Решение № 83 от 23.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Смолян, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17/10.01.2023г., постановено по гр.д.№ 88 4/2022г. по описа на Смолянски районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.София, с адрес: гр.С., ул.“П.“ № *** да заплати на Д. И. В. ЕГН **********, адрес: гр. См., ул. „К.

С.“ № *, сумата от 2 193,30лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019г.08.09.2022г, получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 261,08лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска - 08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -08.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноски по водене на делото в размер на 450,00лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Смолян да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 137,73лв., както и разноски за експертиза в размер на 120,00лв.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 654/30.01.2023г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР с оплаквания за неправилност.

Излагат се доводи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 23.12.2019г. до 08.09.2022г., през който период са действали няколко наредби, уреждащи въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и това са Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г. до 09.01.2020г.; Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., обн. ДВ, бр. 3/10.01.2019г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020г.; Наредба № 8121з-1174 от 21.10. 2020г., обн.ДВ,бр.

93/30.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. до 31.12.2020г. и Наредба № 8121з1353 от 15.12.2020г., обн.ДВ, бр. 107/18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.

Същата е отменена с Решение № 6356 от 27.06.2022г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022г., но отмяната влиза в сила от 01.07.2022г., като има действие за напред, което не засяга пряко процесния период. С изменението на ЗМВР обн.

ДВ, бр.60/07.07.2020г. законодателят още по-ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, като е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че след като в наредбите от 2019г. и 2020г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.082-14г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, която е 2 отменена с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з776/29.07.2016г., с отмяната е налице законова празнота, поради което субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ, в противен случай би се стигнало до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, работещи по КТ. Сочи се, че съдът с постановяване на своето решение е допуснал нарушение на ЗНА, който не е приложен с оглед неговата основна функция, а правните изводи се основават на принципи несъответстващи на законовата сила на нормативните актове.

Първоинстанционнния съд не е съобразил промените в ЗМВР, обн.

ДВ.бр.60/07.07.2020 г., които детайлно разписват този въпрос. С Решение на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на настоящото дело с оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/8 8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдебното решение посочва, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на полаганият труд. Такива мерки за защита безспорно са предвидени в ЗМВР, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с 3 наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност и други. Твърди се, че тези трудови и социални права, които законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от специалният им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за защита,които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд, с което са изпълнени основните изисквания на Директивата за формирането на такива други мерки за защита на правата на тези служители. Във втората част на решението е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите според съда следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като СЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.Това напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и 3 националната сигурност на гражданите и държавата.

Това само по себе си е достатъчно важна и значима/допустима от закона цел, която е основана на разумен критерий - основни конституционни задължения на държавата в лицето на изпълнителната власт. Признатата законодателна 4 целесъобразност, позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др.права и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда КТ и ЗМВР. При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие е така постановеното решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. След като не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл.

178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната празнота в законодателството въз основа на която се търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стои. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 786/02.02.2023г. от Д. И. В., чрез пълномощника му адв. В. Р..

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение.

Въззиваемият поддържа, че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, действала към релевантният период, както и че е съобразно утвърдилата се съдебна практика на съдилищата в страната в т.ч. и на Окръжен съд-Смолян. Основният спор между страните в първоинстанционното производство, въведен с въззивната 5 жалба е следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумарното изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период и на тази база да се определи надвишена ли е индивидуалната работна норма на ищеца, т.е. налице ли е положен от него извънреден труд в заявените с исковата молба продължителност и размер за главница и лихва. Моли да се приеме, че Районен съд-Смолян е отговорил правилно на спорния въпрос, като е приел, че заявените искове са основателни. Установено е по делото, не са били отчетени и заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент 1,143. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че за процесния период въззиваемият е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен е равен на присъдената главница. Съдът е съобразил изчислението, което вещото лице е посочило в заключението си по правилото в чл. 187. ал. 5, т. 6 от ЗМВР. Предвид незаплащане на дължимото възнаграждение в срок, правилно съдът е присъдил и законна лихва от падежа до датата на плащането. В решението е проследена и нормативната уредба, действалите към релевантните периоди в ЗМВР и Наредби на министъра на вътрешните работи, приети съобразно чл.187, ал. 9 ( сега ал.10) от ЗМ ВР - Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн. ДВ бр. 3/10.01.2020г. в сила до 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., обн.ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г до 31.12.2020г, Наредба № 8121-1353/15.12.2020г., обн. ДВ бр. 107/18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., а преди това и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.). Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.до 02.06.2015г.). Обратно на соченото във въззивната жалба, съдът не се е отклонил и от съдебната практика.