Решение № 320 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. И. срещу Решение № 2999/07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 18254/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, Х LII състав, с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, както следва: 1/ да бъде признато прекратяването на трудовото правоотношение чрез дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед №101/02.12.2021 г. на ГДД на „БП“ ЕАД за незаконно и да бъде отменено, на осн. чл. 344,ал.1, т.1 от КТ; 2/ да бъде възстановена И. на заеманата преди уволнението длъжност „Пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/“ в ПС **** Варна, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 3/ да бъде присъдено на ищцата обезщетение за оставане без работа в резултат на това уволнение, за срок от 6 месеца в общ размер от 6083,22 лева, считано от датата на уволнението - 02.12.2021г., ведно с ъс законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2021 г. до окончателното му изплащане, на осн.чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; 4/ да бъде осъден ответникът да изплати на ищцата неизплатената част от обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на 48 лева дневно за 4 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 4 дни за 2021 г., в общ размер от 384 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; 5/ да бъде осъден ответникът да изплати на ищцата удържаното на отпаднало основание обезщетение 1 по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на 949,47 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2021 г. до окончателното му изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че първоинстанционният акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане до съда за отмяна изцяло на решението на ВРС. Претендират се разноските сторени пред двете инстанции.

Въззиваемият „Български пощи“ ЕАД, гр. София в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание страните чрез процесуален представител и с писмена молба поддържат изразената позиция по спора.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове н а Д. Г. И. против „Български пощи“ ЕАД, гр. София, както следва: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед №101/02.12.2021 г. на ГДД на „БП“ ЕАД за незаконно и да бъде отменено, на осн. чл. 344,ал.1, т.1 от КТ; 2/ да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/“ в ПС **** Варна, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 3/ да бъде присъдено на ищцата обезщетение за оставане без работа в резултат на това уволнение, за срок от 6 месеца в общ размер от 6083,22 лева, считано от датата на уволнението - 02.12.2021г., ведно с ъс законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2021 г. до окончателното му изплащане, на осн.чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; 4/ да бъде осъден работодателят да изплати на ищцата неизплатената част от обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на 48 лева дневно за 4 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 4 дни за 2021 г., в общ размер от 384 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане , на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; 5/ да бъде осъден ответникът да изплати на ищцата удържаното на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на 949,47 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2021 г. до окончателното му изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Български пощи“ ЕАД, гр. София, с който оспорва изцяло предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно 2 легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за предявяването им е налице правен интерес, а тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са депозирани в съда в рамките на преклузивния 2-месечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Предпоставки за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищ цата и прекратяването да е съобразено със закона. Тежестта на доказване законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на работодателя.

Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 1421/04.11.2008 г. и допълнително споразумение към него от 01.02.2021 г. страните са били валидно обвързани от безсрочно трудово правоотношение за длъжността „Пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/“.

Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда чл. 188 от КТ за нарушаване на трудовата дисциплина. То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на служителя. Неблагоприятните за наказания последици възникват веднага - незабавно и безусловно, считано от датата на връчване на заповедта. В конкретния случай, същата е връчена на 02.12.2021 г.

Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения /чл. 193, ал. 1 от КТ/, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни 3 нарушения. Обясненията за нарушенията се искат от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи на дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или служителя, като подлежащ на уволнение - да се защити. В конкретния случай работодателят е изискал писмени обяснения на И. относно констатирано технологично нарушение от нейна страна на 06.10.2021 г., представляващо полагане на подпис вместо получател в опис 242Е пред контрольор пощенска служба С. Д.. Поканата е връчена на 13.10.2021 г. лично на служителката, удостоверено с подписа й /лист 58 от първоинстанционното дело/, която депозира писмени обяснения с вх. № 2514/15.10.2021 г.

Поискани са писмени обяснения във връзка с процесния случай и от контрольор С. Д.. На 05.11.2021 г. Д. И. писмено е поканена да се яви в кабинета на Директора на РУ „СИР“ с оглед изслушването й във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина. С оглед проведеното такова е съставен Протокол за даване на устни обяснения на основание чл. 193 от КТ от 09.11.2021 г.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му /чл. 195, ал. 1 от КТ/. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е точно и ясно индивидуализирано в Заповед № 101/02.12.2021 г. на Директора на РУ „СИР“ при делегирана дисциплинарна власт от Главния изпълнителен директор на

„Български пощи“ ЕАД, гр. София /пълномощно л. 40-41 от първоинстанционното дело/. Описано е, че се касае за констатирано нарушение на трудовата дисциплина от служителката И. на 06.10.2021 г., представляващо полагане на подпис вместо получател в опис 242 Е, което съставлява нарушение и неспазване на техническите и технологичните правило на дружеството. Посочени са правните норми, уреждащи вида на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Така оформена заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно деянието, осъществено на 06.10.2021 г., поради което и същата се явява напълно мотивирана по смисъла на чл. 195, ал.

1 от КТ.

Безспорно установено по делото от самите изявления на ищцата пред работодателя и в исковата молба, а и от заключението на вещото лице по допусната и приета от първоинстанционния съд СПЕ, че на процесната дата 06.10.2021 г. служителката И. полага подпис вместо получател в опис 242 Е.

По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява 4 точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил. Във всеки случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.

186 от КТ. Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностна характеристика.

Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. В обобщение обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.