Определение № 3433 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3433 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102355 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на жилищна сграда – блок 464, находящ се в [населено място],[жк], представлявани от управителя на ЕС Д. Г. Т., чрез пълномощника адв. Д. Н., срещу решение № 1589 от 21. 12. 2022 г. по гр. д. № 1744/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, потвърждаващо решение № 266579 от 17. 11. 2021 г. по гр. д. № 2331/2020 г. на СГС, ГО, 7 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от етажните собственици срещу Столична община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че етажните собственици са собственици на самостоятелен обект на собственост – детска занималня с идентификатор ***, с площ от 49, 78 кв.м., находяща се на първия етаж на блок 464,[жк], [населено място]. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК

Подадена е касационна жалба от ответната страна – СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. С., срещу решение № 1589 от 21. 12. 2022 г. по гр.. д. № 1744/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, потвърждаващо решение № 266579 от 17. 11. 2021 г. по гр. д. № 2331/2020 г. на СГС, ГО, 7 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от етажните собственици срещу Столична община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че етажните собственици са собственици на две нежилищни помещения – помещение за посрещане на гости с идентификатор ***, с площ от 46, 53 кв.м., и помещение за нощуване на гости с идентификатор с идентификатор ***, с площ от 47, 52 кв.м., находящи се на първия етаж на блок 464,[жк], [населено място] и съставляващи общи части на жилищната сграда по предназначение. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства, въз основа на представените писмени доказателства (челна страница на Проект за обект „Жилищен блок за млади семейства“ № 1

4, ул. ***,[жк], по част "Архитектурна", фаза –работна, изготвен от КИПП през 1981 г., Обяснителна записка към архитектурния проект, Таблица за ценообразуване, писма от 19.07.2016 г. и от 11.10.2018 г. на кмета на Район „Младост“, СО, нотариални актове и договори за покупкопродажба на недвижими имоти, сключени по реда на НДИ /отм./ и по реда на ЗОС – от л. 130 до л.190 от делото на СГС):

Процесният жилищен блок е построен за общежитие през 1983 г., с инвеститор Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) – Жилищно строителство към Столичен общински народен съвет.

Съгласно представената челна страница на архитектурен проект за обект „Жилищен блок за млади семейства“ № 4, ул. ***,[жк], по част "Архитектурна", фаза –работна, изготвен от КИПП през 1981 г., и Обяснителна записка към проекта, етажите от II до VIII са типови и съдържат по 8 жилища – двустайни, едностайни и гарсониера, общо 56 жилища, а първият етаж е за общо ползване, предвиден за удовлетворява нуждите на обитателите на общежитието и техните гости. По първоначалния проект етажът е съдържал следните помещения: приемен вестибюл - 35, 02 кв. м., едностаен апартамент за портиер и портиерна - 41, 86 кв. м., помещение за нощуване на гости – 30, 40 кв. м., помещение за посрещане на гости - 35, 17 кв. м., библиотека – читалня - 42, 60 кв. м., помещение за тихи игри и билярд – 35, 48 кв. м., помещение за хоби занимания -35, 48 кв. м., детска занималня - 21, 30 кв. м.

Впоследствие първоначалният архитектурен проект е бил променен, като на първия етаж от блока са обособени 4 бр. самостоятелни обекта (писмо от ГДИС - София до УАГ от 07. 01. 1983). Това обстоятелство е отразено и в Таблица за ценообразуването на блока, в която е посочено, че първият етаж съдържа 4 самостоятелни обекта, към които са определени и съответни идеални части от общите части на сградата: "стая и кухня" със застроена площ от 47, 52 кв. м., "стая и кухня" със застроена площ от 47, 52 кв. м., "стая и кухня" със застроена площ от 30, 48 кв. м. и "детска занималня" с площ от 48, 22 кв. м. Всички останали обекти (две стаи за нощуване на гости, заедно с баня - тоалетна и антре към тях, две стаи за хоби занималия, заедно с килер и антре към тях, библиотека – читалня, две помещения - за тихи игри и за билярд, заедно с антре към тях), изградени на първия етаж от сградата, представляват общи части на същата. За процесния бл. 464 (стар номер 4) се съхранява само един чертеж, отразяващ разпределението на първия етаж от блока и това е именно чертежът, представен по делото.

В приложените по делото писма от район „Младост“, СО, също е посочено, че първият етаж включва четири самостоятелни обекта – три апартамента и детска занималня, които не са общи части, а останалите обекти на етажа съставляват общи части на сградата.

Вещото лице е направило извод, че помещенията, описани като стая за нощувка на гости и стая за посрещане на гости, по предназначението си представляват общи части на сградата. По отношение на нежилищен обект „Детска занималня“ вещото лице е направило извод, че същият представлява самостоятелен обект в сградата, който не съставлява обща част по предназначението си.

