Решение № 10 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20241700900032 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 3686/11.06.2024г., депозирана от Й. В. Г., с постоянен адрес: ***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете М. В. Р., с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. К. И. И.

– ПАК, с адрес за кореспонденция: ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу СД „Ю. В. С. – Р – С. СИЕ“, с ЕИК: 113034669, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ***, представлявано от управителя Р.

С. Р., за сумата от общо 280 596,29 лева.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 56/2021г. по описа на ОС – Перник са уважени предявените като частични обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 97 ал. 2 от ТЗ и СД „Ю.В.С.-Р.С.

СИЕ“ с ЕИК: 113034669 е било осъдено да заплати на М. В. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща част от стойността на дела на наследодателя й В. С. Р. от дружественото имущество на ответното дружество, като последица от прекратяване на членството му в дружеството на 04.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 500,00 лева, представляваща част от годишната печалба на ответното дружество за времето до прекратяването на членството на наследодателя на М. Р. в дружеството (04.10.2020г.), ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата от 3 975,00 лева, направени в хода на съдебното производство разноски.

Сочи се още, че доколкото постановеното съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на непредявената с частичните искове разлика, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Излага се, че в 1 хода на производството по т. д. № 56/2021г. по описа на ОС – Перник, въз основа на събраните по делото доказателства, е било установено несъмнено, че към момента на прекратяването на членственото правоотношение на наследодателя на ищцата В. С. Р., общата стойност на дружественото имущество на ответното дружество е било в размер на 749 911,61 лева, като в исковата молба подробно е изложена индивидуализация на имуществата, от чиято стойност е формиран този размер.

С исковата молба са представени писмени доказателства, с молба за приемането им.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. Р., действащ в качеството си на представител на СД „Ю. В. С – Р – С. СИЕ“, с ЕИК: 1130346669, чрез пълномощника му адв. С. Д. – САК, с който предявените осъдителни искове се оспорват по размер. Не се спори, че е налице твърдяното от ищеца влязло в сила съдебно решение, с което са уважени предявените като частични обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 97 ал. 2 от ТЗ. Сочи се, обаче, че остатъка от частично предявения уважен иск следва да бъде доказан, като в това число следва да бъде доказано и че общата стойност на дружественото имущество възлиза на 749 911,61лв.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, с която се поддържа първоначално подадената искова молба и се правят нови доказателствени искания – за допускане изслушването на съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна експертизи, които да отговорят на поставените в допълнителната искова молба въпроси.

Представят се и писмени доказателства.

В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество, чрез процесуалния му представител, е депозирало писмен отговор на допълнителна искова молба, в която се изразява становище за неоснователност на направените с допълнителната искова молба доказателствени искания, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Прави се искане и за изчисляване стойността на дела наищеца да бъде направена на база изготвен счетоводен баланс на дружеството към датата на смъртта на съдружника В. Р., като се сочи, че от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор е делът на починалия съдружник да се определи по балансовата стойност на дружественото имущество към края на месеца на напускане на съдружника, а не по пазарни цени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 97, ал. 2 от ТЗ. Исковете са предявени при наличието на предвидените в закона абсолютни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни, свързани с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск, поради което са допустими.

В открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявените искови претенции досежно размера им, като същите са увеличени както следва: за сумата от 290 062.24лв по иска за стойността на дела на наследодателя на ищцата от дружественото имущество и за сумата от 30 115.41лв по отношение иска за вземането на ищцата от дела на наследодателя й от годишната печалба на дружеството ответник.

2

По делото не се спори, че с влязло в сила Решение № 8 от 14.03.2023г., постановено по т. д. № 56/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, ответникът СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, представлявано от управителя Р. С. Р. е осъден да заплати на М. В. Р., ЕГН: **********, действаща чрез законния си представител Й. В. Г., ЕГН: **********, двете с постоянен адрес ***, сумата о т 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща част от стойността на дела на наследодателя й В. С. Р. от дружественото имущество на СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, като последица от прекратяване на членството му в дружеството на 04.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното й плащане , на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ, както и сумата от сумата 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща част от годишната печалба на СД „Ю.В.С.Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, за времето до прекратяването на членството на наследодателя й В. С. Р. в дружеството /04.10.2020 г./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното й плащане , на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ.

С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, е даден отговор на въпроса: Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?

В мотивите на същото е прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с 3 оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Отнесено към горната хипотеза за безспорно установени в настоящото производство, с оглед влязлото в сила решение по т. д. № 56/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, се считат всички правопораждащи факти, от които правоотношението произтича, като предмет на изследване в настоящото производство е единствено въпроса относно размера на предявените искове.

Разпоредбата на чл.97 ал.2 от ТЗ урежда имуществените последици от прекратяване на членството, като предвижда, че дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.

Относно начина на определяне на стойността на дела от дружественото имущество, в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №113 от 14.08.2017г. по т.д.

№1407/2016г. на ВКС, е разяснено, че правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. Имуществото на търговското дружество е динамична величина, но за остойностяване на дела е релевантно имуществото, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. По своето съдържание правото по чл.97 ал.2 от ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството. Съдържанието на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след удовлетворяване на кредиторите на дружеството съдружниците да получат съответна на дяловото им участие част от стойността на осребреното дружествено имущество. Осребряването на имуществото се извършва по неговите пазарни цени и на тази база се изчислява стойността на ликвидационния дял. На осребряване подлежи само т. нар. чисто имущество, което се формира от активите на дружеството, т. е. от оценимите в пари негови права като например материални активи /движими вещи, недвижими имоти/, материални запаси, налични парични средства, вземания и др. В същия смисъл следва да се разбира и понятието „дружествено имущество”, употребено в разпоредбата на чл.97 ал.2 от ТЗ. Поради еднаквото съдържание на двете права - правото по чл.97 ал.2 от ТЗ и правото на ликвидационен дял, стойността на дела на напускащия/починалия съдружник в хипотезата на чл.97 ал.2 от ТЗ следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени. Наред с така получената стойност съдружникът има право и на дял от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Касае се две отделни парични вземания, които възникват в момента на прекратяване на членственото 4 правоотношение на съдружника и чийто размер се определя по различен начин.