Решение № 155 от 03.08.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Свиленград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №

20265620100046 по описа за 2026 година

Производството е по спорна съдебна администрация. Образувано е по искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.143, ал.2 от СК.

Ищецът А. С. М. иска от съда да постанови по отношение на ответника Г. Д. Й. решение, с което да му предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете на страните С.А. М., да определи местоживеенето на детето при бащата, да определи подходящ режим на лични отношения между майката и детето, да осъди майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 170,00 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска от падежа й до окончателното й плащане. Претендира и разноски по делото.

Ищецът твърди, че с ответницата били във фактическо съпружеско съжителство, по време на което било родено детето им С.А. М., родено на 13.12.2023 г. в град Хасково. По време на съжителството им страните и детето живели в къща в гр. ********, ул. ”****** *******” № **, собственост на родителите на ищеца, в която имали самостоятелен жилищен е т а ж . След раждането на детето, започнали проблемите между страните, тъй като ответницата не желаела сама да гледа детето, а непрекъснато искала помощ, излизала сама, ходели из махалата по близки и приятелки, детето не я интересувало. Страните се хранели при родителите на ищеца, защото ответницата не искала да готви. Не се съобразявала с ищеца и родителите му, макар че зависела от тяхната помощ.

На 28.02.2025 г. ответницата напуснала ищеца и дома им, без да го уведоми. Тъй като той искал детето и жена си, а нямал връзка с нея - тя не вдигала телефона, на 02.03.2025г. ищецът, заедно с родителите си, отишли в гр.Свиленград, в дома където майката на ответницата, да я търсят. Там Г. заявила, че не иска да се връща при А. и не му дала детето.

На 06.03.2025 г. Г. завела срещу А. дело, свързано с родителските права върху детето гражданско дело № 204/2025 г. по описа на Районен съд-Свиленград, като претенцията й била родителските права да бъдат предоставени на нея. По това време тя живеела в къщата, обитавана от майка й, нямала работа, нямала доходи и нямала имущество, от което да се 1 издържа.

На 28.03.2025 г. Г. се обадила на А. с молба да дойде в гр. Свиленград и да вземе детето, тъй като тя не можела да го гледа и да се грижи за него. А., заедно с родителите си, отишли при Г. и тя им дала детето. Разбрали се, че на 31.03.2025 г. двамата ще подпишат споразумение по съдебния спор, което и направили. Съгласно споразумението, подписано от страните, родителските права на малолетния им се предоставяли на бащата, при когото се определяло и неговото местоживеене, а майката се задължавала да му плаща за детето ежемесечно издръжка.

След подписване на извънсъдебното споразумение, делото било прекратено.

Междувременно Г. поискала от А. да се видят , за да види детето. След две срещи, двамата решили да опитат да заздравят отношенията си. Условието на Г. било А. да напусне дома на родителите си и гр.Харманли и да дойде да живее при нея в гр. Свиленград, където тя заживяла на квартира. В името на детето и неговото добро, той се съгласил, напуснал постоянната си работа в гр.Харманли, къщата си, и с детето дошъл при Г.. Г. била започнала работна в казино „Принцес“ в гр. Свиленград на пълно работно време. Нямало възможност да дадат детето на ясли, тъй като нямало свободни места, поради което А. се съгласил той да гледа сина си, тъй като това било единственото разрешение. Така живели до месец август 2025 г. - Г. работела обикновено по около 9 часа на ден, а А. гледал сина им.

Тъй като имали финансови затруднения, Г. поискала от А. да помолят родителите му за помощ. Затова, в началото на месец август двамата отишли в гр. Харманли при тях, извинили се за постъпките си и поискали отново да ги приемат да живеят в дома им, за да могат да им помагат. Родителите на А. се съгласили и страните се върнали в жилището на третия етаж в къщата в гр. Харманли. Разбрали се, А. да се върне на старата си работа, а Г. да работи в гр.Свиленград. Майката на А. напуснала работата си, за да може да гледа детето.

Всяка сутрин или А. или баща му, с личните си автомобили карали Г. до гр.Свиленград на работа и след смяната я вземали и я връщали обратно. Това продължило близо два месеца, след което на Г. й омръзнало така да работи и напуснала. Отказала да започне работа в гр.Харманли, макар че имало възможност за това. Казала, че ще остане в къщи да се грижи за Сашо. Съгласили се. Тя останала да живее и се грижи за дома и детето, като в грижите за детето й помагали А. и родителите му. Отново те се хранели при майката на ищеца, която готвела за всички. Заедно семействата празнували рождения ден на Сашо, заедно празнували и Нова година. След празниците на всички направило впечатление, че Г. станала нервна и раздразнителна. Без поводи започнала да се кара с А. и с близките му, възразявала им, викала. Много често сама излизала от къщи. Оставяла детето при бабата, казвала че е уморена и не го иска. Виждали, че непрекъснато е на телефона, че пише нещо в него, а когато се приближат до нея, го затваря и го крие. Детето почти непрекъснато било при бабата. А. я питал няколко пъти какво има, какво става, но Г. тя не му давала отговор, дори правела скандал.

