Определение № 743 от 20.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 20.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500548 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Волан“ЕООД, гр.Аксаково, представлявано от управителя М.К.Д., чрез процесуалния представител адв.П.С., против определение №3599/26.08.2024г., постановено по в.гр.д.№968/24г. по описа на ВОС, гр.о., с което е постановено предварително изпълнение на

Решение

№877/25.07.2024г., постановено по в.гр.д.№968/24г. по описа на ВОС, в частта по исковете с пр.осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ, на основание чл.242, ал.1 от ГПК и изпратена на Варненски районен съд по компетентност молба с вх.№21265/23.08.2024г. на Г. И. А. за издаване на изпълнителен лист.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което не се допуска предварително изпълнение на решението.

Въззиваемият Г. И. А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Б.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна 1 следното.

Производството по в.гр.д.№968/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадена въззивна жалба от Г. И. А. против решение №618/28.02.2024г., постановено по гр.д.№12534/22г. по описа на ВРС, с което: 1 / са отхвърлени предявените от Г. И. А. против „Волан”ЕООД искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: а/ сумата от 1 950лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври 2021г., м. ноември 2021г. и м. декември 2021г. по трудов договор №189/19.03.2021г.; б/ сумата от 6 169, 62лв., представляващи левовата равностойност на сумата от 3 150 евро, представляващи командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден, за периода от м. октомври на 2021г. до м. декември на 2021г., съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.07.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.№9131/22г. по описа на ВРС, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 375, 60 лв., представляващи левовата равностойност на сумата от 3 150 евро, представляващи командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден, за периода от м.октомври на 2021г. до м.декември на 2021г., съгласно Заповед № 90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 10.01.2023г. до окончателно погасяване на задължението, на осн.чл.215, ал.1 КТ; 2/ Г. И. А. е осъден да заплати на „Волан”ЕООД сумата от 2 151, 80лв., представляваща надвнесена авансова сума и неотчетена от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск 26.10.2022г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.55 от ЗЗД, вр. чл.211 от ГПК; 3/ Г. И. А. е осъден да заплати на „Волан”ЕООД сумата от 1 774, 07лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

С решение №877/25.07.2024г., постановено по в.гр.д.№968/24г. по описа на В О С : 1/ е обезсилено Решение №618/28.02.2024г., постановено по гр.д.

№12534/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.215 от КТ за осъждане на „Волан”ЕООД да заплати на Г. И. А. сума в размер на 5 375, 60 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3 150 евро, представляваща командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден за периода от м. октомври на 2021г. до м. декември на 2021г., 2 съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 10.01.2023г. до окончателно погасяване на задължението, като недопустимо и е прекратено производството по гр.д.№12534/22г. по описа на ВРС, както и по в.гр.д.№968/24г. по описа на ВОС, в тази част; 2/ е отменено Решение №618/28.02.2024г., постановено по гр.д.№12534/22г. по описа на ВРС, в частта, както следва: - с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.128, т.2 КТ и чл.215 КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че „Волан”ЕООД дължи на Г. И. А. сума в размер на 650 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2021г. по трудов договор №189/19.03.2021г., както и сума в размер на 2 053, 62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 1 050 евро, представляваща командировъчни пари за 30 дни по 35 евро на ден за м. ноември 2021г. съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.

№9131/22г. по описа на ВРС; - с която е уважен насрещен иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.II от ЗЗД за осъждане на Г. И. А. да заплати на „Волан”ЕООД сума в размер на 2 151, 80лв., представляваща надвнесена авансова сума и неотчетена от Г. И. А., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г. до окончателното погасяване на задължението; - за разноските, и вместо него постановено друго, с което: - е признато за установено в отношенията между страните, че „Волан”ЕООД дължи на Г. И. А. сума в размер на 650 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2021г. по трудов договор №189/19.03.2021г., както и сума в размер на 2 053, 62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 1 050 евро, представляваща командировъчни пари за 30 дни по 35 евро на ден за м. ноември 2021г., съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.№9131/22г. по описа на ВРС, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ; - е отхвърлен предявеният от „Волан”ЕООД срещу Г. И. А. насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.II от ЗЗД за осъждане на Г. И. А. да заплати на „Волан”ЕООД сума в размер на 2 151, 80 лв., представляваща надвнесена 3 авансова сума и неотчетена от Г. И. А., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г. до окончателното погасяване на задължението; 3/ е потвърдено Решение №618/28.02.2024г., постановено по гр.д.№12534/22г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.128, т.2 КТ и чл.215 КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че „Волан”ЕООД дължи на Г. И.

А. сума за разликата над 650 лв. до претендираната сума в размер на 1 950 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври 2021г., м. ноември 2021г. и м. декември 2021г. по трудов договор №189/19.03.2021г., както и сума за разликата над 2 053, 62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 1 050 евро, до претендираната сума в размер на 6 169, 62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3 150 евро, представляваща командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден за периода от м. октомври на 2021г. до м. декември на 2021г., съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.№9131/22г. по описа на ВРС; 4 / „Волан”ЕООД е осъдено да заплати на Г. И. А. сума в размер на 1 283, 97 лв., представляваща сторените в заповедното, в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство съдебноделоводни разноски съобразно уважената част от установителния иск и отхвърления насрещен иск, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК; 5/ Г. И. А. е осъден да заплати на „Волан”ЕООД сума в размер на 727, 49 лв., представляваща сторените в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от установителния иск на осн. чл.78, ал.3 от ГПК; 6 / Г. И. А. е осъден да заплати на „Волан”ЕООД сума в размер на 986, 66 лв., представляваща сторените в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски във връзка с осъдителния иск, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК; 7/ „Волан”ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сума в размер на 174, 73 лв., представляваща дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сума в размер на 54, 07 лв., представляваща дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

4

Против решението в горепосочената му част 2 и съответните й разноски, в срока за обжалване, е подадена касационна жалба вх.№22284/09.09.2024г. от „Волан“ЕООД, която е администрирана и понастоящем изпратена на ВКС за произнасяне.

