Определение № 9750 от 11.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20403/2025
- Вид
- Определение № 9750
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9750 гр. София, 11.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110120403 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. К. П. и Н. К. И., и двамата чрез адв. С. П., срещу „****************** „**************“ АД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основА.е чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер от по 716,70 лева (или общо 1433,39 лева за двамата), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „**********“ в размер на платени от тях месечни погасителни вноски за м. 01, м. 02 и м. 03.2025 г. по сключен от техния наследодател К.В.П.. с „****************“ АД Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г., чието изпълнение е било обезпечено със застраховката „**********“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че ищците били законни наследници на К.В.П.., който на 29.07.2020 г. сключил с „****************“ АД Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* за сумата в размер на ******* лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва на 120 месечни погасителни вноски. За обезпечаване на изпълнението на задълженията си по договора за кредит на 29.07.2020 г. К.П. бил приет в групата на застраховА.те лица по Групова рискова застраховка „**********“, сключена с ответното дружество в полза на банката. На 16.01.2025 г., в срока на застрахователното покритие кредитополучателят починал след проведено лечение в „************************. В издадената от лечебното заведение епикриза като окончателна диагноза било записано заболяването „*********************“. Ищците, в качеството си на законни наследници на кредитополучателя, предявили претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по груповата застраховка „**********“, по която била образувана щета № 001/25/0424. С писмо с изх. № 2-101-4102-1394 от 13.02.2025 г. застрахователят постановил отказ поради наличие на изключен застрахователен риск – към момента на сключване на застраховката застраховА.ят К.П. не посочил налични заболявА.я, 1 които по-късно довели до смъртта му. Оспорват отказа на застрахователя като неоснователен, тъй като според медицинската документация основна и начална причина за смъртта на наследодателя било заболяването „*********“, а не както твърди ответникът – исхемична болест на сърцето. Поради постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение ищците започнали да плащат вноските по кредита, с което се суброгирали в правата на удовлетворения кредитор до размера на погасеното вземане. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****************** „**************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. П.Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основА.е и по размер. Възразява, че в случая бил налице изключен риск съгласно т. 11.1.16 от приложимите по полицата общи условия, както и неизпълнение от страна на застраховА.я на негово задължение по т. 9.1.1.2 от същите общи условия. В тази връзка твърди, че от представените по щетата медицински документи се установявало наличието на предшестващо заболяване – исхемична болест на сърцето и поставен стенд през 2016 г., което не било декларирано от застраховА.я при сключване на застрахователния договор, но в последствие станало причина за настъпването на смъртта.
Оспорва и претендираната законна лихва поради неоснователност на претенцията за главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба е направено искането за конституиране като задължителен необходим другар на носителя на материалното право – „****************“ АД, тъй като ищците упражнявали неговите права. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно.
Ищците претендират от застрахователя суми, които са заплатили за погасяване на задължения на кредитополучателя по договора за кредит. В този случай те има самостоятелно право на иск срещу застрахователя съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ, дори когато не са били страна по застрахователния договор. Ако наследниците не са платили задължението към кредитора, тогава разполагат с косвения иск по чл. 134 ЗЗД да искат от съда да осъди застрахователя да плати в полза на банката застрахователното обезщетение до размера на неиздължения остатък по кредита към момента на настъпване на застрахователното събитие. Настоящият случай не е такъв.
СтрА.те не спорят, че между наследодателя на ищците – К.В.П.. и „****************“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г., по силата на който му била отпусната сумата в размер на ******* лева; че за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит между наследодателя и ответното дружество бил сключен договор за Групова рискова застраховка „**********“ № **********; че на 16.01.2025 г., в срока на застрахователното покритие, кредитополучателят
К.В.П.. починал след проведено лечение в
2
„************************; че ищците, в качеството си на законни наследници на кредитополучателя, предявили претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по груповата застраховка „**********“, по която била образувана щета № 001/25/0424; както и че с писмо с изх. № 2-101-4102-1394 от 13.02.2025 г. застрахователят постановил отказ поради наличие на изключен застрахователен риск.
Посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищците е да докажат:
1. сумите, които са платили за погасяване на задълженията на наследодателя им по Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г.;
2. че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск;
3. всички факти, на които основават своите искА.я или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендирА.те суми, както и всички факти, на които основава своите искА.я или възражения, включително че е налице изключен риск – наследодателят К.В.П.. е страдал от предхождащо заболяване – исхемична болест на сърцето и поставен стенд през 2016 г., което не е декларирал при сключване на застрахователния договор, но което заболяване се намира в причинно-следствена връзка с настъпилата на 16.01.2025 г. смърт на застраховА.я.
По отношение на направените от стрА.те доказателствени искА.я съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателни са доказателствените искА.я на ищците за задължаване на ответника на основА.е чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялата преписка по щета № 001/25/0424, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи. Доказателственото искане на ищците по чл. 190, ал. 1 ГПК по отношение на застрахователната полица следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелството, което ще бъде установявано с нея, не се оспорва от ответника и е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Неоснователно е доказателственото искане на ответника за задължаване на ищците по чл. 190, ал. 1 ГПК да представят изброените в отговора медицински документи, доколкото тази информация ще бъде изискана от НЗОК, както и искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо в спора лице – „****************“ АД да представи посочената информация, доколкото същата ще бъде изследвана от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Следва да бъдат уважени доказателствените искА.я на ответника по чл. 186 ГПК за изискване от НЗОК на цялата налична информация за отчетени медицински прегледи, медико-диагностични дейности, дейности по клинична процедура, хоспитализации и предписА. и отпуснати лекарствени продукти на лицето К.В.П.., ЕГН ********** за периода от 16.01.2015 г. до 16.01.2025 г., и за изискване от „************************ на медицинската документация на лицето К.В.П.., ЕГН ********** по ИЗ № ***********, както и за допускане на съдебномедицинска експертиза с поставени в отговора на исковата молба задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след 3 осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основА.е чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са субективно съединени искове с правно основА.е чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер от по 716,70 лева (или общо 1433,39 лева за двамата), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „**********“ в размер на платени от тях месечни погасителни вноски за м. 01, м. 02 и м. 03.2025 г. по сключен от техния наследодател К.В.П.. с „****************“ АД Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г., чието изпълнение е било обезпечено със застраховката „**********“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРА.ТЕ НЕ СПОРЯТ, че между наследодателя на ищците – К.В.П.. и „****************“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г., по силата на който му била отпусната сумата в размер на ******* лева; че за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит между наследодателя и ответното дружество бил сключен договор за Групова рискова застраховка „**********“ № **********; че на 16.01.2025 г., в срока на застрахователното покритие, кредитополучателят К.В.П.. починал след проведено лечение в „************************; че ищците, в качеството си на законни наследници на кредитополучателя, предявили претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по груповата застраховка „**********“, по която била образувана щета № 001/25/0424; както и че с писмо с изх. № 2-101-4102-1394 от 13.02.2025 г. застрахователят постановил отказ поради наличие на изключен застрахователен риск.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦИТЕ е да докажат:
1. сумите, които са платили за погасяване на задълженията на наследодателя им по Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № ******* от 29.07.2020 г.;
2. че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск;
3. всички факти, на които основават своите искА.я или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендирА.те суми, както и всички факти, на които основава своите искА.я или възражения, включително че е налице изключен риск – наследодателят К.В.П.. е страдал от предхождащо заболяване – исхемична болест на сърцето и поставен стенд през 2016 г., което не е декларирал при сключване на застрахователния договор, но което заболяване се намира в причинно-следствена връзка с настъпилата на 16.01.2025 г. смърт на застраховА.я.
Н А П Ъ Т ВА стрА.те към спогодба или друг способ за уреждане на спора 4
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от стрА.те ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основА.е чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че стрА.те постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.