Решение № 7 от 17.01.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Луковит, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20214320100237 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в грЛ.,ул."Сл"№**, чрез адв. Х. Б. от АК в гр. Плевен, против „К.И.И.

БГ“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,бул.П.В.

№**,Б.С.-****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК – с цена иска 2 824,18 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.

№****, Район на действие Окръжен съд – Ловеч, като по изпълнително дело дължа сумата от 2824.18 лева, от която сума: главница в размер на 854,16 лв., със законна лихва в размер на 283.91 лв. за периода 15.05.2015 г. - 23.08.2018 г.; 1156,61 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, както и 150 лв. разноски по изпълнителното производство, такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 120.80 лв., такса за изпълнение на паричното вземане т. 26 в размер на 258.70 лв. дължими към 23.08.2018г.

Сочи се, че изпълнителното производство е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 01.11.2011г. от Районен съд – Луковит, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 397/ 2011г. по описа на Районен съд - Луковит, за задължение към „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ******** Задължението описано по изпълнителния лист е както следва: 854.16 лв. - главница; възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв. от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г.; мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.77 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

1

Според ищцата, че посочените в изпълнителния лист и в съобщението за образуване на изпълнително дело задължения са погасени по давност. В тази връзка излага следните съображения:

Изпълнителният лист е издаден на 01.11.2011г., като от датата на издаването му, до датата на образуването на изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., са изминали повече от шест години. Следователно задълженията по издадения изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 397/ 2011г. по описа на Районен съд – Луковит, са погасени по давност съобразено с разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като от издаването на изпълнителния лист до момента на образуване на горепосоченото изпълнително дело са изтекли повече от 6 години. В тази връзка се излагат разсъждения, че образуването на изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., не се явява принудително изпълнително действие и не прекъсва погасителната давност на задълженията по горепосочения изпълнителен лист. Сочи се, че в подкрепа на становището на ищцата е и ТР № 2 от 26.06.2015г. по ТД № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да са налице предприети принудителни изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело, те са предприети за задълженията описани в изпълнителния лист, които към 2018 г. са били вече на основание чл. 110 от ЗЗД погасени по давност.

На следващо място се сочи, че описаната в изпълнителния лист дължима главница в размер на 854.16 лв., е задължение, което е възникнало преди повече от 10 години. Същото се отнася и за описаните в изпълнителния лист лихви и други задължения. Налице е така наречената абсолютна погасителна давност на задълженията описани в горепосочения изпълнителен лист, за което има законова разпоредба влязла в сила от 02.06.2021 г.

Излага се становище, че освен задълженията описани в изпълнителния лист да са погасени по давност, самата ищца не е била уведомена за извършена цесия между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от една страна и „К.И.И. БГ" ЕАД от друга страна. Предвид на това ищцата оспорва и цедирането на вземането по горепосочения изпълнителен лист, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, където законодателят точно и ясно е изписал, че извършената цесия за да има действие за длъжника, предишният кредитор е трябвало задължително да уведоми длъжника по задължението за извършената цесия.

Посочените пропуски свързани със задължителното уведомяване на длъжника за извършената цесия води до извода, че извършеното прехвърляне на задължението няма никакво правно действие спрямо мен.

Твърди се също така, че ищцата е подала молба за прекратяване на изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., поради изтекла погасителна давност на задълженията описани в изпълнителния лист, но поради бездействие от страна на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, частният съдия изпълнител отказал да прекрати изпълнителното дело.

С оглед на изложеното ищцата оспорва задълженията описани в изпълнителен лист издаден на 01.11.2011 г. от Районен съд – Луковит, на основание Заповед за изпълнение по 2 чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 397 от 2011г. по описа на Районен съд - Луковит, като възразява, че са погасени по давност.

Ищцата отправя молба до съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо, че по отношение на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **************, не дължа сумите, посочени изпълнителен лист издаден на 01.11.2011г. от Районен съд Луковит на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е била издадена по ЧГД № 397 от 2011 г. по описа на Районен съд - Луковит, а именно: 854.16 лв. - главница; възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв., лихва от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.77 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както описани в съобщението за образувано изпълнително дело по изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.№****, Район на действие ОС – Ловеч суми: законна лихва в размер на 283.91 лв. за периода 15.05.2015 г. 23.08.2018 г., 1156.61 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 150 лв. разноски по изпълнителното производство, такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 120.80 лв., такса за изпълнение на паричното вземане т. 26 в размер на 258.70 лв., дължими към 23.08.2018 г., като всички описани суми са погасени по давност.

Като писмени доказателства към исковата молба са приложени: Копие от съобщение за образувано изпълнително дело; Копие от изпълнителен лист; Копие от удостоверение за постоянен и настоящ адрес.

Отправени са доказателствени искания: Да бъде изискана преписката по изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.

№****, Район на действие ОС - Ловеч. Да бъде задължен ответника да представи документите свързани с извършената цесия на посоченото задължение между него и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ********

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба. Излага се становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.

В тази връзка се излагат твърдения, че на 24.11.2008 г. между „БНП П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И" АД), с универсален правоприемник е "БНП П.П.Ф. С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Н. Н. Н., в качеството й на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH-04275441. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП П.П.Ф." ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Н.

Н. Н. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

Твърди се, че по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 21.06.2012 г. е образувано изпълнително дело № 790/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№*** към КЧСИ и е приведен 3 в изпълнение процесния Изпълнителен лист от 01.11.2011 г. По време на образуваното на 21.06.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 790/2012 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

С молбата си за образуване на изпълнително дело на 21.06.2012 г. кредиторът "БНП П.П.Ф." ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Д.Ц.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовни молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност – в т.см. Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/.

Твърди се, че на 19.06.2012 г. по делото са били изпратени запорни съобщения до множество банки. На 28.07.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К.И.И. БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност – в т.см. Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/ 2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

Твърди се, че след като изпълнително дело № 790/ 2012 г. е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 16.08.2018 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изпълнително дело № 951/ 2018 г. по описа на ЧСИ Р.Д.,рег.№****, с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.

Твърди се, че на 23.08.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и до работодателя Комплекс за социални услуги за деца и младежи с увреждания. В следствие на наложените запори на 20.12.2018 г., 20.12.2019 г., 31.08.2020 г., 30.10.2020 г. и 23.12.2020 г. са постъпили удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, като всяка сума е прекъснала погасителния давностен срок, тъй като: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, 4 насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." - т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.