Протокол № 191 от 12.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 191 гр. Благоевград, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева

Сложи за разглеждане докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500081 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Н. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Н., с пълномощно по делото.

За жалбоподателя „В.К.“ ЕООД, се явява адв. Л., с пълномощно по делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите въззивни жалби от двете страни, респективно отговорите по същите, в които са изложени съображения във вр.

1 със законосъобразността на първоинстанционното решение.

АДВ. Н.: Поддържам въззивната жалба по съображенията, изложени нея.

Нямам искания за събиране на други доказателства.

Оспорвам жалбата на „В.К.“ ЕООД.

АДВ. Л.: Поддържам изцяло предявената въззивна жалба и направените възражения в нея.

Нямаме доказателствени искания и няма да представяме нови доказателства.

Оспорвам изцяло предявената въззивна жалба от насрещна страна.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Н.: Моля да уважите въззивната жалба и да постановите решение, с което да уважите предявения иск в пълния му размер от 100 хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Съображения съм изложил във въззивната жалба и затова само ще кажа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно относно фактите установени по делото.

При правилно установена фактическа обстановка съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на неимуществени вреди. Очевидно е, че при събраните доказателства става дума за множество травматични увреждания и доживотни страдания и невъзстановяване на здравословното състояние на ищеца, такова, каквото е било преди трудовата злополука. Тези увреждания ще съпътстват доверителя ми до края на живота му и тепърва той ще продължи да понася неимуществените вреди.

Правилно съдът е приел, че каквато и сума да бъде присъдена е ясно, че не може да репарира здравето на ищеца в пълна степен и точно заради това определеното обезщетение считам за твърде ниско, с оглед претърпените 2 болки и страдания.

Въззивната жалба на насрещната страна е неоснователна и решението не страда от пороците посочени от ответника.

Моля да бъдат присъдите сумите, представляващи адвокатски хонорар по чл. 38, т. 2 от ЗА съгласно списък на разноски, който представям. В тази част само мога да кажа, че първоинстанционното решение също е неправилно относно присъдените разноски в първата инстанция.

АДВ. Л.: Считам, че първоинстанционното решение е неправилно и неоснователно, поради изложените от нас аргументи.

На първо място смятам, че е изтекла давността за предявяване на иска по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, поради която причина предявеният иск е неоснователен.

В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е взел предвид посоченото възражение.

На следващо място смятаме, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице груба небрежност от страна на работника, която груба небрежност е довела до съпричиняване на вредоносния резултат.

При формиране на вътрешното убеждение съдът не е отчел възраженията ни за наличие на генетично заболяване, от което страда ищецът и което генетично заболяване обуславя болки и страданията, които нямат връзка с настъпилата трудова злополука.

Също така считаме, че неправилно съдът не е приел, че трябва да приспадне получените от работника осигурителни плащания по чл. 40 КСО не споделяме тезата на съда в тази връзка и сме посочили съдебна практика, на която се позоваваме.

Неправилно считаме, че съдът не е отчел и обстоятелството, че работодателят е заплатил сумата от 2500 лв, която има за цел да компенсира претърпените вреди от работника и моля да имате предвид, че това обстоятелство не се оспорва от работника първоинстанционното производство.

Считаме също така, че размерът претендиран от работника е недоказан и в тази връзка Ви моля да постановите решение, с което да отхвърлите първоинстанционното решение, поради факта, че искът не е предявен в срока 3 по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ. Ние считаме, че срокът следва да се изчисли от датата на увреждането, а датата на увреждането съвпада с датата на настъпване на трудовата злополука, която дата е констатирана и от медицинския орган в издадения болничен лист.

Моля да отхвърлите изцяло предявения иск, поради погасяването му по давност, а в условията на евентуалност, ако приемете, че искът не е погасен по давност оспорваме присъдения размер като считам, че той не отговаря на чл.

52 от ЗЗД, същият е недоказан и неоснователен.

В тази връзка Ви моля при постановяване на решенията да присъдите в полза на дружеството сторените разноски по списък, който представям, ведно с договор за правна помощ.

Оспорваме въззивната жалба на другата страна. Считаме, че претендираният размер от 100 хиляди лева е прекомерен и недоказан и моля да я отхвърлите в претендирания размер.

СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдебното заседание приключи в 10:00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4