Решение № 93 от 18.04.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Е.П. 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820101242 по описа за 2022 година

Ищецът твърди с исковата молба, че на 11.11.2020 год., съгласно графика за работно време, си е тръгнала от работното място за към дома. Около 18.40 часа в Община Е.П. на пътя на разклона на фирма "И“, 137 -ми км. и фирмена база на „М.Б. /работодател на ищеца/, лек автомобил марка „Пежо 106“ с ДК № СО.....ВТ управляван от М.Т. движейки се по пътя осъществил ПТП с пешеходеца Х. Ц. Р., към който момент колата на ищцата била спряла отстрани на пътния банкет. Вследствие на удар пешеходката Хр.Ц. получила травматични увреждания: фрактура на ляв крак, лява ръка и избити зъби. Произшествието било посетено от полицейски екип на РУ Е.П. и от екип на Спешна помощ, който констатирал настъпилите травми и пострадалата била откарана от медицинския екип и хоспитализирана. Съставен бил и Протокол №11/ 11.11.2020г., а във връзка с настъпилото ПТП образувано ДП 301/20 на РУ на Е.П..

Твърди се, че в следствие на реализираното ПТП ищцата получила две фрактури - на лява предмишница и на лява тибия, както и счупване на зъби, избити зъби, вътрешни наранявания, разкъсвания и отоци. Вследствие на получените травми дълго време Хр. Р. била в невъзможност да се движи, да се самообслужва и да извършва всички нормални ежедневни дейности. Избитите зъби затруднявали дъвченето, което и до ден днешен не било възстановено напълно. Ищцата била принудена да яде течна храна със сламка. Нанесените травми несъмнено повлияли и на психическото състояние на пострадалата, като тя се чувствала непълноценна, потисната, не искала да се храни, изпитвала неудобство от невъзможността да се движи и обслужва самостоятелно. За периода от 11.11.20г. до 02.03.21г. ищцата била претърпяла множество манипулации на зъбите. Твърди се, че възстановителния период на ищцата е продължил повече от шест месеца, като и към днешна дата продължава да търпи болки и страдания, тъй като травмите не били отминали и понастоящем не е напълно възстановена и провежда рехабилитация на увредените крайници, а на избитите и счупени зъби извършва поетапна реконструкция.

Твърди се, че Х. Р. е била към 11.11.20г. в трудово правоотношение с фирма „М.Б.“ ЕООД, като последната от своя страна имала сключена със ЗАД „А.Б. Застраховка „Злополука" с номер 01470223010000001/ за служители и настъпилото с ищцата ПТП попадало, като застрахователно събитие по цитираната застраховка, в срока на валидност 1 на полицата, който от 00:00 часа на 31.01.2020 до 24.00 часа на 30.01.2021г..

Твърди се, че на 17.11.2022г. ищцата била поканила ответника с писмо изх.№ 2-1014101-8823/17.11.2022г. да й изплати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото ПТП, но ответното дружество отказало с мотив, че гореописаната злополука не попадала в обхвата на покритите рискове, като събитието се било случило извън работното време на пострадалата.

Иска се, съгласно уточняваща молба на ищеца от от 23.12.2022г. съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ " да изплати на Хр.Р. сумата от 8 820.00 лева , представляваща сбор от следните суми: 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди съгласно подлимит за временна нетрудоспособност; 1500 лв. неимуществени вреди обезщетение за фрактура на крайник съгласно подлимит за едно събитие; 2000 лв. - разходи за лекарства и медикаменти съгласно подлимит; 320 лева - общ болничен престой за 16 дни, в следствие на процесната злополука.

Претендира се адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва по основание и размер предявените искове. Твърди, че ищцата не е от лицата попадащи в обхвата на застрахователната полица, тъй като същата се отнася до „... 26 лица на граждански договор със застраховащия „М.Б.“ ЕООД, по средносписъчен състав...“, докато ищцата била на трудов договор при застраховащия.

Оспорва да е налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Оспорва да е налице и трудова злополука и по смисъла на чл.55, ал.2 КСО , респ. злополуката да е настъпила, докато ищцата се е прибирала по обичайното време и обичайния път към дома си .

