Решение № 751 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002103685 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Декра-Строй“ ЕООД срещу въззивно решение № 284 от 26.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 391/2024 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 453 от 04.04.2024 год., постановено по гр. дело № 3180/2023 год. по описа на Районен съд – Русе, са отхвърлени предявените от „ДекраСтрой“ ЕООД срещу А. К. Г. искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22 802.91 лв., представляваща стойност на строително-монтажни работи /СМР/ и разходи за довършване на обекти: апартамент № , вх. , ет. и кафе бар , вх. , ет. , находящи се гр. Р. ул. „О.“ № и за сумата от 8 101.36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2019 год. до 16.06.2023 год.

С определение № 2311 от 08.05.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следния въпрос: За доказателствената сила на актовете в строителството, съставени по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 год.?

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 1, ал. 4 и чл. 4, ал. 1 и 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и на чл. 176, ал. 1, изр. последно ЗУТ.

По делото били представени акт образец 11, установяващ, че към датата на съставянето му процесната сграда е била завършена, но без довършителните работи – вътрешни и външни; протоколи образец 19, съдържащи подробно описание на видовете и количествата СМР, извършени от ищеца от започване на работата по сградата, считано от датата на съставянето на акт образец 11 до деня на приемането на обекта с акт образец 15, както и акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, подписан без възражения от ответника. Въззивният съд квалифицирал иска за лихви като такъв по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като неправилно счел, че въпреки изрично предвидения в закона момент на предаването на резултата от строителството с приемането на сградата с акт образец 15, този резултат не е определящ за възникване на задължението на собственика на самостоятелен обект в същата сграда да заплати дължимото по договора за строителство или при липсата на договор за обезщети изпълнителя за направените в процеса на строителството разходи. Процесното вземане ставало изискуемо от момента на предаване на сградата с акт образец 15, съгласно нормата на чл. 176, ал. 1 ЗУТ. Във връзка с предприетото от ответника оспорване на протоколите образец 19, въззивният съд разместил доказателствената тежест и вместо да я възложи на оспорващия, я възложил изцяло върху ищеца. Протоколите образец 19 били годно доказателство за извършване на отразените в тях СМР, след като те се подкрепяли от останалите доказателства по делото, в т.ч. констатациите на приемателната комисия, съдържащи се в акт образец 15 и заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническата експертиза. Ако бил счел, че с приетото в първата инстанция заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ищецът не е успял да установи по безспорен начин извършването на оспорените от ответника довършителни СМР, то въззивният съд следвало да назначи нова експертиза, както и да формулира въпросите към нея, вместо направо да отхвърля предявената претенция. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба А. К. Г., чрез назначения му особен представител адв. С. К., счита, че въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че с договор за учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт вх. рег. № от год., акт № , т. , дело № 3/2008 год. на Служба по вписванията – Р., съсобствениците на недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „О.“ №№ , , , , представляващ ПИ *** с площ от кв.м., между които Л. С.

2

С. и И. К. С., взаимно с а си учредили /разпределили/ правото на строеж за самостоятелните обекти в сградата, като Л. С. С. и И. К. С. получили в изключителна собственост правото на строеж за следните обекти, както следва: първата – / ид.ч. от апартамент № , вх. , ет. , с идентификатор , със застроена площ о т кв.м., ведно с прилежаща изба № , с площ кв.м., заедно с % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи кв.м., а втората – / ид.ч. от апартамент № , вх. , ет. , с идентификатор , със застроена площ от кв.м., ведно с прилежаща изба № , с площ кв.м., заедно с % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи . кв.м., и кафе – бар №, вх. , ет. , с идентификатор , със застроена площ о т кв.м., заедно с % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи кв.м.

И. К. С. починала на 08.05.2014 год., а Л. С. С. – на 26.11.2022 год., като техен законен наследник е А. К. Г..

На 18.04.2017 год. бил издаден акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството, след настъпила смяна на възложителя и строителя на строежа, в който били описани изпълнените строителни и монтажни работи по одобрен проект и било посочено, че сградата е изградена в груб строеж, за което било издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ с изх.№ 0804/5737 от 02.11.2009 год. През периода о т 24.08.2017 год. до 02.05.2018 год. били съставени протоколи образец 19, в които били описани по вид, обем и стойност СМР за обект : ж. с. с м., к.-б. – бр., подземни и надземни г. и външни ВиК връзки, подписани от „Декрастрой“ ЕООД за възложител и изпълнител. Въззивният съд е посочил, че тези протоколи са били оспорени от ответника.

На 20.12.2019 год. бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, а на 06.01.2020 год. било издадено удостоверение № 7 за въвеждане на обекта в експлоатация. На същата дата бил съставен и протокол № 6 – образец 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР.

