Определение № 2387 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2387 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П., чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв. Х. М. против Определение №5946/08.05.2025 г., постановено по гр. дело № 13626/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. № 16146 от 11.02.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение №242/20.01.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Оспорва ищецът да е материално затруднено лице. Счита, че при направено от насрещната страна възражение за липса на материална затрудненост трябва да се изследват предпоставките за присъждане на разноски. Поддържа, че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. В условията на евентуалност се иска да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната 1 жалба от ответната страна по жалбата - Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, представлявано от адвокат Е. И., пълномощник на ищеца Х. И. З., с ЕГН **********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение №242/20.01.2025г., постановено по гр. дело № 13626/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., РС – Пловдив, е уважил предявеният от ищеца Х. И. З., с ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД иск, като е признал за установено в отношенията между страните, че клаузата от сключения помежду им Договор за паричен заем № 690335/10.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставено обезпечение в размер на 2001,56 лева е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК Със същото решение първостепенният съд се е произнесъл и в частта за разноските, като е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на процесуалния представител на ищеца З. – ЕАД Е. И. сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Сити Кеш“ ООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като не бъде присъждано в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ поради това, че не е материално затруднено лице и е могъл да заплати дължимото възнаграждение. Поддържа, че делото било заведено при условията на злоупотреба с право. В условията на евентуалност се иска да се определи размерът на адвокатското възнаграждение при съобразяване на практиката на СЕС по дело С-438/22, С-35/22 и С-417/22.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

2

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно.

От данните по делото е видно, че в първоинстанционното производство ищецът е представляван от Еднолично адвокатско дружество Е.

И. БУЛСТАТ: 180978004, представлявано от адвокат Е. И. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на Еднолично адвокатско дружество Е. И. по ЗДДС. Според утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д.

№ 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.

Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв., очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

Същевременно трайната съдебна практика приема, че при определяне 3 на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че на Еднолично адвокатско дружество Е. И. правилно и законосъобразно са присъдени 480 лева с ДДС за безплатна защита по договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. на ищеца. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал.2 ЗАдв., настоящият съдебен състав го намира за неоснователно.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че обективно съединяване на искове се допуска само по едно правоотношение между страните, а дори и отделните искове да бяха разгледани в едно общо производство, то разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.

Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за отделни, самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните, не са във връзка едно с друго.

Съдът намира доказателствените искания, направени в производство по реда на чл.248 от ГПК за недопустими. Правната природа на това 4 производство предполага съдебното дирене да е приключило, страните да са формулирали всичките си искания и уважените от тях да са събрани.

Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението, решаващият съд сам да може да промени решението в частта за разноските, с цел да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който спор и не е основният по делото. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е уважил направените доказателствени искания, нито пък има основание същите да бъдат уважавани в настоящото производство. Само за пълнота, настоящата инстанция намира, че следва да се посочи и факта, че в случая въпросните доказателствени искания не са формулирани по начина, приет за това – след петитума на жалбата и чрез ясно и конкретно посочване какво се иска от съда. В случая, в хода на изложението в обстоятелствената част е направено препращане към молбата по чл.248 от ГПК подадена пред първоинстанционния съд, без ясно формулирано искане за събиране на доказателства.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5946/08.05.2025 г., постановено по гр. дело № 13626/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5