Решение № 55 от 28.05.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Търговище, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. В. като разгледа докладваното от М. Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500096 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. В. Д. от с. *********, общ.

*********, срещу решение № 2/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1007/2021 г. на Районен съд – Попово.

С обжалваното решение въззивникът Н. В. Д. е осъден да заплати на М.

В. А. от гр.*********, сумата 5000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща извършено от нея плащане, съгласно споразумение от 26.08.2021 г., в качеството й на поръчител, за пълно погасяване на остатък на задълженията по договор № TR-4940067/29.03.2011 г., сключен между Н. Д. като кредитополучател и „Уникредит Булбанк“ АД-кредитодател, което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.06.2015 г. на „Макроадванс” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 154.17 лв. (сто петдесет и четири лева и 17 ст.) –обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата, считано от 02.09.2021 г. до 21.12.2021 г., както 1 и сумата 906.17 лв. (деветстотин и шест лева и 17 ст.) – разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Считайки поставеното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано, въззивникът моли същото да бъде отменено, а предявените искове - изцяло отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

В жалбата се излагат следните доводи: І.Нарушен е материалния закон: решението не е съобразено с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, предвид установените факти, че 6-месечният срок е изтекъл на 12.05.2016 г., като до тази дата "Макроадванс" АД не е предявило иск срещу длъжника – въззивникът счита, че на 12.05.2016 г. поръчителското правоотношение е преклудирано, а ищцата А. е загубила качеството си на поръчител, позовавайки се на ТР № 5/2022 г. на ОСГТК на ВКС (с доводи, че този срок започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта на целия дълг) и на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (че се касае за преклузивен срок, за който съдът следи служебно);нарушение на чл.110 ЗЗД – с доводи, че на 06.08.2021 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок (+2 месеца извънредно положение) за Н. Д. като кредитополучател; Липса на уведомяване по чл. 143, ал. 2 и чл. 144 ЗЗД – ищцата А. не е уведомила длъжника/ответник Н. Д., преди да предприеме плащане (чл. 143, ал. 2 ЗЗД), нито след това (чл. 144 ЗЗД), а липсата на уведомяване дава право на кредитополучателя да противопостави възраженията си на поръчителя; Недействителност на договора за кредит по чл. 22 и чл. 23 ЗПК – поради липса на погасителен план, като тази недействителност води до липса на поръчителско правоотношение. ІІ.

Нарушение на процесуални правила: съдът е кредитирал показанията на св.

Ангелов, в нарушение разпоредбата на чл. 172 ГПК, нарушение и на чл. 154 ГПК; Въпреки изричното задължение на съда да следи служебно за изтичането на преклузивните срокове по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът не е обсъдил този въпрос, което е процесуално нарушение с решаващо значение за изхода на делото. ІІІ. Необоснованост на решението – въпреки наличните писмени доказателства, районният съд е приел, че няма доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост; както и неправилно тълкува уведомленията, в които изрично е записано, че "задължението по цитирания по-горе кредит е изцяло и предсрочно изискуемо."

2

В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор , въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, с доводи, че изложените в нея съображения за неправилност на обжалваното решение са незаконосъобразни и несъобразени както със събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и с трайно установената практика. Въззиваемата счита, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая няма спор, а и от приложеното по делото удостоверение за погасен заем е доказано, че задължението по договор за кредит от 29.03.2011 г. е изплатено изцяло от страна на поръчителя по договора М. А.; установено е безспорно и обстоятелството, че поръчителят е уведомил длъжника-ответника по делото за заплащане на задължението му по договора за кредит (показанията на разпитания по делото свидетел, чиито показания не са опровергани от други доказателства по делото), като на база на последните, съдът е приел, че са налице основанията, предвидени в закона за реализиране на регресните права на ищцата против ответника. Съдът е обсъдил възраженията на ответника за недействителност на договора за банков кредит по смисъла на 22 от ЗПК, възраженията му за невалидност на цесията, както и възражението му, че не е бил уведомяван за извършеното прехвърляне, излагайки подробни мотиви за неоснователност на тези възражения; Изложени са съображения по възражението на ответника относно спазване на срока по чл. 147 от ЗЗД.

Въззиваемата счита, че съобразно доказателствения материал по делото, законосъобразно съдът приел, че кредитът не е бил обявен по надлежния ред за предсрочно изискуем през 2015 г., като този му извод е съобразен с дадените разяснения в мотивите към т. 18 на ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС; съдът е обсъдил и възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност (чл.110 от ЗЗД), приемайки го за неоснователно, предвид обстоятелството, че изискуемостта на кредита е настъпила на 25.03.2021г., като 5-годишният срок не е настъпил и към момента на разглеждане на делото.

В обобщение, въззиваемата моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След проверка по реда на чл. 269 – 272 от ГПК, въззивът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, по същество – НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният осъдителен иск по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД е обоснован с 3 обстоятелството, че финансови затруднения на ответника през 2011 г. наложило кандидатстването му за кредит, за отпускането на който бил необходим поръчител, по негова молба (познавали се от деца, били колеги, работели в една фирма) ищцата се съгласила и му станала гарант по Договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2011г. и Анекс №1 от 30.08.2013г.