Етажните собственици притежават самостоятелни жилищни обекти в жилищен блок ***,[жк], [населено място], на основание сключени договори за продажба на държавни недвижими имоти по реда на НДИ, договори за продажба на имоти – частна общинска собственост и нотариални актове.

Процесните обекти са актувани като частна общинска собственост с АЧОС № 2476/22.05.2019 г., АЧОС № 2477/22.05.2019 г., АЧОС № 2201/25.10.2016 г., като АЧОС № 2201/25.10.2016 г. за обект с идентификатор: *** по КККР на [населено място], с площ от 48. 22 кв. м. и 1. 794 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж е съставен на основание § 10 от ПЗР на ЗОС

При формиране на изводите от правна страна въззивният съд е съобразил практиката на ВС и на ВКС (тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г., 2 г.о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г., 1 г.о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г., 1 г.о.), според която при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е на възникване на етажната 2 собственост. Да се измени предназначението на общата част означава да се придаде друг характер на съсобствеността, а това може да стане само със съгласието на всички собственици на сградата.

Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е изразена изрично, но трябва да следва от поведението им, което да разкрива недвусмислено такава воля.

Посочено е, че в съдебната практика относно общите части по предназначение (портиерско жилище, подпокривно пространство и др.) е възприето, че до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по НДИ /отм./, държавата като единствен собственик е свободна да извършва всякакво преустройство, което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект. От значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено на даден обект, като когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни съсобственици, т.е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата. При определяне статута на част от сграда като обща част е релевантно, съгласно чл.38 ЗС, единствено предназначението на съответната част към момента на възникване на етажната собственост.

Релевантно е при учредяването на етажната собственост спорният обект, който не е обща част по естеството си, ако е бил проектиран и дори фактически изпълнен за обслужване на цялата сграда, да не е бил с променено по волята на собственика предназначение.

Прието е, че в случая предназначението на детската занималня е било променено още през 1983г., по решение на собственика на цялата сграда – държавата, а ЕС е възникнала едва през 1991 г., когато са реализирани първите продажби на отделни жилища по реда на НДИ /отм./. Няма пречка държавата да промени предназначението на някои от обектите, предназначени за общо ползване на първи етаж, ако това е станало в периода от 1983г. до 1991г. Към възникване на етажната собственост обектът „Детска занималня“ на първи етаж от жилищния блок вече не е бил обща част по предназначение, тъй като не е бил предназначен да обслужва етажните собственици. Този обект е общинска собственост, съгласно § 10, ал. 1 от ЗОбС и по отношение на него искът за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Относно другите две помещения - „помещение за посрещане на гости" и „помещение за преспиване на гости“ е прието, че същите представляват обща част на сградата по предназначение, което е отразено в архитектурния проект от 1981г. и обяснителната записка към него. Същите са включени и оценени като общи части в Таблица за ценообразуването, при определяне стойността на всеки от жилищните обекти. Към релевантния момент на възникване на ЕС с първите продажби по реда на НДИ /отм./ тези две помещения, заснети в КККР на [населено място] като самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***и ***, не са променяли статута си на общи части в сградата по своето предназначение. След като към момента на реализирането на строителството процесните помещения за гости са били предвидени като обща по предназначението си част и това предназначение не е било променено от едноличния собственик на сградата преди възникване на етажната собственост, то същите принадлежат на етажните собственици. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че помещенията се ползват като приемна на полицейските и младши полицейските инспектори от Група "Териториална полиция" при сектор “Охранителна полиция“ на 07 РУ- СДВР. Заснемането на двата обекта в кадастралната карта също е без правно значение при преценка на статута им на обща част.

Придобиването на отделен обект в сграда в режим на етажна собственост е способ за придобиване и на съответстващите му идеални части от общите части на сградата (чл. 40, ал. 1 ЗС). Режимът е на главна вещ и принадлежности към нея. Обемът на общите части за всеки един от собствениците в етажната собственост се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и етажните собственици не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Но дори и без да са точно определени общите части на всеки един от индивидуалните обекти на собственост в сградата, в режим на етажна собственост, те съставляват неотменна част от правото на собственост на съответния самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на самостоятелна искова защита.

В обобщение е направен извод, че детската занималня не е принадлежност към главната вещ – жилищата, съгласно чл. 98 ЗС, и приобретателите по договорите с държавата не са придобили 3 права върху нея. Другите две помещения са принадлежност към жилищата на етажните собственици, тъй като са общи части на сградата, предназначени за задоволяване нуждите на етажната собственост.