Решение № 1247 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100502848 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 223 от 05.01.2023г. по гр.д. № 39245/2022г. на Софийски районен съд, 128 състав, е **** за установено, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ****, дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата 250,00 евро, представляваща обезщетение на основание регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането. Със същото решение „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата в размер на 770.00 лв., представляващи направени от ищеца разноски в исковото производство и по ч.гр.д. № 22009/2022 г. по описа на СРС, 128 състав.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 26427/31.01.2023г., подадена от ответника „Б.Е.Е.“ ООД, с която е обжалвал решението на районния съд в цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материални закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Въззивникът счита, че е останало недоказано обстоятелството цедентът да е имал потвърдена резервация за полета, като това обстоятелство било задължителна предпоставка за уважаването на предявения иск. Недоказано било и наличието на облигационно правоотношение между цедента и 1 ответника-превозвач, по което последният да се е задължил да извърши полет № BGH7702. В подкрепа на твърденията на ищеца била представена единствено частна кореспонденция с туристическата агенция, която потвърждавала единствено, че други две лица са били част от екскурзията.

Номерът на цитирания в исковата молба полет не бил посочен нито в представения договор за туристически услуги, нито в представената бордна карта, а освен това никъде не се споменавал превозвача „Б.Е.Е.“ ООД. Не се установили датата, часа на излитане и кацане и мястото на излитане и кацане на полет BGH7702, като за доказването на тези факти не била достатъчна единствено кореспонденцията между ищеца и туристическата агенция.

Допълнил е още, че от представения договор за туристически пакет, сключен между цедента и туристическата агенция, се установявало, че е уговорено мултимодално пътуване, в който случай се прилагала Директива 2015/2302.

Това било изрично предвидено в т.2.2.5 от Тълкувателните насоки на Регламент (ЕО) № 261/2004 и това изключвало приложението на регламента в настоящия случай. Жалбоподателят поддържа, че не бил надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие спрямо длъжника, цесиятата трябвало да му бъде съобщена от цедента /стария кредитор/. Твърди също, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се прилага специалното рекламационно производство по ЗГВ. Рекламационното производство било необходима предпоставка за възникване право на иск, като едва след пълното или частично отхвърляне на рекламацията ответникът имал право да предяви иск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения установителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „К.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Счита, за неоснователно твърдението на въззивника за недоказаност на сключен договор между пътника и превозвача, тъй като Регламент № 261/2004г. не въвеждал подобно изискване. Единствено било нужно да се установи потвърдена резервация за съответния полет – чл.3, ал.2, б. „а“. В този смисъл се е позовал на решение на СРС по дело С-146/20. Неоснователно било и оплакването за недоказаност на потвърдена резервация, като това обстоятелство се установявало от представената имейл кореспонденция с туристическата агенция, а освен това ответникът заявил, че не оспорва закъснението на полета. Оспорил е твърдението за наличие на мултимодално п ъ т у в а н е . Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейската комисия – т. 2.2.5 не разпределяли по какъвто и да е начин доказателствена тежест на пътника за установяване наличието на мултимодално пътуване, а освен това т.2.2.6 от насоките разграничавали мултимодалното пътуване и пакетната туристическа услуга. В чл. 3, пар.6 и съображение 16 от регламента било посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета. Съответно пътниците имали права както във 2 връзка с организатора на пакетното пътуване, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. Налице бил сключен договор за цесия за процесното вземане, за което ответникът бил уведомен, а рекламационното производство по ЗГВ не било приложимо в настоящия случай. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 152511/21.07.2022г. на ищеца „К.“ ЕООД, с която е предявил срещу ответника „Б.Е.Е.“ ООД установителен иск с правно основание основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 261/2004г. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е била Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заповедно дело № 22009/2022г. по описа на СРС, 128 с-в.

Ищецът твърди, че между ответника „Б.Е.Е.“ ООД и Д.Ю.Й. е бил сключен договор за въздушен превоз за полет № BGH7702 по направление Невшехир-София на дата 18.10.2021г. Полетът следвало да пристигне до крайната дестинация на 18.01.2021г. в 18:40 часа, но поради закъснение от 5 часа пътникът достигнал крайната дестинация на 18.01.2021г. в 23:40 часа.

Твърди, че на 02.11.2021г. Д.Ю.Й.-Д. изпратила съобщение до „Б.Е.Е.“ ЕООД, с което поискала да й бъде заплатено обезщетение. Допълнено е, че между ищеца „К.“ ЕООД и Д.Ю.Й.-Д. бил сключен договор за цесия на 02.03.2022г., с който пътникът прехвърлил вземането си срещу ответника на ищеца и упълномощила цесионера да съобщи за извършеното прехвърляне ответника. На 06.04.2022г. ищецът уведомил ответника за цесията и му дал 7 дневен срок за доброволно изпълнение, но плащане не постъпило.

