Решение № 385 от 28.02.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .02.2019 г., гр. Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2999 по описа на Варненски административен съд за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на „Солар Ес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. Банкя, представлявано от К. К., чрез адв. К., за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляващи пропуснати ползи, които са в резултат на издадена заповед № 265-ФК/28.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, с която е постановено предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка – запечатване и забрана достъпа до търговски обект, стопанисван от дружеството за срок от 7 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна от ВАС на незаконосъобразния акт – 17.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че на 1.08.2017 г. на дружеството е връчена заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект, снек-бар „Лайтс“, находящ се в КК „Златни пясъци“ за срок от 7 дни. В заповедта е прието, че на 27.07.2017 г. дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки. Със заповедта е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка. На 4.08.2017 г.

ПАМ е изпълнена, това е сторено през най-натоварената седмица от летния туристически сезон, обекта е запечатен от органите на НАП до 11.08.2017 г. Тъй като не са били налице предпоставките на чл. 60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение и е липсвало извършено административно нарушение, с определение на ВАС №10549/17.08.2017 г. е отменено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. След извършено предварително изпълнение на наложената ПАМ на 15.08.2017 г. на дружеството е връчено НП № 17-283201, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС. С решение № 2352/20.12.2017 г. на ВРС НП е отменено и е влязло в сила. Незаконосъобразно е било разпоредено и осъществено предварителното изпълнение на наложената ПАМ, като това е сторено през лятото, когато реализираните приходи от продажби са най-големи. ПАМ е наложена по повод вменено административно нарушение, което не е извършено, т.е. от обективна страна не е осъществено изобщо. В резултат на тези незаконосъобразни действия на приходната администрация и в следствие на осъществено предварително изпълнение на наложената ПАМ дружеството е пропуснало да получи приходи, а от там и печалба в значителни размери. Счита, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъобразен акт – заповед за налагане на ПАМ, с постановено и осъществено с фактически действия предварително изпълнение. Налице са и други незаконосъобразни актове – АУАН и НП за извършено нарушение, на което съставът не е осъществен. Нанесени са вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт – заповед за налагане на ПАМ, на основание на несъществуващо административно нарушение, изразяващи се в пропуснати ползи от неосъществено реализиране на печалба през периода в който търговския обект е бил запечатан. Налице е и причинно-следствена връзка между пропуснати ползи и незаконосъобразния административен акт. Пропуснатата полза в случая представлява печалба, която дружеството не е могло да реализира. По изложените доводи моли иска да се уважи. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска. Излага доводи, че безспорно е установена липсата на извършено административно нарушение, за което е издадена ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение се съдържа в самата заповед, то е изпълнено. Счита, че е лишено от логика след като предварителното изпълнение е изпълнено, да се обжалва самата заповед за налагане на ПАМ. В случая е следвало ПАМ да бъде изпълнена след влизане в сила на НП. Поддържа, че в случая е установено наличие на незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, установено с фактически действия, липса на извършено административно нарушение. В случая е налице вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ и нейното предварително изпълнение. Размерът на пропуснатите ползи е установен в приета по делото експертиза. Моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът

Национална агенция по приходите, редовно призован не се явява представител. В депозирани писмени бележки от юрисконсулт А. се оспорва исковата молба. По същество се излагат доводи, че исковата претенция е недоказана. Не са налице кумулативно посочените в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Следва да е налице незаконосъобразен акт и освен това да е налице реално причинена вреда. Сочения размер на вредите е и недоказан. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юриконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на иска. Сочи, че действително е налице отменено предварително изпълнение на ПАМ, но от друга страна самата заповед за налагане на ПАМ не е обжалвана, не е и отменена.

Поради което не могат да се установят вреди в резултат на този административен акт. Поддържа, че от приетата по делото експертиза не може да се установи по безспорен начин размера на вредите. По изложените съображения моли да се отхвърли исковата претенция.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищета на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е представена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 265-ФК/28.07.2017 г. издадена от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с която на „Солар ЕС“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект снек-бар „Лайтс“, находящ се в КК Златни пясъци, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Със заповедта е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Заповедта е връчена на дружеството на 1.08.2017 г. ПАМ е наложена на дружеството за допуснато нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., на 27.07.2017 г.

На 2.08.2017 г. „Солар

ЕС“ ЕООД е депозирало жалба срещу разпореденото предварително изпълнение на наложената ПАМ. По жалбата е образувано адм.д.№2235/2017 г., като с определение № 2119/3.08.2017 г. съдът е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждането за предварително изпълнение. Определението е обжалвано, като с определение на ВАС, постановено по адм.д. 8881/2017 г. е отменено определение № 2219/2017 г. постановено по адм.д. №2235/2017 г. на АС – Варна и е отменено разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 265-ФК/28.07.2017 г.

От представен протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ е видно, че търговския обект стопанисван от ищеца е запечатан на 4.08.2017 г. в 15.30 часа.

За констатираното нарушение на 27.07.2017 г. е издадено НП №17-283201/15.08.2017 г., с което на дружеството за нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118 от ЗДДС на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. С решение, постановено по НАХД № 3918/2017 г. на ВРС, НП е отменено. Решението е влязло в сила на 25.04.2017 г.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на същата приходите на дружеството за периода от 4 до 11.08.2016 г. са: бруто приходи с ДДС 24 740.93 лв., приходи без ДДС – 20 617.44 лв., среден приход на ден с ДДС – 3092.62 лв., среден приход на ден без ДДС 2 577,18 лв., разходите за периода от 4 до 11.08.2016 г. са: всичко преки разходи без ДДС – 41 134.04 лв., разходи за 1 ден без ДДС – 1 326.90 лв., разходи за периода 14 595.95 лв. Приходите на дружеството за периода от 27.07.2017 до 3.08.2017 г. са: бруто приходи с ДДС 25 042,71 лв., приходи без ДДС – 20 868.93 лв., среден приход на ден с ДДС – 3 130.34 лв., среден приход на ден без ДДС 2 608,62 лв., разходите за периода от 27.07.2017 до 3.08.2017 г. са: всичко преки разходи без ДДС – 25 710 лв., разходи за 1 ден без ДДС – 829.35 лв., всичко преки разходи без ДДС за м.8.2017 г. – 25 237.79 лв. Разходи за 1 ден без ДДС за м.07.2017 г. – 1 097,30 лв., разходи за периода 27.07-3.08.2017 г. – 7 438.66 лв. След анализ на приходите и разходите без ДДС, броя дни от месеца, брутната печалба, внесения корпоративен данък, в.л. е заключило, че нетната печалба на ден за м.08.2016 г. е 1055.49 лв., за м.07.2017 г. е 1051,01 лв., а за м.08.2017 г. е 1633,24 лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от „Солар ЕС“ ЕООД, с твърдение, че в резултат на незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителни административни мерки, с постановено и осъществено с фактическо действие предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка са налице пропуснати ползи за дружеството. Исковата молба е подадена от юридическо лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяните като незаконосъобразни административен акт с постановено и осъществено с фактическо действие предварително изпълнение представляват административна дейност. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу НАП иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай се претендира обезщетение от незаконосъобразен акт - заповед за налагане на принудителни административни мерки, с постановено и осъществено с фактическо действие предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка са налице пропуснати ползи за дружеството.

За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически състав: 1. Незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.

Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт.

Съгласно чл.1, ал.1 на ЗОДОВ държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на физическо действие или бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна.