Решение № 410 от 01.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Плевен, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500484 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 639/09.05.2023 г., постановено по гр. дело № 329/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., общ. Д.М., ул. „В.“ №*, извършено със Заповед № 40/01.12.2022 г., издадена от ръководителя на „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул.

„Георги Кочев“ № 8, ет.1 на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Със същото решение, Плевенски районен съд е възстановил А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., общ. Д.М., ул. „В.“ №* на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор на линейка“ в „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8, ет.1 на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Осъдил е „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, с адрес: гр.

Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8, ет.1 да заплати на А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., общ. Д.М., ул. „В.“ №* сумата от 9000 лв., 1 представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 01.12.2022 г. до 24.04.2023 г. на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.

Осъдил е „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, с адрес: гр.

Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8, ет.1 да заплати на А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., общ. Д.М., ул. „В.“ №* сумата от 700,00 лв., представляваща сторените по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Осъдил е „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, с адрес: гр.

Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8, ет.1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски районен съд сумата от 480,00 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважените искове на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен чрез процесуалния представител – адв. К. Д. от Адвокатска колегия – гр. П., в която се изразява становище, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта не съдържа надлежно посочване на основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение на ищеца, поради факта, че основанието по чл.328 ал.1 т.12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е бланкетно, което следва да бъде изпълнено със съдържание от работодателя с посочване на конкретните факти и обстоятелства, които водят до тази обективна невъзможност. В тази връзка, твърди, че в заповедта е посочено, че има вътрешен акт на работодателя, в който е посочено, че не могат да бъдат водачи на автомобил — линейка лица, които са навършили 65 годишна възраст.

Тава, че А. Г. Д. притежава свидетелство за управление на МПС, след като е навършил пределната възраст 65 години, той е в невъзможност да продължи да управлява специализиран автомобил за превозване на медицински екипи и спешни пациенти. Поради това, преценката на работодателя, че правното основание - чл.328 ал.1 т.12 от КТ, че след навършване на 65-годишна възраст на ищеца, представлява настъпила 2 обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причини, външни за тях по трудовия договор, фактори, независещи от волята им е правилна. Невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства и основанието по чл.328 ал.1 т.12 от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Когато по една или друга причина от обективен характер не е възможно работникът или служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор с този работник и служител на посоченото основание.

Очевидно е, че причините, които са породили тази невъзможност трябва се явяват обективно непреодолими за и от страните. Достатъчно е работодателят да установи настъпването на този факт, като е приел за релевантно за спора обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед, ищецът е на възраст, което го препятства да изпълнява трудовите си функции.

Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови съдебен акт, с който да отмените изцяло първоинстанционното решение и да потвърди Заповед № 40/01.12.2022 г. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.

Г. Д. чрез пълномощника му – адв. Н. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение на Районен съд - Плевен, като правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото и на закона.

Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в пълнота всички доказателства по делото, направил е обосновани и правилни фактически и правни изводи за основателност на предявените от искове по чл.344 ал.1 от КТ и е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Правилен и изцяло обоснован на данните по делото е изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца и съответно за незаконност на уволнението му.

Според въззиваемия, не е доказано и не е налице спрямо него 3 посоченото в процесната заповед основание за едностранно прекратяване от работодателя на трудовия договор, поради обективна невъзможност за изпълнението му. В процесната заповед не е посочено и не става ясно в какво се изразява конкретната обективна невъзможност за въззиваемия А. Г. Д. да изпълнява задълженията си по действащия трудов договор, както и липсва изложение на фактическите обстоятелства, от които да се изведе и които да дефинират каква е обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на в чл.328 ал.1 т.12 от КТ.

На следващо място, въззиваемият посочва, че навършването на определена възраст, в случая, не представлява установено в нормативен акт ограничение или забрана за заемане на дадена длъжност, а още в по- малка степен води автоматично до обективна невъзможност за изпълнение на определена трудова функция.

Моли Окръжния съд, да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение на Районен съд – гр. Плевен, като правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото и на закона. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззивникът „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззиваемият А. Г. Д., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв. Н. Д. от ПлАК моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира направените разноски по делото, като представя и писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

4

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства РС-Плевен е приел фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно между страните е, че между тях е сключен трудов договор № 21/30.07.2009 г и допълнителните споразумения по тях, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността "шофьор, линейка".

Не е спорно, че с предизвестие № 75-958/31.10.2022 г., издадено от въззивника, въззиваемият е предупреден, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 , вр. чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 6 от КТД, чл. 6, ал. 6, т. 3 б. "д" от Политики и управление на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл. 11, ал. 4, т. 3, б. "д" от Правилата за подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен ще му бъде прекратено ТПО след 30 дни.

Също не е спорно, че със Заповед № 40/01.12.2022 г., издадена от 5 ответника по делото, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 , вр. чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 6 от КТД, чл. 6, ал. 6, т. 3 б. "д" от Политики и управление на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл. 11, ал. 4, т. 3, б. "д" от Правилата за подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен е прекратено ТПО на ищеца, считано от 01.12.2022 г.

Спорни по делото са въпросите законосъобразно ли е извършеното уволнение, следва ли да бъде отменено и да се възстанови ищеца на заеманата преди него длъжност, както и какъв размер обезщетение дължи работодателя за оставането му без работа и за какъв период?

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Това е главния иск по делото – за отмяна на уволнението като незаконна.

Правилно РС-Плевен е приел, че искът е допустим, като заведен в срока по чл.358 от КТ. Видно е, че ТПО е прекратено считано от 01.12.2022г., а исковата молба е заведена на 18.01.2023г., т.е при спазване на двумесечния срок от прекратяването.

Също изцяло правилни са и изводите на първата инстанция, че искът е доказан по своето основание.

Следва да се посочи, че независимо от посочените в заповедта за уволнение два вътрешни акта на работодателя - Политики и управление на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и Правила за подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен - по делото е представено копие само на последния. В този аспект съда изрично при разпределяне на доказателствената тежест е посочил, че следва въззивникът да докаже, че работникът се намира в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на основание чл. 6, ал. 6, т. 3 б. "д" от Политики и управление на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл. 11, ал. 4, т. 3, б. "д" от Правилата за подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен.

Самите трудови задължения са посочени в длъжностната характеристика на въззиваемия, приложена към делото и са подробно изброени от РС-Плевен.

В чл. 11, ал. 4, т. 3, от представените Правила за подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен е посочено, че изискванията за назначаване на шофьори са: завършено средно образование, професионален стаж, придобита 6 проф. категория С за управление на МПС; работа в системата на СМП е предимство; възраст до 65 години. Цитираната в процесната заповед б.“д“ касае възраст до 65 години.