Решение № 590 от 11.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110108632 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против А. Б. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 279,86 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта „***“ от 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 345,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 45738/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г.

Ищецът твърди, че на 26.10.2015 г. между [фирма], в качеството му на кредитор и ответника А. Б. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за издаване на кредитна карта „***“, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя и картодържател кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 1 500 лева. Сумата била усвоена от Д. чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти, както и за погасяване на предходно негово задължение по договор за издаване на кредитна карта „*** *** *“ от 2007 г. съгласно клаузата на чл. 2.2 от договора за кредит. Посочва се, че съгласно клаузата на чл.

3 от договора ползваната част от разрешения кредитен лимит се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент, който към момента на сключване на договора възлиза на 0,943 % и фиксирана надбавка, която се различава при безкасово плащане на стоки и услуги и при теглене на пари в брой. Поддържа се, че при допуснато просрочие от страна на кредитополучателя търговската банка начислява и наказателна надбавка в размер от 5 % на основание чл. 3.6 от договора. Уговореният ГПР възлиза на 22,29 % , съответно на 35,22 % - в зависимост от начислената договорна лихва и при условие на усвояване на целия кредитен лимит. Ищцовото дружество твърди, че 1 процесният договор е сключен след предоставяне на ответника на преддоговорна информация, съдържащи основните характеристики на договора. Посочва, че договорът е със срок на действие от две години, считано от подписването му и обусловен от периода на валидност на кредитната карта. Същият е подновен автоматично за нови две години, при липсата на изрично заявление от кредитополучателя с изразено несъгласие за това. [фирма] заявява, че на 15.12.2021 г. е придобило вземанията по договора за кредитна карта от 26.10.2015 г. срещу ответника А. Д. по силата на приложение № 1А към договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между ищеца и кредитора *** АД, за която промяна ответникът следва да се счита за уведомен с нарочно писмено уведомление, представляващо приложение към исковата молба. Посочва се, че на 26.10.2019 г. е настъпил крайният срок за погасяване на дължимите суми по договора за кредитна карат, като от Д. са останали непогасени вземане за главница в размер от 1 279,86 лева и вземане за лихва за забава в размер от 345,57 лева за периода от 26.10.2019 г. до 23.08.2022 г. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 45738/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено писмено възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. Б. Д., чрез пълномощника си адв. Е. Ш., оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, намирайки, че ищцовото дружество не е процесуално легитимирано да предяви същите, тъй като не е носител на материалното право. Конкретно поддържа, че приложените към исковата молба доказателства касаят сключването на договор за цесия, по силата на който са прехвърлени вземания по договор за кредит от 29.10.2007 г., а процесните искове касаят договор за кредитна карта от 26.10.2015 г. По същество оспорва исковете с довод за липсата на доказателства относно съществуването на процесните вземания и начина на формиране на размера им. Възразява срещу твърдението за надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като уведомлението към исковата молба не изхожда от упълномощен представител на ищеца, а и е адресирано до трето лице. Навежда довод за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи отправя искане за прекратяване на производство, респ. за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Същевременно, както е прието и в определението от 12.07.2023 г. по реда на чл. 140 ГПК, съдът намира предявените искови претенции за процесуално допустими, предвид изричните твърдения на ищеца, че същият е носител на вземанията по договора за кредитна 2 карта от 26.10.2015 г. по силата на настъпило частно правоприемство от първоначалния кредитор чрез прехвърлянето им с договор за цесия. В тази връзка доводите на ответника, развити в отговора на исковата молба, за липсата на процесуална легитимация на ищеца, предвид липсата на доказателства за прехвърляне в правната му сфера именно на процесните вземания, касае спора по същество и неговата активна легитимация като носител на притезанията, което е от значение за основателността на исковете, но не и за тяхната допустимост, поради което не е налице основание за прекратяване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч.под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Разновидност на договора за заем/потребителски кредит е договорът за револвиращ кредит, при който страните постигат съгласие в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с опредЕ. сума /кредитен лимит/, която да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично.

Същевременно, форма на реално усвояване на договорения кредитен лимит от страна на кредитополучателя е посредством използване на кредитна карта – вид платежна карта, чието издаване представлява платежна услуга по см. на чл. 4, т. 5 ЗПУПС, предоставяна по силата на договор за издаване на кредитна карта.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, предаването на кредитната карта и усвояването на кредитния лимит от кредитополучателя, уговорения падеж; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка лихва; 3). настъпване на падежа на кредита; 4). да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период; 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

Данните, следващи от приетите по делото писмени доказателства сочат, че между третото за процеса лице [фирма], в качеството му на кредитор и издател и ответника А. Б.

3

Д., в качеството му на кредитополучател и картодържател е сключен договор за издаване на кредитна карта *** от 26.10.2015 г., по силата на който търговската банка издава на насрещната договаряща страна кредитна карта * за усвояване на кредитен лимит в размер на сумата от 1 500 лева. Съгласно клаузата на т. 2.2 от договора страните постигат съгласие с част от предоставения кредитен лимит да бъде погасено изцяло задължението на картодържателя към търговската банка към датата на подписване на договора, формирано по силата на договор за издаване на кредитна карта *** от 2007 г., прекратен съгласно чл.

11.10 от Общите условия на [фирма] за платежни услуги на физически лица. Уговорено е, в клаузата на т. 3 от договора, ползваният кредит от разрешеният кредитен лимит да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент /РЛП/ в размер от 0,943 % към момента на сключване на договора и фиксирана надбавка, чиято величина е в зависимост от начина на използване на паричните средства - 13,1 % при безкасово плащане на стоки и услуги при търговци, с лихвен процент от 14,043 % - арг. т.

3.1 и 17,1 % при теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ, съответно с лихвен процент от 18,043 %. – арг. т. 3.2. Изяснява се, че съгласно клаузата на т. 4.2 от договора общата дължима сума към момента на сключването му възлиза на 1 664,53 лева при начислена лихва по т. 3.1 от договора, съответно на 1 743,61 лева при лихва по т.3.2. В клаузата на т. 5.3 е установено задължението за картодържателя да погасява ежемесечно задължението си към търговската банка на падежа, определен като 14 дни след издаване на извлечение, като неполучаването на последното не освобождава същият от заплащане на сумите, дължими във връзка с ползването на картата. Съгласно клаузата на т. 5.6 при избран от картодържателя начин на плащане - частично погасяване, последният се задължава на договорения падеж да заплати сумата, посочена като минимално плащане в извлечението, като върху непогасената сума от лимита се начислява договорна лихва, а при пълно погасяване – посочената в извлечението обща дължима сума. В т. 7.1 и т. 7.2. е установено конкретното задължение при частично погасяване, а именно за внасяне на част не по-малка от стойността на 3 % от общата сума на тегленията, плащанията при търговци, годишната такса за поддържане на картата, съответно застрахователна премия при сключена застраховка, цялата сума на начислените лихви за предходния период, съответно за пълно погасяване – общата сума на тегленията, плащанията при търговци, годишната такса за поддържане на картата, съответно застрахователна премия при сключена застраховка, заедно с цялата сума на начислени лихви, такси и комисиони. Изяснява се, че срокът на договора е обусловен от срока на валидността на картата, който е две години – арг. т. 8, както и, че се подновява автоматично на всеки две години от издаване на картата, освен при уведомление от страна на картодържателя, че не желае картата да бъде подновена.