На 23.08.2024г. Г. И. А. е подал, чрез процесуалния си представител, молба, с която е претендирал да му бъде издаден изпълнителен лист, съгласно решение №877/25.72.2024г., постановено по в.гр.д.№968/24г. по описа на ВОС, за уважените части от исковите претенции.С обжалваното определение е прието, че съдът е сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист по въззивното решение, същото, в частите му, с които се уважават претенциите на ищеца, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона-чл.242, ал.1 от ГПК, на осн. чл.405, ал.1 от ГПК компетентен да издаде листа е ВРС, поради което молбата следва да му се изпрати.Предвид горното е постановил предварително изпълнение на въззивното решение на осн. чл.242, ал.1 от ГПК в частта в частта по исковете с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с вр. чл.128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ и е постановил изпращане на молбата на ВРС за издаване на изпълнителен лист.

След връщане делото на ВРС и в изпълнение на указанията на ВОС ВРС по гр.д.№12534/22г. е издал изпълнителен лист №2016/11.09.2024г., с който: 1/ „Волан”ЕООД е осъдено да заплати на Г. И. А. сума в размер на 650 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2021г. по трудов договор №189/19.03.2021г., както и сума в размер на 2 053, 62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 1 050 евро, представляваща командировъчни пари за 30 дни по 35 евро на ден за м. ноември 2021г. съгласно Заповед №90/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.№9131/22г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. вр. чл.128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ; 2/ „Волан”ЕООД е осъдено да заплати на Г. И. А. сума в размер на 1 283, 97 лв., представляваща сторените в заповедното, в първоинстанционното и във въззивно производство съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от установителния иск и отхвърления насрещен иск, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.В титулната част на листа е посочено, че горецитираните решения на 5

ВРС и ВОС подлежат на изпълнение,

Настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е отчасти недопустимо и отчасти неправилно по следните съображения.

С молбата си от 23.08.2024г. ищецът Г.А. е претендирал да му бъде издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение, в частта му, с която претенцията му е била частично уважена от въззивния съд, считайки, че същото съставлява годно изпълнително основание по чл.404, т.1, пр.2 от ГПК /невлезли в сила осъдителни решения на въззивни съдилища/.С посочената молба страната не е претендирала допускане на предварително изпълнение на решението по реда на чл.242, ал.1 от ГПК, нито такова е могло да бъде допускано служебно от въззивния съд.Действително исковата претенция има за предмет твърдени, че са дължими на осн. чл.128 от КТ трудови възнаграждения и обезщетения при командировка по чл.215 от КТ.Разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.Освен, че нормата е приложима от първоинстанционни съдилища, видно от съдържанието й е и, че същата касае само предявени осъдителни искове с предмет издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, по които искове ответната страна е била осъдена да заплати съответно издръжка, възнаграждение или обезщетение за работа, в които хипотези и присъдилият ги първоинстанционен съд служебно постановява предварително изпълнение на решението си.Нормата няма приложение по осъдителни въззивни решения/всички, т.е. вкл. и по искове за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа/, защото самите те подлежат на предварително изпълнение на осн. чл.404, т.1, пр.2 от ГПК.Постановеното от ВОС решение не съставлява осъдително въззивно решение, защото същото е постановено по предявен установителен иск с пр.осн. чл.422 от ГПК, който е предявен след подадено възражение в срок по реда на чл.414 от ГПК от „Волан“ЕООД против издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4422/14.07.2022г. по ч.гр.д.№9131/22г. по описа на ВРС в полза на заявителя Г. И. А. за суми, представляващи трудово възнаграждение и обезщетение при командировка.При предявен установителен иск по чл.422 от ГПК след подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК, на осн. чл.416 от ГПК в сега действащата му редакция/изменението от ДВ, бр.11/23г. ще влезе в 6 сила от 01.07.2025г./, заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.Понастоящем такова стабилизиране на заповедта не е настъпило, т.к. въззивното решение, в частта, с която са уважени установителните претенции на ищеца, е предмет на подадена касационна жалба, по която няма произнасяне.Искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист е неоснователно, т.к. въззивното решение не съставлява такова по чл.404, т.1, пр.2 от ГПК, нито заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е стабилизирана.Предвид горното и обжалваното определение следва да бъде обезсилено в частта му, с която съдът е допуснал предварително изпълнение на решението по реда на чл.242, ал.1 от ГПК.Следва да бъде отменено в останалата му част, която независимо от формулировката, по същество съставлява уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист и връщане делото на ВРС за фактическото издаване на листа - така и е издаден изпълнителен лист според тези указания от ВРС по гр.д.№12534/22г., въпреки, че той не е заповедният съд, който би следвало да издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта след стабилизирането й при сегашната редакция на чл.416 от ГПК, а от своя страна издаденият изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.