Определение № 608 от 02.08.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Габрово, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500327 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт П. Т. против определение № 866 от 13.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1591/2023 г. по описа на РС – Габрово, с което е оставено без уважение искането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Юрий Благоев Генов –Изпълнителен директор и от Диана Дечева Митева Изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт П. Николев Т. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 188 от 18.04.2024 г. по гр.д. №1591/2023 г. на РС - Габрово, в частта за присъдените разноски, като неоснователно.

Считат постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че не са станали причина за завеждането на отрицателния установителен иск от Д. Д. Д. за признаване на установено, че не подлежат на принудително събиране, поради погасяването по давност вземанията на „БАНКА ДСК“ АД /правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, за които са издадени изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2001/2013 г. по описа на РС – Габрово, като предявения иск е с размер 10 055,63 лв. Банката не е оспорила факта на погасяване по давност на вземането. Позовава се на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца. Длъжникът е разполагал с възможността да предяви извънсъдебно възражението си, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и тогава не би си стигнало до исков процес, с оглед на това, че давността не се прилага служебно и кредиторът не я прилага автоматично. Моли да се отмени обжалваното определение и да се измени решението в частта за разноските.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Д. Д. Д., чрез адвокат Р. Н., в който частната жалба се оспорва като неоснователна, по подробно изложени доводи. Моли да се отхвърли в цялост частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр.д. № 1591/2023 г. по описа на РС- Габрово е образувано по искова молба на Д. Д. Д. срещу „БАНКА ДСК“ АД. Иска се да се признае за установено, че 1 ищецът Д. Д. Д. не дължи сумите по образуваното изпълнително дело № 185/2013 г. по описа на ЧСИ Галина Н.а, с регион на действие Окръжен съд- Габрово, в размер на 10 055,63 лв., поради изтекла пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, ведно със законните последици. Прави доказателствени искания за присъединяването на изп.д. № 185/2013 г. на ЧСИ Г. Н.а.

С отговора на исковата молба е заявено, че се признава предявения иск и иска възлагане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че между ответника Д. и адв. Н. е подписан договор за правна защита и съдействие за представителство по гр.д.

№ 1591/2023 г. по описа на ГРС. Договорено е безплатно възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата – материално затруднено лице. Подписано е пълномощно за процесуално представителство по делото. Адвокат Н. е изготвил исковата молба и молбастановище по предварителния доклад на делото и хода по същество.

С решение № 188 от 18.04.2024 г., съдът е приел, че на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатски хонорар в размер на 1300,00 лв., изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес и в тежест на ответника са възложени разноските за държавна такса в полза на Габровски районен съд в размер на 402,22 лв.

От „БАНКА ДСК“ АД е подадена молба по реда на чл. 248 от ГПК, с която се иска да се измени решението в частта за разноските, като същите се възложат в тежест на ищеца, поради признанието на иска.

В отговора си на направеното искане, адв. Н. взема становище по неоснователността на подадената молба и моли да се остави без уважение.

С обжалваното определение № 866 от 13.06.2024 г., първоинстанционния съд е приел, че единственият ред за защита на ищеца – отричане на правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е чрез предявения иск по чл. 439 от ГПК и позоваване на давността пред съда. Позовал се е на непротиворечивата практика на ВКС /определение № 694/25.09.2023 г. по ч.т.д. №1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО/ според което следва да бъде отречено приложението на изключението по чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е налице първата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Приел е, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА следва бъде присъдено адвокатско възнаграждение за представляването на ищеца от адвокат Р. Н. в размер на 1300,00 лв.

Съгласно цитираната съдебна практика предпоставките за недължимост на разноски по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Към гр.д. № 1591/2023 г. по описа на ГРС е приложено изп.д. № 185/2013 г. на ЧСИ Г.

Н.а. Същото е образувано по издаден изпълнителен лист и е прекратено на 02.10.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като последното изпълнително действие е запор върху мотоциклет ЯВА 350 с рег. № ЕВ1406 В с изх. № 2116/16.10.2013 г.

Единственият ред за защита на ищеца е отричане на правото на принудително изпълнение на процесното вземане, чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК и позоваване на давността пред съд. Не е налице изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е налице първата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Наличието на издаден изпълнителен лист против ищеца и образуването на изпълнително производство срещу него обуславят интереса на ищеца от воденето на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за присъждане на адвокатско възнаграждение в определения 2 размер, както и възлагане на държавната такса в тежест на ответника „БАНКА ДСК“ АД.

Във връзка с горното, частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение и да потвърди обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед гореизложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 866 от 13.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1591/2023 г. по описа на Габровски районен съд, с което е оставено без уважение искането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Юрий Благоев Генов – Изпълнителен директор и от Диана Дечева Митева Изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт П. Николев Т. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 188 от 18.04.2024 г. по гр.д. №1591/2023 г. на РС - Габрово, в частта за присъдените разноски, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3