допринесъл за разкриване обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, признанието на вината, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното.

От друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, както и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който, отделно от присъдите водещи до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен рецидив, е осъждан осемнадесет пъти за престъпления от общ характер. Затова съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността им такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание.