Решение № 764 от 04.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Бургас, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100501306 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. №В-19418/19.07.2024г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, №802 на КЧСИ, подадена от „ОСТ-РЕНТ“ ЕООД, ЕИК 206158201, представлявано от управителя Гергана Попова срещу действия на ЧСИ Наско Георгиев, №802 на КЧСИ, извършени по изп. д.№20248020400112.

В жалбата се сочи, че на 12.07.2024г. по молба на взискателя „ОСТ“ ООД, ЕИК 102123216 и на основание изпълнителен лист №38/08.04.2024г., издаден по ВТД №245/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас, ЧСИ Наско Георгиев извършил принудителен въвод на взискателя в недвижимите имоти по изпълнителния лист, въпреки наличието на основание за спиране на изпълнението. Излага се, че въпреки представеното на ЧСИ в деня на въвода публикувано в ЕПЕП произнасяне на ВКС от 11.07.2024г., от което било видно, че молбата на длъжника „ОСТ-РЕНТ“ ЕООД с правно основание чл.

282, ал. 2 от ГПК ще бъде удовлетворена и е определена гаранция, и въпреки изявената от дружеството готовност за внасяне на гаранцията, съдебният изпълнител не уважил исканията на длъжника, които били обективирини и в самия протокол, и извършил въвода. По тези съображения се твърди, че извършеният въвод и отказът за спиране на изпълнението били незаконосъобразни, поради което се претендира тяхната отмяна. На следващо място се твърди и че с оглед присъденото с изпълнителния лист държане, а не владение, съдебният изпълнител превишил пределите на изпълнителния лист 1 и неправилно пристъпил към осъществяване на процедурата по чл. 521 и сл. от ГПК –принудително отнемане на вещи и въвод във владение, вместо тази по чл. 526 и сл. от ГПК - за изпълнение на определено действие, което също сочило на процесуална незаконосъобразност, налагаща отмяна на действието на ЧСИ. Твърди се още, че в деня на въвода на управителя на длъжниковото дружество била връчена ПДИ, с която същото било поканено да изпълни парични задължения в размер на 19 127,10лв., съгласно изпълнителния лист.

От приложените към поканата книжа се установило, че вземанията не били парични задължения по изпълнителен лист (каквито нямало присъдени), а представлявали начислени в изпълнителното производство такси и разноски – от които 11 800лв. адвокатски хонорар, а останалите били за други такси и разноски, вкл. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита се, че адвокатския хонорар е недължим, като в тази връзка са изложени различни съображения пълномощното на адвоката касаело друго дело, в договора за правна помощ бил посочен друг номер на изп. дело, не били представени доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар, освен това същият бил прекомерен, с оглед материалната оценка на принудително реализираното имуществено право, според приетото в разпореждането на ВКС по въпроса за допускане на обезпечение при условията на гаранция, а именно – 26 000лв., поради което се иска редуциране до размера съобразно чл. 10 от НМРАВ.

Оспорват се претенциите за такси като се твърди, че така както били посочени в ПДИ, същите не били определени по основание и размер, липсвало нарочно постановление за приемането им, не била представена и сметка по чл. 79 ЗЧСИ, което поставяло в невъзможност длъжника да се запознае с тях. Твърди се, че таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ била недължима, тъй като предмета на изпълнителното дело не било събиране на парично вземане, а предаване на държането. Пропорционалната такса се дължала върху събраната по изпълнителния лист сума, а не върху начислен адвокатски хонорар и такси в изпълнителното производство. Твърди се и че с оглед неправилно проведената процедура по въвод, не се дължала по т. 26, а по т. 16 от ЗЧСИ. В тази връзка се моли да бъде прието, че таксите били недължими. С жалбата е направено искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело. Към същата са представени копие от Разпореждане №91/11.07.2024г. по к.т.д. №860/2024г. на ВКС, с което молбата на молителя за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на БАС е оставена без движение и е определена гаранция в размер на 26 000лв., копие от платежен документ за внесена гаранция по сметка на ВКС, Определение №2068/22.07.2024г. по к.т.д. №860/2024г. на ВКС, с което е постановено спиране на изпълнението на Решение №115/15.12.2023г. по в.т.д.

№245/2023г. на БАС, с която „ОСТ-РЕНТ“ ЕООД е осъдено да върне на „ОСТ“ ООД имоти.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „ОСТ“ ООД чрез пълномощника адв. Д. Пенева. В същите се взема становище за недопустимост на жалбата в частта относно оплакванията за 2 извършения въвод като се твърди, че длъжникът не е лице, легитимирано да подава жалба в хипотезата на чл. 435, ал. 4 и 5 от ГПК. За неоснователно се сочи оплакването за незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство в деня на въвода, тъй като официален документ за спиране на изпълнителното дело било постановеното след 10 дни Определение №2068/22.07.2024г. по т.д.№860/2024г. на ВКС, с което след постъпване на паричната гаранция било постановено спиране на изпълнението. За неоснователно се сочи и твърдението на жалбоподателя, че изпълнителното действие чрез което е следвало да бъдат осъществено правото на взискателя по изпълнителния лист било това по чл. 526 от ГПК изпълнение на определено действие. Доколкото в изпълнителния лист било посочено предаване на недвижим имот, способът за което действие бил именно въвода във владение по чл. 522 от ГПК. В тази връзка правилно бил определен размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 10, т. 1 и т. 3 вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, т.е. от стойността на имота, за което били представени данъчни оценки по делото. Сочи се, че хонорарът бил съответен на правната и фактическата сложност, характерна за изпълнението и с адвокатската защита, необходима на кредитора, за да реализира ефективно правата си на собственик. По възражението за липса на доказателства за реално плащане представя удостоверение от банка ДСК за извършения превод по сметка. По отношение на начислените такси счита, че същите са правилно определени от ЧСИ. Моли се за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Наско Георгиев, в които се излага кратка хронология на действията по изпълнителното дело, а по същество се поддържа недопустимост на жалбата в частта й относно оплакванията за извършения въвод и неоснователност в частта й относно отказа за спиране на изпълнението и начислените в производството разноски, в т.ч. и адвокатския хонорар. Приложено е копие на изпълнителното дело на електронен носител – диск.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20248020400112 по описа на ЧСИ Наско Георгиев е образувано на 11.04.2024г. по молба на взискателя „ОСТ“ ООД чрез адв.