Разстоянието между Невшехир и София било по-малко от 1500 километра, поради което дължимото обезщетение било 250 евро.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б.Е.Е.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че не е представен договор между цедента и авиокомпанията, като представеният договор с туроператора „Б.“ ООД не представлявал доказателство за наличие на облигационно правоотношение.

Този договор не представлявал и самолетен билет. Предпоставка за уважаване на иска било валидно правоотношение между превозвача и пътника. От представения договор за туристически пакет се установявало, че 3 туристическата агенция е потвърдила резервация в хотел, както и трансферен превоз с автобус от летището до хотела. По този начин пътуването с няколко вида транспорт представлявало мултимодално пътуване и не се обхващало от разпоредбите на регламента. Отвеникът е навел твърдения, че е чартърна авиокомпания, която не издава резервации, не комуникира с пътници, не поддържа резервационни системи и не е издал резервация за полета. Не било доказано и закъснението на полета. Освен това нямало доказателства, че пътникът е имал потвърдена резервация за конкретния полет. В договора с туристическия оператор нямало информация за превозвача, а в бордната карта не били посочени полет и дата. Допълнил е, че е следвало да се проведе рекламационно производство като необходима предпоставка за възникване право на иск, като едва след пълното или частично отхвърляне на рекламацията ответникът имал право да предяви иск. Поддържа, че не бил надлежно уведомен за извършената цесия.

По делото е приложено заповедно дело № 22009/2022г. по описа на СРС, 128 състав, съгласно което по заявление вх. № 82765/26.04.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 385 лева за разноски. На 25.05.2022г . длъжникът е уведомен за заповедта и на 26.05.2022г. същият е подал възражение срещу издадената заповед. Заявителят е уведомен на 29.06.2022г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива са представени на 21.07.2022г.

По делото е приета имейл кореспонденция между туристическата агенция „Б.“ ООД и Ю.Й., съгласно която агенцията е потвърдила, че цедентът Д.Й.Д. е била участник в екскурзия „Кападокия със самолет!“ за периода 15.10.2021г.-18.10.2021г., при която полетът на връщане от Невшехир до София е излетял със закъснение. В съобщение, изпратено по електронен път от „Б.“ ООД, е приложено разписание на полет № BGH7702, съгласно което полетът е следвало да излети на 18.10.2021г. в 17:00 часа и да кацне в 18:40 часа.

Като писмено доказателство е приет и договор № 5000277209 за туристически пакет по резервация № 905967173971, сключен на 09.09.2021г. между "Б." ООД, като туроператор и Ю.Ц.Й., като възложител. Установява се от този договор, че възложителят е уговорил от свое име и от името на още две лица, сред които и Д.Ю.Й.-Д., провеждането на екскурзия по програма „Кападокия със самолет“ за периода от 15.10.2021г. до 18.10.2021г. От програмата на пътуването е видно, че същото започва с отпътуване от летище 4

София с директен полет до Невшехир в 10:00ч. и кацане в 11:45ч. и приключва с директен полет от Невшехир до София на 18.10.2021 г. в 16 :00ч. с пристигане в 17:45ч. Приета е и резервация № 905967173971 за пътуването с туристи Ю.Ц.Й., Д.Ю.Й.-Д. и Н.Н.Й., в която е посочено, че самолетните билети са издадени на 15.09.2021г.

Представена са и бордна карта, в която е посочено името на пътника Д.Й. и мястото й в самолета, както и справка от онлайн калкулатор за разстоянието между Невшехир и София.

На 02.03.2022г. е бил сключен договор за цесия между Д.Ю.Й.-Д. – цедент и „К.“ ЕООД - цесионер, съгласно който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към „Б.Е.Е.“ ЕООД за обезщетение за закъснял полет № BGH7702 НЕВШЕХИР-СОФИЯ с планирано кацане на 18.10.2021г. в 18:40 часа в размер на 250 евро. Представено е и пълномощно, с което Д.Ю.Й.-Д. е упълномощила „К.“ ЕООД да уведоми Б.Е.Е.“ ЕООД за извършената цесия. Видно от приобщеното уведомително писмо, изпратено по електронен път, „К.“ ЕООД е уведомил на 06.04.2022г. „Б.Е.Е.“ ЕООД за извършената цесия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.