Определение № 2692 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2692 гр. Варна, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 17699 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3785/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление с вх. № 1306/01.03.2023 г. по регистъра на Районен съд Провадия на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу С. Т. Р. за сумата 7140,91 лева, претендирана като договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS-18941748 за периода от 15.03.2022 г. до 16.02.2023 г., както и за разликата над 161,90 лева до пълния претендиран размер от 843,06 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS-18941748 за периода от 15.03.2022 г. до 28.02.2023 г.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в обжалваната част. Според жалбоподателя, не е налице задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, поради което преценката дали размерът на законната лихва за забава е правилно изчислен или не, с оглед целта на производството по чл. 410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън обхвата на дължимата от съда проверка очертана от чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Изложени са също доводи и съображения, които са неотносими към мотивите, с които ВРС частично е отхвърлил заявлението. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение 1 по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата С. Т. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ж. к. „В. В.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** – длъжник по Договор за потребителски кредит № PLUS-18941748 от 15.11.2021 г., сключен между същата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 08.08.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за сумите както следва: - 6800,00 лева – главница по договора за потребителски кредит ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; - 161,28 лева – застрахователна премия; 7140,91 лева – договорна лихва за периода 15.03.2022 г. (падеж на първа неплатена вноска) 16.02.2023 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост); - 843,06 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 298,91 лева за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Първоинстанционният съд, като е съобразил разпоредбите на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, е приел, че по отношение на сумата от 843,06 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода за периода от 15.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е извършил служебно изчисление на дължимия размер на законната лихва върху главницата от 6800 лв. за посочения период и е установил, че общо дължимото обезщетение за забава (в размер на законната лихва) при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за която съдът следи служебно, е в размер на 161,90 лв. По тези съображения съдът е отхвърлил заявлението за разликата над тази сума до претендираните от заявителя 843,06 лева.

На следващо място, ВРС е отхвърлил изцяло претенцията за договорна лихва в размер на 7140,91 лева за периода от 15.03.2022 г. до 16.02.2023 г., предвид обстоятелството, че всички вземания по договора за посочения период са в размер на 2549,16 лева, т.е. претенцията за договорна лихва е в противоречие със закона и добрите нрави.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва – ОЛП плюс 10% годишно, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва – ал. 1 и законната лихва – ал. 2.

Заявителят, въпреки изрично дадените му от заповедния съд указания да уточни претенцията си за заплащане на обезщетение за забава, не е представил на съда конкретни данни относно начина по който е изчислен размера на претенцията в тази и́ част, което следва да се приравни на неизпълнение на указанията. При това положение заповедният съд би могъл или да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер, като в случая правилно е избрал втория вариант.

По отношение на претенцията за договорна лихва в размер на 7140,91 лева за периода 15.03.2022 г. (падеж на първа неплатена вноска) - 16.02.2023 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост) от погасителния план се установява, че всички вземания по договора за посочения период са в размер на 2549,16 лева (12 анюитетни вноски по 212,43 лева). При това положение е видно, че произволното искане, което не съответства на приложения към заявлението договор за потребителски кредит е в противоречие с добрите нрави.

Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Претенцията за договорна лихва следва да е съобразена със сключения потребителски договор. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба. Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17699 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3785/2023 г. по описа на ВРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 1306/01.03.2023 г. по регистъра на Районен съд - Провадия на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу С. Т. Р. за сумата 7140,91 лева, претендирана като договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS-18941748 за периода от 15.03.2022 г. до 16.02.2023 г., както и за разликата над 161,90 лева до пълния претендиран размер от 843,06 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS-18941748 за периода от 15.03.2022 г. до 28.02.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4