Денка Пенева и въз основа на изпълнителен лист №38/08.04.2024г., издаден по ВТД №245/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас, с който длъжника „ОСТ-РЕНТ“ ЕООД е осъдено да върне на взискателя – наемодател наетите по сключен договор за наем 19 недвижими имота, описани с техните идентификатори. Изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила съдебно решение, постановено от въззивна инстанция. С молбата е поискано взискателят да бъде въведен в имотите, предмет на изпълнителния лист. Към молбата са приложени - пълномощно за адв. Денка Пенева и адв.

Радостин Илиев във връзка с образуване и представителство по изпълнителни дела по два бр. изпълнителни листи, единият от които процесният, данъчни 3 оценки и скици на имотите, предмет на изпълнението.

Поканата за доброволно изпълнение, с която длъжникът е поканен да предаде владението върху имотите в двуседмичен срок е получена от длъжника чрез управителя Гергана Попова на 31.05.2024г., което обстоятелство е потвърдено и с Решение №555/24.06.2024г. по в.гр.д.

№910/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас по повод друга жалба на длъжника за извършен от ЧСИ в срока на доброволното изпълнение въвод във владение на взискателя в имотите. С цитираното решение извършеният на 06.06.2024г. от ЧСИ въвод е отменен.

На 10.07.2024г. е постъпила молба от адв. Пенева, с която се моли да бъдат удовлетворени направените от доверителя й разноски -156лв. такса за завеждане на дело, 5856,10лв. такса за въвод във владение към ЧСИ и адвокатски хонорар 11 800лв. Към молбата е приложено пълномощно от 09.07.2024г. от адвокатски кочан и договор за правна помощ от 09.07.2024г. за процесуално представителство с уговорената сума. С разпореждане от същата дата ЧСИ е приел като разноски по изпълнителното дело претендираните суми като е разпоредил да се извърши справка БНБ за банковите сметки на длъжника и да се наложат запори, както и да се връчи на длъжника ПДИ с описаните суми и запори. Със запорно съобщение с изх. №23583/11.07.2024г. е наложен запор на банковите сметки в „Банка ДСК“.

На 12.07.2024г. е извършен нов въвод. За същия дружеството-длъжник е уведомено на 04.07.2024г. при условията на отказ от страна на управителя, за което е съставен и нарочен протокол от същата дата (л.167). Видно от съставения протокол за въвод е, че по време на извършването му от страна на пълномощника на длъжника – адв. Козладеров е направено искане за спиране на изпълнението поради налично разпореждане на ВКС по молба на длъжника за оставяне без движение молбата по чл. 282, ал. 2 от ГПК и за внасяне на гаранция.

На същата дата на управителя на длъжниковото дружество е връчена поканата за доброволно изпълнение с изх. №2358/11.07.2024г., с която същият е уведомен за задължението на дружеството по изпълнителното дело, както следва: 9,40лв. присъдени разноски, 6 204,10лв. разноски по изп. дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 113,60лв., както и адвокатски хонорар в размер на 11 800лв. или общо сумата от 19 127,10лв. С ПДИ длъжникът е уведомен и за наложения запор на банковата сметка в ДСК.

На 19.07.2024г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.

На 24.07.2024г. длъжникът е представил молба към настоящата жалба с приложено Определение №2068/22.07.2024г. по КТД №860/2024г. на ВКС, 2ро ТО, 2-ри състав, от което е видно, че изпълнението на решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е спряно.

С Постановление №29.07.2024г. на ЧСИ е спряно изпълнителното производство по делото по отношение на длъжника.

4

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Подадената от длъжника жалба в частта, в която същия твърди незаконосъобразност на осъществения от ЧСИ въвод, поради съображения, че с оглед присъденото с изпълнителния лист държане, а не владение, съдебният изпълнител неправилно пристъпил към осъществяване на способа по чл. 521 и сл. от ГПК – принудително отнемане на вещи и въвод във владение, вместо този по чл. 526 и сл. от ГПК - за изпълнение на определено действие, и се иска отмяната му, е недопустима. В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК законодателят изчерпателно е изброил изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като въвода във владение не е сред тях.

Възможност за обжалване на въвода във владение е предвидена в ал. 5 на същата разпоредба, но само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В случая длъжниковото дружество не е „трето лице“ по смисъла на цитираната разпоредба, поради което и по тази точка същото не е процесуално легитимирано да обжалва въвода. Ето защо, в тази й част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.