Решение № 21 от 04.02.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ № гр. Велинград, 04.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваната от съдия Терзиева-Владимирова гр. д. № 545/2019 г., по описа на ВРС за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1, пр. 2ГПК

Образувано е по молба вх. № 161 от 13.01.2020 г., от А.М.

М., в която се твърди, че при постановяване на решение № 413 от 10.12.2019 г., по гражд.дело № 545/2019, по описа Велинградски районен съд, съдът е допуснал очевидни фактически грешки, състояща се в следното в диспозитива на решението е записано, че Д.А.М., е осъден да заплати на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете А.Д.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – А.М.

М., с ЕГН **********, сумата от общо „140 лв.“, представляваща издръжка за минало време, за периода от 28.05.2018г. до

28.05.2019 г., вместо вярното „1440 лв.“. С оглед на изложеното се моли решението да бъде поправено в посочения смисъл.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.А.М..

Съдът вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Молбата за поправяне на допуснатата очевидна фактическа грешка е ОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото, а именно исковата молба и мотивите на постановеното решение безспорно се установява, че ищцата е претендирала издръжка за минало време за детето А.Д.М., за периода от 28.05.2018г. до 28.05.2019 г., в размер на 120 лв. месечно, като искът е бил уважен изцяло за сумата от 1 440 лв., представляваща сбора от неизплатените издръжки за процесния период.

Ето защо съдът счита, че в случая е налице явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, което съгласно практиката на ВКС Реш. № 475/26.10.2010 г., по гр.д. № 881/2010 г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, представлява основание за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Несъответствието между формираната воля и диспозитива на решението не касае фактическите и правни изводи на съда. Ето защо съдът приема, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка като в диспозитива на решение № 413 от 10.12.2019 г., по гражд.дело № 545/2019, по описа Велинградски районен съд, като следва да се чете, че ЕГН на ответника Е.А.А.е „**********“, вместо погрешно изписаното„**********“, както и адресът на ответника Е.А.А.е „ул. "***" № 98“, вместо погрешно изписаното „ул.

"***" № 58.

Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 405 от 05.12.2019 г., по гражд.дело № 660/2019, по описа Велинградски районен съд, като следва да се чете „ОСЪЖДА Д.А.М., с

ЕГН **********,*** ДА

ЗАПЛАТИ на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете А.Д.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – А.М. М., с ЕГН **********, сумата от общо 1 440 лв.“, вместо погрешно изписаното „ОСЪЖДА Д.А.М., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете А.Д.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – А.М. М., с ЕГН **********, сумата от общо 140 лв.".

Решението на основание чл. 247, ал. 4 ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ

ТЕРЗИЕВА-ТЕРЗИЕВА