Решение № 518 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2083/2025
- Вид
- Решение № 518
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 518 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502083 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на „Айрън - Трейд” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез адв. К. А. против решение № 2376/15.5.2025 г. по гр.д. № 19319/2024 г. на ПдРС, с което е осъдено да опразни и предаде на ищеца Сдружение „Ловнорибарско дружество „Сокол“ *****“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, ул. „*****, представлявано от Председателя на управителния съвет- д-р Г. П. Х. предоставеното му с Договор за наем от 01.01.2023г. магазинно помещение, находящо се на адрес: гр. *****, ул. „*****, с предназначение за търговия с ловно, бойно, газово, пневматично оръжие и рибарски принадлежности и е осъдено да заплати на ищеца 1403,20 лв. разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита се, че решението е нищожно поради липса на мотиви, че решението е абсолютно неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които съдът е стигнал до крайния резултат. Съдът е постановил своя акт въз основа на договор за наем от 2023 г., който е прекратен, а не е разгледано възражението, че договорът, който урежда отношенията между страните е от 2024 г., който е действащ и не е прекратен. Счита се, че предмет на делото с различен договор от 2024 г. и направеното предизвестие от ищеца не може да прекрати същия, който е действащ към момента на завеждане на исковата молба. Счита се, че искът на ищеца в този смисъл е преждевременно заведен преди прекратяване на договора от 2024 г. Иска се да се обезсили решението като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и 1 незаконосъобразно и постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО СОКОЛ - *****,ЕИК ***** с който се счита решението на РС за правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Счита се, че не са допуснати пороци на съдебното решение, решението не е нищожно и недопустимо, преценени са всички събрани доказателства, становища и възражения на страните, правилно е разпределена доказателствената тежест. Правилен е изводът на съда за липса на годно правно основание АЙРЪН - ТРЕЙД ЕООД да ползва наетото магазинно помещение след 24.10.2024 г. Не са ангажирани никакви доказателства за наличие на наемно правоотношение между страните със срок до 1.1.2025 г. От събраните по І-инстанционното дело доказателства категорично се установило, че единствено е бил сключен договор за наем от 1.1.2023 г., който е със срок до 1.1.2024 г., тъй като наемателят е продължил да ползва помещението и след този срок с наем и със съгласието на наемодателя договорът е бил трансформиран като безсрочен. Като безсрочен той е бил прекратен с 1-месечно писмено предизвестие от наемодателите, считано от 24.10.2024 г., на която дата е трябвало дружеството наемател да освободи и да предаде помещението, което е ползвал, той е отказал и до сега продължавал да го ползва без никакви основания. Счита, че категорично се опровергава твърдението, че има сключен договор до края на 2025 г. Такъв извод не можел да се направи от едностранно подписания от дружеството наемател договор, който не може да създаде валидни правоотношения, тъй като не са налице такива уговорки между страните. От събраните доказателства - двата протокола от УС на ловното дружество, се установило, че още през м. април и м. август 2024 г. е взето решение да бъде прекратен договора с ответното дружество и помещението да бъде предоставено чрез явен търг под наем на друго лице. От представените справки - фактури за м. Х и м. ХІ 2024 г. и м. І 2025 г. и дневниците за продажби, е установено, че сумите, които са изплащани от ответното дружество на ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО СОКОЛ са осчетоводени като обезщетение за ползване, а не за наем. Всички доказателства са подробно обсъдени от Районен съд, който е направил правилния извод, че след 24.10.2024 г. ответното дружество няма основание да ползва процесното помещение и следва да бъде освободено.Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.233 ЗЗД.
Пред Районният съд ищецът твърди, че с ответникът е бил сключен договор за наем от 01.01.2023г. на магазинно помещение, находящо се на адрес: гр. *****, ул. „*****, с предназначение за търговия с ловно, бойно, газово, пневматично оръжие със срок на действие 1 год., считано от 1.01.2023 г.-до 1.01.2024 г.; след изтичане на срока на договора, между страните не бил подписан нов договор за наем; тъй като наемателят е продължил да ползва помещението и след изтичане на срока на наемния договора без протИ.поставянето и със съгласието на наемодателя договорът е бил трансформиран като безсрочен. Като 2 безсрочен договорът бил прекратен с 1-месечно писмено предизвестие от наемодателя, получено от наемателя на 24.09.2024 г., поради което считано от 24.10.2024 г., дружеството наемател е трябвало да освободи и да предаде помещението, което е ползвал, но той е отказал и до сега продължавал да го ползва без никакво основание.
