Решение № 593 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502084 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №2241 от 09.05.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№8091/2024г., трети гр.с ., в частта с която се осъжда Т. А. М. ЕГН **********, да заплати на Д. Н. Д. ЕГН **********, сумата от 20 400 лева – сума, предоставена от ищеца на ответника без основание в периода от 19.03.2019 год. до 04.09.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която в полза на Д. Н. Д. ЕГН ********** е присъдена сумата от 3 007.43 лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от иска.

Жалбоподателят Т. А. М. ЕГН ********** обжалва решението на първоинстанционният съд, в горепосочената част като като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, по 1 съображения изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част, като вместо това отхвърли предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. Първо ЗЗД.

Въззиваемата страна Д. Н. Д. ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. Н. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, като неоснователни. Моли да се остави жалбата без уважение и се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 470лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от Д. Н. Д. срещу Т. А. М., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 400 лева, предоставена и от ищеца сума без основание, в периода от 19.03.2019 год. до 04.09.2021 год. Ищецът твърди, че познавал майката на ответницата– А. М., още от ученическите си години. Последната и в периода 2019 -2021 год. живеела в Германия, където била омъжена. При посещенията си в страната ищецът се срещал с нея. Предоставил й като временна финансова помощ сумата от 28 000 лева, който акт бил обективиран в подписано от двамата споразумение на 29.11.2019 год. През 2020 год. отношенията им прераснали в интимни, но през 2022 год. настъпил разрив между тях. Излагат се твърдения, че в периода 20.03.2019 год. до 04.09.2021 год. ищецът предоставил на дъщерята на А. М. – Т. М. сумата от общо 20 400 лева по банков път. По повод депозиран от него срещу Т. М. иск, е постановено влязло в сила Решение по гр.дело 5448/2023 год. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена претенцията на ищеца срещу Т. М., последната 2 да му върне сумата от 20400 лева, предоставена й като заем. С оглед така постановения съдебен акт, ищецът навежда твърдения, че сумата от общо 20 400 лева била предоставена на Т. М. без основание, като въпреки поканата да я върне, последната не е сторила това.

Ответницата оспорва иска. Не отрича, че в периода март 2019 – септември 2021 год., ищецът и е превел по банков път сума в общ размер на 2 0400 лева, но твърди, че тази сума и е предоставена с дарствено намерение, в качеството й на дъщеря на жената, с която ищецът е имал връзка, без за ответницата да е съществувало задължението да я върне. Едва след раздялата му с майка й, ищецът проявил претенции за връщането на дадените от него суми.

Първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е приел, че по делото се установява имуществено разместване – предаване на процесната сума от ищеца на ответницата, предвид представеното извлечение от банковата сметка на ищеца, поради което и доколкото от ответната страна не се ангажират доказателства за основание за получаването им или за наличието на някакво друго правно основание за задържане на получените суми, решаващият съд е приел иска за основателен и доказан по размер..

Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят обжалва решението, в частта с която е уважен иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, но липсват конкретни доводи по същество относно порочността на акта.

Оплакванията са съсредоточени по същество основно върху отказа на съда да кредитира показанията на свидетелката

А. М. – майка на жалбоподателката и върху възражението за недопустимост на предявения иск - от една страна, поради наличието на СПН с влязло в сила Решение по гр.дело 5448/2023 год. по описа на РС Пловдив, с което съдът отхвърлил претенцията на ищеца срещу Т. М., последната да му върне сумата от 20400 лева, предоставена й като заем, а от друга - поради липсата на ясна конкретизация дали сумата е предоставена на отпаднало основание или е дадена при начална липса на основание.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебният си акт на базата събраните такива пред първата инстанция. Атакувания акт е правилен, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд. Независимо от това и във връзка с оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД определя тежестта на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже липсата на основание (причина, кауза). Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже възражението си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува, искът е неоснователен.В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. В случая няма спор по фактите, че ищецът е предоставил на ответницата в периода 20.03.2019 год.

4 до 04.09.2021 год., чрез банкови преводи, сумата от общо 20 400 лева, като ищецът твърди, че даденото е без основание. Ответникът е възразил, че съществува основание - дарствено намерение, като в тази връзка ищецът е развил правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че възражението, че липсва на ясна конкретизация по отношение на основанието на иска ,е неоснователно.

Що се касае до възражението за наличието на сила на присъдено нещо с влязло в сила решение, следва да бъде отбелязано, че влязло в сила Решение по гр.дело 5448/2023 год. по описа на РС Пловдив, съдът отхвърлил претенцията на основание договор за заем, а настоящият иск е предявен на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, по отношение на който иск не се разпростира СПН.

По съществото на спора за прецизност следва да бъде отбелязано, че възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2. тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3. това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането и. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а правнорелевантното обстоятелство, че това имуществено разместване на блага от патримониума на ищеца в имуществения комплекс на ответника се основава на годен юридически факт, следва да бъде установено от ответника т. е. основателността на иска е обусловена от установяване на имуществено разместване между страните по делото – имуществото на ищеца да е намаляло за сметка на увеличаването на имуществото на ответника.

Имуществено разместване между страните по делото е налице.

Основния спор пред настоящата инстанция се свежда до това, налице ли е дарствено намерение от ищеца към ответницата на претендираната процесна сума.

По делото е изслушана единствено свидетелката А. М. - Е., майка на ответницата. От една страна показанията на тази свидетелка са 5 противоречиви, неясни и некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, а от друга - се явяват заинтересовани, предвид родствената и връзка с ответницата, поради което съдът не ги кредитира.

Както вече бе посочено по-горе - процесната сума е преведена от ищеца на ответника и от страна на ответника не е доказано наличието на каквото и да е било правно основание за получаването и – нито договор да дарение, нито договор за заем. При липса на доказано основание за получаване и за задържане на сумата от ответника, се налага извод, че същата подлежи на възстановяване в полза на ищеца. Ето защо, предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Мотивиран от гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, в обжалваната част.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, в размер на 1262.89 евро/ 2 470лв/ - договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2241 от

09.05.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№8091/2024г., трети гр., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т. А. М. ЕГН **********, да заплати на Д. Н. Д. ЕГН ********** сумата от 1262.89 евро, разноски пред въззивната инстанция.

В необжалваната част, Решение №2241 от 09.05.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№8091/2024г., трети гр., е влязло в законна сила.

6

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението..

Председател: _______________________