Ответникът оспорва и твърденията с ИМ за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, респ. оспорва представения протокол от 02.12.2020г. в частта

„Обстоятелства причини за ПТП“.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и настъпилите за ищцата вреди, претендирани с исковата молба.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Хр. Р..

Претендира за разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева, съгласно молба от 27.11.2023 година.

„М.-София – трето лице -помагач на страната на ищцата, е депозирало молба от 26.09.2023г., с която заявява, че намира за основателни предявените от Хр. Р. искове. С цитираната молба са представени по делото копие от Трудов договор № 0441/26.04.2018г. и копие от Застрахователна полица № 0142/9/20/211/000004 по сключена между дружеството и ответника по делото задължителна застраховка „Трудова злополука“, с приложени клаузи за защита на личните данни, Анекс №1 и Общи условия задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, последните неразделна част от застрахователната полица.

По делото е допуснато изслушване на един свидетел на ищеца, като видно от показанията на Р.Р., събитието настъпило на 11.11.2020г. към 17.30 часа. Х. му се обадила, че била претърпяла инцидент и ако можел, да й съдейства. Пристигнал на място, като Х. била контактна, говорела си. Пристигнали и линейка и полиция. Единият полицай застанал на шосето, за да регулира движението, а другия поискал документите и Х., която си 2 отворила чантата, за да ги извади. Тогава свидетелят усетил удар отляво и от там нататък не помни нищо. По едно време момче го разтресло и го попитало „Знаеш ли какво се случи?“.

Свидетелят отговорил „Не!“. Боляло го главата и ръката. Момчето му казало, че някой се ударил в колата на Х., колата се завъртяла и ударила и тях. Дошла още една линейка и го закарали в „Пирогов“. Научил в последствие, че Х. била закарана в УМБАЛ „Св. София“ със счупени ръка и крак. Когато Х. му се обадила и отишъл до нея разбрал, че й бил свършил работния ден и била тръгнала към Г.М.. От ноември до април Х. била на легло, след което започнали рехабилитации, раздвижвания. Качвали я с количката, след това била на патерици и на раздвижвания. Ужас за свидетеля било да я гледа, как викала от болки лежейки на леглото и не можел да й помогне. Тя си пиела някакви хапчета.

По делото е приета Съдебно-медицинска експертиза от 11.03.2024г., изготвена от в.л.

Р.Т.. От заключението по експертизата е видно, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата предмишница в горния край, с разместване, причинило на пострадалата „трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“; счупване на костите на лява подбедрица в долния край, с разместване, причинило на пострадалата „трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“; контузия на лъчевия нерв на лявата ръка последица от счупване на костите на лявата предмишница; счупване на зъби - код 21 и 22, причинило на пострадалата затруднение в дъвкането. Възстановителния период за пострадалата вещото лице е определило на около 6 месеца. По делото не била представена медицинска документация за остатъчни явления от получените травматични увреждания.

Сочи се с експертизата , че приложеното лечение отговаря на съвременните изисквания за лечение на подобен вид увреждания, както и на добрата медицинска практика.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, че към 11.11.2020 ищцата се е намирала в трудово правоотношение с „М.Б.“ ЕООД,-С. като е заемала длъжност „складов служител“ - „ Инспектор товари“ в склад, Логистика, с. М., Подбалкански път, 4-ти км., с основно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, видно от приетите по делото Трудов договор № 0441 от 26.04.2018г., Допълнение към споразумение № 01.01.2019г. към Трудов договор№ 0441/26.04.2018г. и длъжностна характеристика, код 43212014.