Моли съда да бъде осъден ответникът да върне имота.
В отговора на ИМ по чл.131 ГПК , ответникът е оспорил иска, с довода, че ползва имота на основание договор за наем от 01.01.2024 г, сключен между страните. със срок на действие до 01.01.2025 г., който не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба от 08.11.2024 г., т.е. искът е неоснователен като преждевременно заведен; тъй като наемателят е изправна страна, договорът за наем не може да бъде прекратен предсрочно.
При отделяне на спорното от безспорното, РС е приел за безспорно между страните, че ответникът продължавал да ползва наемния имот и към настоящия момент; че наемателят е изготвил и подписал проект за договор за наем за 2024 г., с идентично съдържание на договора от 2023 г., който не е подписан от наемодателя.
Разпитан по реда на чл.176 ГПК е ***** на ловно рибарското дружество – Г. Х., който дава обяснения, че помещението се ползва от ответника през цялата 2024 г. и до момента /м.03.2025 г./ въпреки липсата на договор и протИ.поставянето на наемодателя и взетото решение на УС на ЛРД от м.04.2024г за провеждане на търг за предоставяне под наем.
От събраните по делото доказателства, ПОС намира от правна и фактическа страна следното:
От представения по делото договор за наем от 01.01.2023 г. година е видно, че между страните е сключено наемно правоотношение с предмет отдаване под наем процесното помещение, находящо се в гр.*****, ул.”***** за срок от 1 година – до 01.01.2024 г. с месечна наемна цена -***** лв. +20% ДДС. Ответникът не ангажира доказателства за твърдението си, че след изтичане на срока по наемния договор на 01.01.2024 г., страните са сключили нов договор за наем с идентично съдържание със нов 1-годишен срок – до 01.01.2025 г., тъй като не се установи да има сключен такъв договор, който да е двустранно подписан; Напротив, по делото са приети протокол от 11.04.2024 г. на УС на ЛРД, от което е видно, че ищцовото дружество е взело решение от м.08-м.09.2024 г. да се проведе явен търг за отдаване под наем на ловния магазин, а с протокол от 08.08.2024 г. е видно, че е взето решение да стартира подготовката за провеждане на търга. Установява се, че наемното правоотношение между страните е продължило след 01.01.2024 г. като безсрочно със знанието и без протИ.поставянето на наемодателя до м.09.2024 г., когато наемодателят е отправил 1-месечно писмено предизвестие, връчено на наемателя чрез ЧСИ Митрова на 24.09.2024 г. –на л.11 от делото, с което ищецът е заявил, че прекратява едностранно договора за наем с изтичане на 1-месечния срок на предизвестието, т.е. от 24.10.2024 г. По делото са представени фактури за м.10,м.11 и м.12 2024 г., от които е видно, че считано от 24.10.2024 г. получените от ответника суми са осчетоводени от ищцовото дружество не като наем, а като обезщетение за неползването на процесното помещение.
3
При така събраните доказателства се налага извода, че договора за наем е прекратен окончателно на 24.10.2024 г., че след тази дата ответникът ползва помещението без основание и въпреки изричното протИ.поставяне на наемодателя, поради което съгл. чл.233 ЗЗД държи вещта без правно основание и следва да бъде осъден да я върне.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с пр. осн. чл.233 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен.
До същият извод е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неуважаването на въззивната жалба – въззиваемия има право на разноски за въззивното производство. Такива са направени в размер на 1200 лв. /=613,55 евро/– платено адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на иска – настоящето решение е необжалваемо.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2376/15.5.2025 г. по гр.д. № 19319/2024 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА „Айрън - Трейд” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол“ *****“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Председателя на управителния съвет- д-р Г. П. Х. сумата 1200 лв.с ДДС /=613,55 евро/ направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4