Въззивният съд е приел въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че стойността на извършените СМР, необходими за въвеждане на обекта в експлоатация, възлизат както следва: общо за цялата сграда – в размер на 591 305.34 лв., за апартамент № с прилежаща изба № – в размер на 15 294.16 лв. и за к.-б. – в размер на 7 763.89 лв. Посочил е, че заключението е изготвено на база представените от ищеца и приети по делото протоколи обра з е ц 19, както и че вещото лице е посочило, че експертизата е изготвена по документи и не може да прецени дали актуваните работи са извършени по вид, обем и стойност.

Въззивният съд е извел от правна страна, че с оглед наведените от ищеца фактически твърдения и петитума на иска отношенията между страните се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие при липса на договореност за извършване на СМР, необходими за въвеждането на обекта в експлоатация. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, за да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които гесторът е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. В хипотеза, при която работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Посочил, че ищецът е следвало да установи, че е извършил заявените СМР в собствените на ответника имоти по вид, обем и стойност.

Представените от него протоколи образец 19 били оспорени от ответника и неправилно въз основа на тях и заключението по съдебно-техническата експертиза първоинстанционният съд бил приел, че ищецът е установил по делото факта на извършване на строителните дейности в имотите на ответника.

Изложил е съображения, че протоколите образец 19 по правната си същност са частни удостоверителни документи, които се ползват с доказателствената сила на чл.

180 ГПК – същите съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от лицата, които са ги издали; те установяват наличието на изявление от страна на техния издател за съществуването на определени факти. Представените протоколи обаче не носят подписа на ответника, поради което нямат обвързваща доказателствена сила. Същите са подписани от ищеца и съставляват доказателство за направените от него изявления. Удостоверените от ищеца изявления са относно изгодни за него факти, поради което само въз основа на тях не може да се изведе извод, че описаните СМР са действително извършени от ищцовото дружество, нито може да се изведе извод относно вида, обема и стойността на тези СМР. Изготвената само въз основа на тези протоколи експертиза не съставлява доказателство за тези спорни обстоятелства. Други доказателства, които да установяват факта, че ищецът е извършил необходимите строителни дейности по довършване на собствените на ответника обекти, не са ангажирани по делото. Липсват и такива, които да сочат, че средствата, които са изразходвани за извършване на СМР са направени от ищеца – такъв извод не може да се обоснове и от констативния протокол за установяване годността на строежа от 20.12.2019 год., носещ подписа и на ответника. Този документът удостоверява, че ответникът като собственик на самостоятелни обекти в сграда е приел, че строителството е изпълнено съгласно одобрените инвестиционни проекти, но не и факта, че е признал, че довършителните работи са извършени от ищцовото дружество и с негови средства.

В обобщение въззивният съд е приел, че ищецът не е установил с всички допустими доказателствени средства, че е извършил довършителни СМР в имотите – собственост на ответника, за своя сметка, поради което предявеният иск за заплащане 4 на тяхната стойност, както и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава се явяват неоснователни.

По въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 43 от 02.08.2017 год. на ВКС по гр. дело № 61341/2016 год., І г. о., ГК /цитирано от касатора/, решение № 404 от 04.09.2009 год. на ВКС по гр. дело № 828/2008 год., IV г. о., ГК, решение № 94 о т 02.03.2012 год. по т. дело № 133/2010 год., ІІ т. о., ТК, решение № 65 от 24.04.2012 год. на ВКС по т. дело № 333/2011 год., II т. о., ТК, решение № 76 от 10.08.2015 год. на ВКС по т. дело № 729/2014 год., II т. о., ТК, решение № 50183 о т 14.07.2023 год. на ВКС по т. дело № 2161/2021 год., І т. о., ТК, решение № 254 от 22.08.2025 год. на ВКС по т. дело № 1421/2024 год., II т. о., ТК и др, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. Според тази практика, съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год., актовете и протоколите, съставени и оформени съгласно изискванията на тази наредба, имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започването, изпълнението и въвеждането в експлоатация на строежите. Изискването им е с оглед осъществяването на контрол в хода на строителството, предвид преминаването през различни, включително взаимосвързани един от друг етапи на същото и за своевременно отстраняване на констатирани недостатъци. Въпреки това, като частни свидетелстващи документи, те не обвързват съда с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства и дори двустранно подписани могат да са обект на оспорване. При спор между страните доказателствената сила на актовете в строителството следва да се преценява с оглед всички събрани по делото доказателства, като могат да бъдат опровергавани с всякакви доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността им по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършени СМР е подписан от страната, на която се противопоставя, тежестта на доказване, че удостоверените работи, респ. част от тях, не са изпълнени, е върху нея.

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0cde1c6-7f38-4099-91e9-76d86e5be139