Решение № 334 от 15.02.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 334 Година 2021, 15.02.Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, ХХІ състав на 13.01.2021 година в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3023 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив срещу решение №1383/07.10.2020г. по АНД №5646/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив XVI-ти н. състав, с което е отменено НП №20-0438-000772 от 13.07. 2020г., издадено от Началник 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив в частта, с която на С.Д.К. *** е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1,т.4 ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП и в частта, с която е изменено същото НП, като са намалени размерите на нака­занията на основание чл.175 ал.1,т.4 ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лева на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на срок от 1 месец(в тази част жалба липсва).

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то излага доводи за наличие на наруша­ва­не на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуал­ни правила, поради кое­то моли същото да бъде отменено само в отменител­ната част, като вместо това се постанови потвърж­да­ване НП в тази част.

Ответникът по касационната жалба – С.К. счита жал­ба­та за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно реше­ние.

Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­нното НП в частта за вмененото нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, състав на Районния Съд е приел, че в АУАН не е посочена точната алинея, по която се вменява нарушение от страна на К., а това е сторено едва с издаването на НП и доколкото новелата на чл.150а ЗДвП има две алинеи, то съществено е нарушено правото му на защита.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение след­ва да се остави в сила, но по по-различни съображения.

В случая в АУАН е изписано за това нарушение, че

„Водачът управ­лява МПС, като е лишен от това право с АУАН АА-138911/16.06.2019г.“ и това е подведено с посочване текста на чл.150а ЗДвП.

За разлика от това НП вече е изписан текста на чл.150а ал.1 ЗДвП, но е посочено с думи, че деянието се изразява в управляване на МПС „след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171 т.1“.

Съдът не споделя тезата на първостепенния съд, че в случая само липсата на ал.1 в АУАН е достатъчно основание за отмята на НП. В тази насока приложима би била нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН в пълна степен.

Същественото в казуса е обаче разликата в текстовото описание на вме­неното нарушение, тъй като в АУАН е посочено, че водачът К. е лишен от това право, докато в НП, че свидетелството му е временно отнето.

Или в случая става въпрос са две съвсем различни хипотези – едната е за лишаване от право, а другата касае временно отнемане на свидетелст­вото, чрез което се упражнява това право. Именно за това в нормата на чл.150а ал.1 ЗДвП те са посочени и като две отделни хипотези, именно водачът: „да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред“ и свидетелството му „да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1…“.

При това положение с АУАН е вменено едно конкретно нарушение, а в НП то придобива съвсем друга обосновка.

Именно в такава насока следва да се приеме, че по описания начин съществено е ограничено правото на защита на лицето, а не само поради лип­сата на изписване на ал.1 в на нормата на чл.150а ЗДвП в АУАН.

При това положение на нещата касационната жалба се явява неосно­вателна, което пък обосновава и изводите на настоящия състав – за законо­съобраз­ност на решението на първостепенния Съд.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, до­пусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

Ответникът К. има право на разноски, претендирал е такива, но не се установява такива да са били направени от негова страна в тази инстан­ция, поради което и не следва да му се присъждат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №1383/07.10.2020г. по АНД №5646/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив XVI-ти н. състав, с което е отме­нено НП №20-0438-000772 от 13.07.2020г., издадено от Началник 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив в обжалваната част, с която на С.Д.К. *** е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.