(което вземане е цедирано от банката-кредитодател на „Макроадванс“ АД с Договор за цесия от 22.06.2015г.). В последствие, тъй като поради финансови затруднения ответникът не плащал задълженията и от страна на кредитора ищцата получавала много обаждания за плащане на просрочените задълженията, в противен случай – образуване на изп.дело, запор на труд.възнаграждение и банкови сметки, се обърнала отново към ответника, че в качеството си на солидарен длъжник/поръчител е принудена да изплати неговия дълг, което и сторила, плащайки на цесионера „Макроадванс“ АД, въз основа на сключено с него споразумение от 26.08.2021 г., като изплатила изцяло дълга по кредита, внасяйки по банкова път чрез 3 бр. преводни нареждания от 28.05.21г., 30.06.21г. и 02.09.21г., общо сумата от 5 000 лв., обуславящо предявяване на настоящите искови претенции. Твърди, че уведомила с писмена покана ответника за извършеното плащане, както и че доброволно поискала връщане на сумата 5000.00 лв., като в противен случай щяла да си потърси претенциите по съдебен ред. Поради неплащане от ответника, предявява настоящите искови претенции за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на плащането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор със становище за неоснователноснт на иска, с възражения: ДПК е недействителен по смисъла на чл. 23 ЗПК, която недействителност води до липса на поръчителско правоотношение; не е налице валидна цесия; ищцата не го е уведомила преди да предприеме погасяване на твърдяното задължение; към 28.08.2021 г. е настъпила 6-месечна погасителна давност по чл. 147 ЗЗД на поръчителя и 5годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за задължението му по договора, като липсата на уведомяване по чл. 143, ал. 2 и чл. 144 ЗЗД му дава право като кредитополучател да противопостави възраженията си на поръчителя.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

По фактите:

4

На 29.03.2011 г. между „УниКкредит Булбанк“ АД и страните по делото е сключен Договор за банков потребителски кредит за физическо лице № TR4940067/29.03.2011г. (л. 25-26 от гр.д № 1007/21 г. на РС-Попово), по силата на който страните са уговорили предоставянето от банката на ответника Н. В. Д. на кредит в размер 2 000 евро за рефинансиране и текущи нужди, с краен срок на усвояване до 24.04.21 г., срок на погасяване до 25.03.21 г., уговорени ГЛП върху редовна и просрочена главница, както и реда и начина на издължаване, като кредитът е обезпечен чрез поръчителство на ищцата М. В. Р.(А.). Не се спори усвояването на кредита.

На 30.08.2013 г. е сключен Анекс № 1 за изменение на р. І от договора за кредит (л.27-28), като страните са приели, че от усвоения кредит от 2000 евро(т.2.2), към датата на Анекса: е погасен размер 177.23 евро (т.2.3); неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата – 1822.77 евро (т.2.5), начислена, просрочена и изискуема лихва – 76,96 евро(т.2.7), редовен дълг, формиран от изрично посочените суми – 1899.73 евро.

Договорът и Анексът са подписани от страните, подписите не са оспорени.

На 22.06.2015 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (л.29-32), като видно от извлечението от Приложение 1-неразделна част от този договор, съгл.§8. Общи разпоредби, под № 2563 (л. 33-35) е посочено вземането на банката от ответника Н. Д. за сумата 4 254.32 лв. (3486.21 + 768.11 лв.).

За извършената цесия банката, чрез „Макроадванс“ АД, в качеството му на кредитор и пълномощник на банката съгл.чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, е изпратила:

-Уведомление за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от 06.11.2015г. и от 10.11.2015 г., получено от ищцата съответно на 13.11.2015г. и на 12.11.2015 г., двете с идентично съдържание, но до два различни адреса в гр. Попово (л. 54-56) и

-Уведомление за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от 01.06.2016 г. и от 30.03.2018 г., получено от ответника съответно на 06.06.2016 г. и на 30.04.2018 г., до адрес в гр. Попово, съответно в с. Светлен, общ. Попово (л. 67-60).

В отправеното УВЕДОМЛЕНИЕ длъжникът и поръчителят по 5 процесния ДПК са уведомени за извършената цесия от 22.06.2015 г. на задължението по кредита; както и че същото е станало изцяло и предсрочно изискуемо, с пояснения, че към дата 22.06.15г. е било в размер 4 254.32 лв.

Посочена е банкова сметка за заплащане; телефон и имейл адрес за уговаряне начина на плащане. В уведомлението, полученото от длъжника на 30.04.2018 г. е добавена информация и за размера на задължението по кредита към 30.03.2018 г. – обща сума 5234.87 лв., от която: 3 486.21 лв.-главница, 768.11 лв. лихва, начислена от предишен кредитор, 980.55 лв.- законна лихва, сч.от 22.06.2015 г. до 21.02.2018г.

На 26.08.2021 г. между ищцата и „Макроадванс“ АД е сключено Споразумение (л.7-10 от гр.д. № 1007/21 г.), с което в т.3 от преамбюла страните са приели, че дългът по процесния ДПК към датата на Споразумението е в размер 5 390.32 лв., от които 3 486.21 лв.-главница и 1904.31 лв.-остатък от законна лихва, начислявана от датата на цесията (22.06.2015г.) до 25.08.2021 г. вкл., като в чл. 2 е договорено, че до 03.09.2021 г. ищцата следва да заплати сума в размер 4 600лв., при изпълнение на което „Макроадванс“ АД ще счита финансовите си отношения по описаното в т.3 от преамбюла задължение за напълно уредени.

Видно от представеното УДОСТОВЕРЕНИЕ за погасен дълг изх. № 10327/08.09.21г., изд.от „Макроадванс“ АД (л.11) по процесното задължение са извършени следните вноски: 2 вноски от по 150 лв. на 29.07.19г. и 15.08.19г. наредител П. В. Зл.; 2 вноски от по 150 лв. на 30.09.19г. и 01.11.19 г. наредител Н. Д. (длъжник); 2 вноски от по 200 лв. на 28.05.21 г. и 30.06.21г. наредител М. А. (поръчител); 1 вноска от 50 лв. на 25.08.21г. наредител Н. Д.