Решение № 1036 от 23.09.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Кюстендил, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520100764 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 3598/25.03.2025 г., подадена от М. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, кв. *******, ул.

*********** №**, ап. **, чрез адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес:

*******************, против „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г, представлявано от К. И. К..

В исковата молба се сочи, че на **.**.****г. ищцата сключила с ответника Договор за паричен заем ************************, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 1 600 лева. В договора било посочено, че ГЛП ще бъде в размер на 40,32 %, а ГПР ще бъде в размер на 49,44 %. Срокът за погасяване на заема бил 60 седмици при 30 погасителни вноски. В чл. 1, ал. 2 - ал. 4 от договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, съгласно която на кредитополучателя била начислена допълнителна такса в размер на 943,50 лева, която да бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал. 1 било уговорено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия, или банкова гаранция.

При неизпълнение било уговорено заплащането на неустойка в размер на 628,80 лева.

Ищцата твърди, че посочените такса и неустойка били включени в погасителния план, като по този начин действителната цена на отпуснатия заем всъщност била в размер на 3 590,40 лева.

Сочи се, че ищцата е сключила и договор за застраховка при посредничеството на ответното дружество като на **.**.**** г. заплатила сумата от 100 лева на 1 ответника, представляваща дължима застрахователна премия, поради което действително усвоената от нея сума била в размер на 1 500 лева, но се заявява, че М.

К. не може да представи застрахователна полица. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ищцата е заплатила сума в общ размер на 2 692,23 лева, от които: 1 317,44 лв. директно на заемателя, видно от приложени приходни касови ордери, а остатъкът от 1 374,79 лв. – чрез рефинансиране на задълженията й по сключен с ответника Договор за паричен заем ***************** г., съгласно чл. 2, ал.

1 от който договор страните се договорили да се рефинансира текущия заем на заемателя, както и да бъде погасено изцяло задължението по Договор за паричен заем КИД ******** от **.**.**** г. в размер на 1 374,79 лв. В ал. 2 от същия член било обективирано изрично изявление на страните за прихващане на насрещни изискуеми вземания, след извършване на което задължението на заемателя по рефинансирания договор било изцяло погасено, а заемодателят изплащал на заемателя остатъка от заемната сума. Сочи се, че заемодателят погрешно е изчислил посочения в чл. 2, ал. 1 от рефинансиращия договор размер на остатъчното задължение, доколкото ефективно усвоената от ищцата заемна сума след удръжката за рефинансиране се равнявала на 925,21 лв., тоест остатъкът се равнявал на 1 474,79 лв., а не на 1379,79 лв.

Ищцата твърди още, че притежава качеството „потребител“ и приложимият закон към процесното правоотношение бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Не било посочено кои конкретни разходи се включват при формиране на ГПР, което водело до неяснота за потребителя относно размера му и начина на определяне. Цитирана е подробна практика в горния смисъл.

По отношение на таксата за експресно разглеждане, ищецът счита клаузата, предвиждаща същата, за нищожна на основание чл. 21 ЗПК като противоречаща на добрите нрави и разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същата не била включена в ГПР и по този начин била заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не на последно място, с начисляването на таксата не следвало да се цели обогатяването на лицето, предоставящо услугата, предвид че заедно с начислената неустойка, представлявали сума почти идентична със стойността на отпуснатия заем. По този начин безспорно се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост, като се стигнало до оскъпяване на заема.

По отношение на неустойката за непредоставяне на обезпечение са изложени следните твърдения: същата била нищожна, доколкото накърнявала добрите нрави, излизайки извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита се, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Наред с това, се приема, че с въпросната клауза за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали вреди. Било налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, а това било недопустимо.

Ето защо се поддържа искане съдът да прогласи за недействителен Договор за паричен заем ************************, сключен между М. И. К. в качеството й на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД като кредитодател, на основание чл. 26, ал.

1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗЗП, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли горния иск, се предявяват 2 следните кумулативно съединени помежду си искове:

1./ за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем ************************, уреждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД или на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави.

2./ за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем ************************, уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД или на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави.

Горните (главния и предявените в условията на евентуалност искове) обективно и кумулативно съединени с искане да се осъди „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на М. И. К. сумата в размер на 1 092,23 лв. като платена без правно основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Претендират се и сторените разноски, в т.ч. тези, дължими, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно приложен списък на разноските.

Цитирана е практика в защита на тезата, че при отхвърляне изцяло или отчасти на предявените искове отговорността за разноски не следва да се възлага на ищеца като потребител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се твърди, че същата е нередовна поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Не била посочена и банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, за която да е видно, че е учредена съгласно чл. 39 от ЗАдв. Ответникът намира, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес у ищцата, тъй като осъдителният иск за връщане на недължимо платена сума съдържал и искане за установяване на спорното право, тоест съединяването на установителен с осъдителен било недопустимо поради идентичност на предмета на спора. Цитирана е съдебна практика в този смисъл и се сочи, че процесуалното поведение на ищцовата страна представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване с присъдените разноски за сметка на ответника. Поради превратното упражняване на права се иска съдът да прекрати производството по установителните искове като недопустимо.

Твърди се, че договорът е действителен и в същия коректно е посочен размера на приложимия ГПР. На следващо място, досежно съществото по спора, намира следното: счита се за неоснователно твърдението, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане, била нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази насока. Посочената клауза не заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид че се касаело за допълнителна услуга, предоставена по волята на ищцата. Не били нарушени принципите на добрите нрави и на добросъвестността, доколкото ищцата била надлежно информирана за параметрите на договора и сама е преценила да се възползва от посочената услуга вместо да изчака изтичането на стандартния десетдневен срок.

Досежно неустойката ответникът счита, че не била нищожна и не противоречала на добрите нрави като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че дори да се приеме тезата, че неустойката е прекомерна, същата следвало да се намали, а не да се прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Обосновава се 3 твърдението, че целта на посочената неустойка била да дисциплинира длъжника да изпълни своите договорни задължения по предоставяне на обезпечение, предвид че неизпълнението на посоченото задължение сериозно би увредило интереса на ответника като заемодател с оглед на основния му предмет на търговска дейност.

Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, доколкото посоченият размер на неустойка не следвало да се включва в ГПР. Изискуемостта на неустойката настъпвала след сключване на договора, поради което към момента на постигане на съгласие между страните същата не се дължала и не следвало да се инкорпорира в ГПР. Ищцата не се възползвала от гарантираната в чл. 29 ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок след като е разбрала за невъзможността си да изпълни задължението по чл. 4, ал. 1 от договора. Твърди се, че клаузите, предвиждащи такса за експресно разглеждане и неустойка не са неравноправни, тъй като били индивидуално уговорени. Поддържа се, че не са налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск и същият не е доказан, поради което следва да бъде отхвърлен, наред с акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД. Иска се исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено като недопустимо, алтернативно исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В случай, че съдът уважи исковите претенции, се твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, тъй като последната не е материално затруднено лице. В случай, че такова бъде присъдено се иска да не бъде начисляван ДДС върху определената от съда сума, която да бъде съобразена с фактическата и правна сложност на делото и да бъде под предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размер, който не е обвързващ за правораздавателния орган. Иска се да се приеме, че исковете са предявени за защита на един материален интерес, поради което да не се присъжда адвокатско възнаграждение по всеки отделен иск, в случай че претенциите бъдат възприети за основателни.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а ответникът поддържа съображенията, изложени в отговора посредством предварително депозирана молба в този смисъл.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представените писмени доказателства, в т.ч. Договор за паричен заем ********-**.**.****г., че между ищеца и ответника „Вива Кредит“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 36 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0c0410c-22e4-4fd9-ad3f-8012833b47ba