Определение № 195 от 18.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600207 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Б. И. К. – повереник на частните обвинители Д. Д. Т., П. Д. К. и Д. Я. Д. срещу определение № 154 от 29.03.2023 г. по НОХД № 607/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е било оставено без уважение искането на адв. К. за възлагане на възнаграждение от съда за процесуалното му представителство на частните обвинители.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде отменен, като бъде присъдено възнаграждение на процесуално представителство в размер на 12 000 лева, осъществено на досъдебното и съдебното производство. В подкрепа на жалбата си адв. К. е представил договор за правна защитата и съдействие по търговско дело № 18/2021 г. по описа на ОС – Хасково, както и такъв по търговско дело № 13/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, респективно с Д. Т. и П. К..

Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и 1 обсъди изложените в нея доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

С определение по цитираното дело в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е било оставено без уважение искането на Адвокатско дружество „ *“, представлявано от адв. К. Г. чрез адв. Б. К., повереници на частните обвинители Д. Т., П. К. и Д. Д. за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата пред първата, въззивната и касационната инстанция.

Производството по НОХД № 607/2021 г. на ОС-Хасково е приключило с влязла в законна сила присъда, с която А. В. Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. 4б“ вр. чл. 343, ал.

1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, да което му е било наложено наказание пробация за срок от една година при двете задължителни пробационни мерки.

В производството пред окръжния съд адв. Б. К. е участвал по силата на пълномощно за преупълномощаване от страна на адв. К. Т. като представляващ АД „*“ (пълномощните от П. К., Д. Д. и Д. Т. за адвокатското дружество са приложение на л. 166, 167, 168, том 1 от досъд. пр., а тези за преупълномощаване на адв. Б. К. от адвокатското дружество чрез адв. К. Г. – на л. 239 по отношение на П. К. и на л. 242 по отношение на Д. Д.).

Пред първата инстанция адв. Б. И. К. е подал искане за конституиране на тримата пострадали Д. Т., П. К. и Д. Д. като частни обвинители по делото, като в молбата си не е заявявал претенции за възлагане на разноски по делото (л. 19 от делото на ОС). Такива не е заявил и до приключване на съдебните прения пред първата инстанция (протокол от СЗ – л. 102-112 от делото на ОС).

Срещу присъдата на първата инстанция постъпила жалба от защитника на подсъдимия, за което било образувано ВНОХД № 310/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Във връзка с депозираната въззивна жалба адв.

Б. К. изготвил възражение (л. 47-от делото на ОС) от името на тримата частни обвинители, в което посочил, че жалбата на подсъдимия следва да остави без уважение и съдебният акт на първата инстанция да се потвърди. От името на 2 частните обвинители Д. Т., П. К. и Д. Д. поискал да им бъдат възложени разноските за повереник във втората съдебна инстанция. Не представил данни за направените разноски в хода на проведеното въззивно производство, нито засегнал въпроса в хода на пренията през втората инстанция (л. 24-28 от делото на АС).

Решението на въззивния съд, с което била изменена присъдата на първата инстанция, като била отменена в частта, в която е било наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от правоуправление, била обжалвана пред ВКС от подсъдимия, за което било образувано наказателно дело № 982/2022 г. по описа на ВКС, 1 н. о.

Във връзка с касационната жалба адв. Б. И. подал възражение от името на тримата частни обвинители, с което отново завил претенциите си за присъждане на допълнителните страни на направените по делото разноски за повереник пред касационната инстанция (л. 17 от делото на ВКС). В хода на процедурата пред касационния съд не били представени данни за подобни разноски, нито искането било релевирано в хода на съдебните прения пред върховния съд (протокол от СЗ – л. 29-32 от делото на ВКС).

По постъпило искане на Адвокатско дружество „*“, представлявано от адв. К. К. Г., чрез адв. Б. К., за „произнасяне с определение относно разноските на ЧО и пострадал по делото“ се произнесъл ОС – Хасково, като е оставил без уважение молбата за присъждане в полза на Адвокатското дружество адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защитата и съдействие на частните обвинители по делото Д. Т., П. К. и Д. Д.. Така е съобразил, че нито в подготвителната, нито в съдебната фаза на процеса са били представяни договори за правна защита и съдействие при условията на безплатно представителство.

С обжалваното определение обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че се явява компетентен като първа инстанция да се произнесе по депозираното искане за произнасяне в частта за разноските, които не са били възлагани със съдебен акт. Настоящият съд се съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се произнесе за невъзложените разноски в производството, защо нейно е задължението да възложи всички разноски в наказателното производство и има компетентност да издава изпълнителни листове.

3

В атакувания съдебен акт правилно е било отбелязано, че в кориците на делото не е налице договор за безплатно процесуалното представителство на частните обвинители, нито какъвто и да е било друг документ с отпращане към разпоредбата на чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от посочената норма в принципен план, адвокатът има право да оказва безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от същия закон в случай на осъждане на насрещната страна за разноски, възнаграждението на адвоката, следва да бъде определено от съда и възложено за заплащане в тежест на противната страна. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, заплаща и разноските, направени от частния обвинител при направено искане за това. Следва да се съобрази, че НПК разрешава единствено въпросите за действително направените разноски без да урежда случаите, в които на допълнителна страна е била оказана безплатна правна помощ. Подобна е налице в специален закон – Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При разглеждане на искания по чл. 38, ал. 2 от ЗА от наказателен съд, същият проверява дали е налице основанието за оказване на безплатно адвокатско представителство и изследва наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, тъй като предпоставките за безплатна адвокатска услуга не се презумират, а следва да бъдат установени. Отделно от това, в случая липсват каквито и да е било данни, че частните обвинители са били затруднени материално и именно това е била причината да ползват pro bono адвокатска услуга, защото в производството пред въззивната и касационната инстанции е налице индиция, че процесуалното представителство не е било безплатно, а срещу евентуално договорено и изплатено адвокатско възнаграждение на повереника, което следва от отправените претенции към съответните инстанции за присъждането в полза на частните обвинители на направените разходи за повереник пред съответните инстанции. Ето защо, следва бъде напълно споделен изводът на първия съд, че претендираното от адвокат К. възнаграждение не следва да бъде присъдено във връзка с разпоредбите на чл.

38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Произнасянето на инстанцията за възлагането на разноските в 4 приключилото въззивно производство също така е било съобразено с всички данни по делото и вече извършените произнасяния на съда, с които са били възлагани разноските по делото.

Няма как в настоящото производство за бъдат ползвани представените ведно с жалбата на адв. К. договори за правна защита и съдействие, подписани действително за безплатно представителство, но по други водени от наследници на пострадалата от ПТП дела. В посочения вече смисъл първият от представените договори от 02.06.2021 г. – от Д. Д. Т. е за завеждане на дело за претърпени неимуществени вреди по образуваното търговско дело № 18/2021 г. по описа на ОС – Хасково, както и за представителство пред ЧСИ (л. 3 от делото на настоящия съд). Договорът за правна защитата и съдействие, който касае П. Д. К. е също за процесуално представителство за изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу решението по търговско дело № 21/2021 г. на ОС – Хасково и осъществяването на представителство по образуваното по повод на жалбата търговско дело № 13/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1 състав, както и за представителство пред ЧСИ (л. 4 от настоящото дело).

Горепосочените договори няма как да заместят липсата на каквито и да било изявления по настоящото дело, че адвокатската помощ е безплатна и уговорена при хипотезата и изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т.

2 Закона за адвокатурата, поради което и не били направени съответните искания подсъдимият за бъде осъден за заплати адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 154 от 29.03.2023 г., постановено в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК, по НОХД № 607/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6