От Коснстативен протокол за ПТП с пострадали лица №11/ 02.12.2020г., както и от показанията на св. Р. е видно, че на 11.11.20г. от Г.Т. - дежурен ПТП при ОД на МВР, РУ Е.П. е посетено ПТП на ГП I-6, км.137+500, Община Е.П.. Установени били на място участници в произшествието: л.а. „Пежо 106“ с ДК№ СО.....ВТ, с водач и собственик М.Трифонов и л.а.“Пежо 307“ с ДК№ СО 8198 СК, собственост на Х. Р.. При настъпилото ПТП са пострадали собствениците на двата автомобила, както и лицата ИР. и Р.Р., видно от съдържанието на протокола, като в последния отразено, че „л.а.„Пежо 106“ се блъснал в аварирал на пътното платно л.а.“Пежо 307“, при което пострадала ищцата, в качеството на пешеходец“.

В резултат на ПТП за Хр. Р. са настъпили травматичните увреждания установени в процеса с приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните СМЕ изготвена от в.л. Р.Т.. Възстановителния период за пострадалата е бил с продължителност от около шест месеца, без данни за остатъчни явления от получените травматични увреждания.

С нарочна молба вх. № 1-101-4101-6047 от 14.11.22г. с приложени към нея документи, в т.ч Заявление за изплащане на застрахователни суми и обезщетения по застраховки „Злополука“ и „Трудова злополука“, ищцата е поискала от ответното дружество да й изплати обезщетение за причинени й в резултат на ПТП от 11.11.20 г. имуществени и неимуществени вреди, което обезщетение дължимо съгласно покритие в 3 лимит на застраховка „Злополука“ по сключена между работодателя „М.Б.“ и ответника Застраховка № 01470223010000001 за служители.

С писмо изх. № 2-101-4101-8823 от 17.11.22г. ответното дружество е отказало да изплати на Хр. Р. претендираното от нея обезщетение / определяемо от застрахователя, предвид молбата на Хр.Р.а до ЗАД / с аргумент, че процесното събитие не е настъпило по време на работа и от документите към молбата й видно, че събитието е станало извън работно време и място, поради което настъпилото събитие не отговаря на застрахователното покритие съгласно условията на Застрахователна полица № 01470202110000003 във връзка със Застрахователна претенция № 014722001000001/вж. писмо от 17.11.22г../ От застрахователната полица приложена към цитираното писмо, която с характер на договор в полза на трето лице, е видно, че действително същата изрично обхваща лица не на трудов договор, а „ лица на граждански договор“/ по средносписъчен състав на „М.Б.“ ЕООД/ , при общи условия „Злополука“, с основно покрити рискове: “смърт от злополука“, „тР. загуба на трудоспособност от злополука“, „временна загуба на трудоспособност от злополука“, със срок на валидност на застраховката от 00.00 ч. на 31.01.20г. до 24.00ч. на 30.01.2021г.. Според цитираната застрахователна полица действително настъпилото за ищцата събитие на 11.11.2020г. не попадна в обхвата на сключената застраховка, до колкото от една страна с последната са застраховани 26 лица – на граждански договор със застраховащия, а от друга страна полицата не кореспондира с посочената в исковата молба Застраховка „Злополука“ № 01470223010000001 за служители, на която се позовава ищцата в молбат от 14.11.22г. до застрахователя .

Съгласно чл. 459, ал.1 от КЗ договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. По смисъла на чл.459, ал.2 КЗ злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Според чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. С исковата молба ищцата твърди, че настъпилата за нея злополука на 11.11.2020г. е трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО. Съгласно посочения член от КСО “ Трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение“. Съдът намира, че не е предмет на настоящото производство хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО, до колкото ответникът в процеса не въвежда с отговора по чл.131 ГПК твърдения в такава насока. Следователно в тежест на ищцата е да докаже, че събитието от 11.11.20г. има характер на трудова злополука, с което обосновава телесните увреждания описани с исковата молба, до колкото с последната се твърди, че злополуката е настъпила „ при връщане от работното място към дома“, което твърдение не се подкрепя от ангажираните в процеса доказателства, като същото подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. В последна връзка трудовия характер на злополуката не е установен и по специалния ред предвиден в КСО / чл.55-чл.60 от КСО/, като се държи сметка, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО представлява официален удостоверителен документ за наличие на трудова злополука /при предпоставките за издаване на разпореждане именно в такава насока/.