Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 22.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 3/2022
Вид
Решение № 16
Подписан
22.06.2022
Състав
Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кюстендил, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело № 20221500900003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност", Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност", чл.625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/.

Образувано е по молба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

********** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, поради неплатежоспособност на същото, евентуално поради свръхзадълженост.

Съдът след справка в ТРРЮЛНЦ констатира констатира, че в хода на настоящото производство ответното дружество е променило адреса на управление, а именно:*****.

В молбата се твърди, че между страните е сключен неформален договор за доставка на строителни материали, по силата на който молителят е предал поръчаните от ответника строителни материали, за което са били издадени данъчни фактури.

Ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати дължимите от него суми по издадените фактури, въпреки че срокът за плащане е изтекъл. Сочи се, че в резултат на забавеното плащане за ищцовото дружество е възникнало правото да претендира заплащане на законна лихва за забава в общ размер на *** лв. Заявява се, че предвид неизплащане на дължимите суми ищецът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск и е била издадена обезпечителна заповед. Въз основа на нея е било образувано изпълнително дело, по което е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на дружеството във всички лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки в РБългария до размера на обезпеченото вземане. Твърди се, че в резултат на образуваните обезпечително и изпълнително производство ищцовото дружество има изискуемо вземане към ответното дружество, произтичащо от 1 направените разходи в общ размер на *** лв. Заявява се, че при извършена справка в Агенцията по вписванията е установено, че *** не разполага с недвижимо имущество, а от публикувания по партидата на дружеството ГФО, че е на счетоводна загуба в размер на *** лв., а задълженията му са в размер на *** лв. Предвид на тези обстоятелства счита, че може да се направи обоснован извод, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръх задлъжнялост, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност срещу него.

Искането е съдът да постанови решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на *** Претендира разноски по делото.

Длъжникът, призован по реда на чл. 619 от ТЗ, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В подкрепа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ищецът представя следните доказателства: фактури № 0006077142/10.11.2020 г., № 0006079521/10.02.2021 г., № 0006079537/10.02.2021 г., № 0006079551/11.02.2021 г., № 0006080312/11.03.2021 г. на обща стойност *** лв., Счетоводен баланс към 31.12.2020 г., Отчет на приходите и разходите за 2020 г. на ***, Определение № 10778/14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 9725/2021 г. на РС- Пловдив, с което е допуснато по молба на ищцовото дружество по предявими срещу ответното дружество бъдещи осъдителни искове чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на дружеството във всички лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки на територията на РБългария, Обезпечителна заповед, издадена въз основа на посочено определение, Молба вх.№ 9665/17.12.2021 г. до ЧСИ М.М. за образуване на изпълнително дело.

Приложено е писмо изх. № 34/22.03.2022 г. на Агенцията по вписванията, с което се уведомява съда, че след направената справка не се е установило *** да има открита партида за периода от 1998 г. до момента.

От Писмо рег. № 113900-1941/28.03.2022 г. на ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ се установява, че ответното дружество не притежава превозни средства.

По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х.. От същата се установява, че общият размер на задълженията на *** е *** лв., в т.ч. *** лв. неиздължена главница и ** лв. законна лихва, че липсват счетоводни данни за извършени плащания по търговски задължения към други кредитори след твърдяната в исковата молба дата на неплатежоспособност, а именно 10.11.2020 г.

Установява се от заключението, че според баланса за 2020 г. общият размер на бързоликвидните активи е **.лв., в т.ч. вземания от клиенти и доставчици до 1 година**.лв. и касови наличности **.лв., общият размер на пасивите е **.лв., в т.ч. получени аванси до 1 година- **.лв., задължения към доставчици **.лв. и данъчни задължения **.лв. От общите пасиви са известни задължения към два кредитора: *** в размер на *** лв., произтичащи от търговски сделки и НАП- публични задължения с общ размер *** лв., в т.ч. неплатени и изискуеми, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител към НАП по образувано изпълнително дело публични държавни вземания, свързани с търговската дейност, представляващи непогасени данък добавена стойност, данък върху доходите и приравнени на тях правоотношения, задължения за здравноосигурителни вноски и вноски за ДОО. Според вещото лице коефициентът на обща 2 ликвидност към 31.12.2020 г. е 0.64- в границите на приетите нормативи.

Коефициентът на бърза ликвидност е 0.64 и сочи, че дружеството не е в състояние да изплаща краткосрочните си задължения. Коефициентът за абсолютна ликвидност е 0.64 и близо до границите на приетите оптимални стойности. Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2020 г. е с отрицателна стойност и показва декапитализация на собствения капитал. Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2020 г. е отрицателна стойност- -2.77 и показва декапитализация на собствения капитал. Вещото лице е направило извод, че коефициентите за ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост към 31.12.2020 г. показват трайна и обективна невъзможност на дружеството да осъществява своята дейност- липсват ресурси за погасяване на задълженията, отрицателен собствен капитал и силна зависимост от чужди капитали. Вещото лице сочи също така, че към 31.12.2021 г. дружеството не разполага с достатъчно имущество да покрие паричните си задължения, както и че към 15.04.2022 г. общият размер на задълженията на ответното дружество към държавата е **.лв. Според експерта са извести последни плащания към публичен изпълнител на НАП по изпълнителното дело: изплатени суми от банковата сметка на длъжника с вальор 29.01.2021 г. в размер на ** лв., с които са погасени ДДС по справка- декларация за м. 08.2020 г. и за м. 09.2020 г. в общ размер на ** лв., както и данък върху доходите на физически лица по декларации за м. 08. и м. 09.2020 г. в общ размер на ** лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на *** за основателна.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл.

625, ал. 1 и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 613 ТЗ; 2.

Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 742 ТЗ; 4.

Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от кредитор, който има изискуеми и неизпълнени вземания към ответното дружество, т.е. е процесуално легитимиран да подаде молбата по чл.625 от ТЗ.

Установено е качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно, доколкото ***, е 3 вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***.

В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.

В настоящия случай по делото е прието заключение по назначена съдебносчетоводна експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.

Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В конкретния случай коефициентът за обща ликвидност на молителя е „0.64“. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е -0.36.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза може да се заключи, че ответното дружество не е в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения, както и че същото е поставено в зависимост от кредитори. Налице е хипотеза на трайно влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността си и не разполага със свободни парични средства и краткотрайни материални активи. Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и необратим характер.