Решение № 7709 от 14.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11369/2018
- Вид
- Решение № 7709
- Подписан
- 14.11.2019
- В сила
- 14.11.2019
- Състав
- АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.111, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 14. 11 .2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Антоанета Луканова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11369 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 381726 от 11.04.2018 г., постановено от СРС, ІІ ГО, 66 с-в, по гр.д.№ 51191 по описа за 2016 г. е признато за установено по предявени от „Т.С.” ЕАД искове на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ж.Г.М.-С. и С.Г.С. дължат солидарно на ищеца сумата 3 388,16 лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к „Света Троица”, бл.*******, ведно със законната лихва от 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 523,05 лв.-лихва за забава върху вземането за главницата, изтекла в периода от 01.05.2013 г. до 05.04.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21364 по описа за 2016 г. по описа на СРС, 66 с-в, като е отхвърлил иска по чл.422 ГПК за сумата над
3 388,16 лв.-главница до пълния претендиран размер от 3 752,13 лв., и по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над
523,05 лв. до пълния претендиран размер от 578,38 лв., представляваща лихва за забава, както и за периода 30.04.2013 г. до 01.05.2013 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски за заповедното производство в размер на 123,56 лв. и в размер на 671,47 лв.- за исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК за горницата над 3388,16 лв. до пълния предявен размер от 3752,13 лв. Въззивникът твърди, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. По делото липсвали данни за направени от ответниците рекламации и възражения в 30-дневен срок по отчети на уредите и разпределението на енергия.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенцията в размер на 3 752,13 лв. Претендира направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба- Ж.Г.М.-С. и С.Г.С. не са депозирали отговор по въззивната жалба, но в течение на производството излагат становище, с което оспорват същата и молят съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
2- Ж.Г.М.-С. и С.Г.С., ответници пред СРС, в която излагат доводи за неправилност на така постановеното решение в частта, в която не е уважено възражението им за погасяване на претендираните от ищеца вземания, по давност.
Освен това с решение от 13.04.2018 г. ВАС, Трето отд. по адм.д.№ 1372 по описа за 2016 г. бил приел, че формулата за изчисление на сградната инсталация е грешна, поради което изравнителните сметки били нереални и не отговаряли на действителното потребление на топлинна енергия. Счита, че по този начин се нарушава европейското законодателство; цитира съдебна практика на ВАС по дела относно ел.енергия.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище, с което оспорват същата и моли съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 23.04.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 26.04.2018 г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която не е признато вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по чл.422 ГПК за разликата над 3 388,16 лв. до 3 752,13 лв.- главница.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
2- от Ж.Г.М.-С. и С.Г.С., ответници пред СРС:
За обжалваното решение всеки един въззивник е бил уведомен на 30.04.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 11.05.2018 г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответниците /пред СРС/ по чл.422 ГПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 25.04.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК всеки един длъжник е бил уведомен на 31.05.2016 г.
В срока по чл.414 ГПК – на
09.06.2016 г. всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 10.08.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 10. 09.2016 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Относно дължимостта на признатите с решението суми:
Ответниците /въззивници пред настоящата инстанция/ са съсобственици в процесния недвижим имот /нот.акт № 15 от 14.06.2007 г.
Настоящата инстанция приема, че правилно СРС е констатирал, че същите са потребители на топлинна енергия.
Сградата в която се намира имота е топлоснабдена.
Последното се установява от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. За процесния период – 01.03.2013 г.- 30.04.2015 г. в жилището е имало един монтиран радиатор с топлоразпределител с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно топлинна енергия. В имота се ползува и топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разхода се изчислява на база 2 бр. потребители при норма 140 лв. на потребител за едно денонощие. Общата стойност на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3388,16 лв., от които за отопление – 307,92 лв. и за топла вода 3080,24 лв. Относно топломера в абонатната станция са представени свидетелства за проверка от 24.01.2013 г. и от 24.06.2015 г.
Следва да отбележим, че с РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 22 АПРИЛ 2010 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 15 ОТ 2009 Г., Обн.
ДВ. бр.34 от 4 Май 2010г. се отхвърля искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В мотивите си съдът е приел, че:
„Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект… всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. При съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват условията, установени за всички от действащото право, и това го изисква правовата държава. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост, не може да се даде предвид характера на подобни сгради“.
Отмяната на подзаконов нормативен акт има действие занапред. Това е така защото по силата на чл.195 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата на влизане на решението в сила. Съгласно чл.194 АПК съдебното решение подлежи на обнародване. В конкретния случай производството по адм.д.№ 1372 по описа за 2016 г. не е приключило с влязло в сила решение. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, виж в този смисъл ТР № 2/14 г. от 19.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Действително, вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило като дължим размер сумата 3 752,13 лв., но същата сума е образувана след прибавяне на суми, които са за предходен период, т.е. извън процесния – такива от м.05.2011 г.- м.04.2012 г. и от м.05.2012 г.- до м.03.2013 г. Със заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК са били присъдени суми за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г.; това следва да е и исковия период.
Следователно, решението в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца /пред СРС/ по отношение на главницата за разликата над 3388,16 лв. до пълния претендиран размер от 3 752,13 лв., е правилно. /по отношение на лихвата не е подадена жалба от ищеца, т.е. решението в тази му част е влязло в сила, поради което не подлежи на инстанционен контрол/.
Относно възражението на ответниците /пред СРС/ за давност:
Действително, такова възражение е било направено още с възражението по чл.414 ГПК.
Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност, в този смисъл и ТР № 3/11 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 19.04.2016 г., а претендираният период е от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. При прилагане правилата на ОУ на топлопреносното дружество, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят срокът за плащане на задълженията за ТЕ за м.03.2013 г. ще изтече на 01.05.2013 г. Следователно 3-годишната давност не е била изтекла на 19.04.2016 г. В този смисъл са и мотивите на СРС в решението /на л.91/.
Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0c410d0-4947-4b3e-b85c-b765f2792d23