На 09.01.2026 г. сутринта Г. казала на майката на А., че ще отиде до личния лекар на детето, за да вземе от нея някакви изследвания. Излязла от къщата и до вечерта не се върнала. Започнали да я търсят по телефона, но той бил изключен. Ходили из махалата, питали нейните познати, нямало я. Пратили близки да я търсят в гр. Свиленград, защото те били в лоши отношения с майка й, но й там я нямало. Разбрали обаче, че част от багажа дрехите й липсват. Изчакали един ден така, като решили на следващия ден да подадат сигнал в полицията за изчезването й. Тогава в Тик Ток и в Интернет започнали са се публикуват нейни снимки, от които разбрали, че тя се намира в Холандия. Виждало се и че има друг мъж с нея. Въпреки това А. се надявал, че Г. ще се върне при него, но това не станало. Така от месец януари и до днес, Г. не потърсила А., нито потърсила детето Сашо.

Понастоящем малолетният С.А. М. живеел при баща си, който се грижил за него, подпомаган от своите родители. Детето всекидневно било обгрижвано с много любов и внимание от А. и близките му. За него били осигурени много добри условия за живот в дома на бащата.

По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му 2 присъди разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който по същество не дава становище по исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Ищецът А. С. М. и ответницата Г. Д. Й. са родители на детето С.А. М., родено на 13.12.2023 г. в град Хасково, видно от представеното удостоверение за раждане. Безспорно е, а и от свидетелските показания става ясно, че страните нямат сключен граждански брак, че са живяли във фактическо съпружеско съжителство в дома на родителите на ищеца и че по време на съжителството им се е родило детето. От месец януари 2026 година страните са разделени, като майката е напуснала съвместно обитаваното жилище. След раздялата на родителите детето Сашо е останало да живее при баща си, а майката се е установила в чужбина, без да е известен адреса й. Понастоящем детето Сашо се отглежда от бащата, който полага необходимите грижи за тнего, подпомаган от своите родители (бабата и дядото по бащина линия). Според свидетелите, след раздялата на родителите майката не е търсила детето, не е полагала грижи за него и не му е пращала пари или подаръци.

С оглед така установените обстоятелства, Съдът намира, че упражняването на родителските права върху детето следва да се предостави на бащата, при когото то следва да продължи да живее. Бащата на детето е по-пригодният от двамата родители за упражняване на родителските права върху него, с оглед интереса му. След фактическата раздяла на страните именно бащата на детето непосредствено е полагал грижи за неговоро отглеждане и възпитание. Той, с помощта на родителите си (бабата и дядото по б.л.), е успял е да изгради сигурна и спокойна семейна среда, без рискови фактори за детето. Между детето и бащата съществува емоционална връзка. За детето е осигурено всичко необходимо за израстването му и за него се полагат адекватни грижи в дома на бащата. От друга страна, майката се е дезинтересирала от детето, като не го е потърсила повече от шест месеца и не му е предоставяла издръжка в този период.

Предоставянето на родителските права на бащата предпоставя уреждането на подходящ режим на лични отношения между детето и майката. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че детето и майката не са осъществявали контакти помежду си след фактическата раздяла на родителите, и доколкото майката живее в чужбина, съдът счита, че не е удачно да бъде определян разширен режим на лични отношения между тях, който обективно няма да може да се прилага. Един първоначален поограничен режим на лични контакти ще се помогне детето и майката да възстановят връзката помежду си, без това да рефлектира върху детската психика, като така то би се чувствало по-сигурно и защитено. В случай на евентуално заздравяване на връзката между детето и майката, може да се мисли за разширяване на режима на лични контакти.

При решаване на спор между родителите по реда на чл.127, ал.2 от СК, съдът по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими за развитието на детето.

Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен в зависимост от нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От събраните по делото доказателства не се установяват нито конкретни нужди на детето, нито какви са възможностите на майката да предоставя издръжка. Затова и тъй като издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловна, Съдът приема, че дължимата от майката издръжка е в размер на по 155,05 евро месечно, какъвто е минималния предвиден в Закона размер - чл.142, ал.2 от СК. Ето защо, на детето следва да се присъди издръжка за бъдеще 3 време в размер на 155,05 евро месечно, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 170,00 евро месечно иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца му се следват разноски, каквито действително са направени и се претендират. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 626,00 евро, от които 26,00 евро – държавна такса, 600,00 евро – за адвокатско възнаграждение, които ще му се присъдят по съразмерност. На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на РС - Свиленград държавна такса върху присъдената издръжка за детето в размер на 223,27 евро.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето С.А. М., родено на 13.12.2023 г. в град Хасково, с ЕГН: **********, на бащата А. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, ул. ”*******” № **, при когото ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на детето.