Решение № 264374 от 01.07.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 01.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.

ЧЛЕНОВЕ: К. АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: И.

КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7659 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 72901 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 59027/2017 г. по описа на СРС,64 с-в е допусната съдебна делба на АПАРТАМЕНТ в град София, Район Средец, ул.*******, построен на целия партерен етаж от сградата, със застроена площ от 192 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка със стълбище, при граници на имота: стълбище към другите етажи и невъзстановена част от сградата, от север и изток – двор, от юг – улица *******, заедно с мазе към апартамента, находящо се в североизточната ъглова част от сградата с площ от около 10 кв.м. при граници: от север и изток – двор, от юг и запад – коридор на мазетата на д- р М.Л.и Р.Л., заедно със 130/460 ид.ч. от тавански помещения, находящи се таванския етаж на сградата и толкова от останалите общи избени помещения, заедно със 130/460 ид.ч. от общите части на сградата, както и със съответните ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 1058 кв.м., съставляващо имот със стар планоснимачен № 14 (нов № 10), кв.393 по плана на гр.София, местност „Център“, който апартамент по кадастрална карта представлява самостоятелен обект с идентификатор *** между И.В.П., ЕГН **********, Б.И.З., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, всички с адрес ***, при следните права:

1/ И.В.П. – 1/3 ид.част

2/ Б.И.З. – 1/3 ид.част и

3/ Р.И.П. – 1/3 ид.част.

С постановеното решение е отхвърлен иска за делба на гореописания недвижим имот, предявен от И.В.П., ЕГН **********, Б.И.З., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** ***.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Столична община, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Излагат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка по спора и неправилно формирани въз основа на това изводи. Според въззивника, Столична община се легитимира като собственик на самостоятелен обект- жилище /гарсониера/, намиращо се на ул.И. *******, състоящо се от стая, антре и клозет с площ от 24 кв.м. на първи етаж в сградата, мазе под стълбището, 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и 6/300 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 1053 кв.м., за което е съставен АОС № 959/22.10.2014 г. вписан в Служба по вписванията. Според жалбоподателя имотът е обособен като самостоятелен обект въз основа на съдебна делба по протокол от 05.05.1974 г. по гр.д.№ 1184/1974 г. на СРС, 7 с-в вписан в книгите за вписвания, нотариален акт № 185/1975 г. и нотариален акт № 106/1992 г. Поддържа, че между страните не е бил налице спор относно правата на собственост на Столична община спрямо това жилище, находящо се на партера на сградата. Спор между страните е бил налице за това дали Столична община притежава реален обект от партерния етаж или идеални части от правото на собственост върху него. В случая чрез събраните доказателства е установено, че Столична община е собственик на самостоятелен обект, находящ се на партера на сградата съгласно даденото описание, като с постановеното решение съдът е въвел спор какъвто между страните не съществува и не е отчел постигнатите между страните съдебни спогодби. Съдът е приел, че не е налице такова фактическо обособяване на двустайно жилище с площ от около 102 кв.м. през 1965 г. без вещите лица да са изследвали този въпрос към този момент. Същите са изследвали въпроса към 1974 г.-1975 г. Освен това с извършената на 23.07.1965 г. съдебна спогодба, /одобрена от съда/ е направено парично уравнение на дяловете между съделителите Б.Л.и Р.М.и Д.М.. Поддържа, че в резултат на тази делба от 1965 г.

Б.Л.и Р.М.продават на Ч.А.с нот.акт № 10/1965 г. ¼ от собствения им апартамент в югозападната част на партерния етаж на описаната триетажна сграда построен на около 102 кв.м., който граничи с апартамента на Д.М.. Неправилно съдът е приел, че делбата от 1965 г. е нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Неясен е изводът на съда, че Ч.А.не притежава дори идеални части от имота след прехвърлителната сделка, поради което не е придобил права върху самостоятелен обект и след делбата от 05.05.1974 г. Именно при тази делба от 1974 г. Ч.А.получава в дял първи жилището – гарсониера, състоящо се от една стая, антре и клозет с площ 24 кв.м. обособено от делбения съд заедно с мазе под стълбището, 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и 6/300 ид.ч. от поземлен имот, като дял втори се отрежда за Б.Л.и Р.М.. Тези дялове са обособени и след заключение на вещото лице, което е дало своето становище за поделяемост на имота на два дяла, като официално е било извършено и поделянето му от техническите власти. Неправилно с постановеното решение СРС е приел, че обособяването на тези два обекта противоречи на действащите към този момент Строителни правила и норми /1959 г./. За обосноваване на този извод съдът не е съобразил становището на в.л. инж.С.К., че при разделяне на заварени жилища с оглед да се образуват повече жилища се допуска по изключение с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градски народен съвет, новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята да не отговаря на действащите норми – чл.38, ал.4 от Строителните правила и норми /обн. ДВ, бр.75/18.09.1959 г., изм. бр.13/1965 г./. Идентични констатации и изводи е направила и вещо лице Б.в своето заключение позовавайки се на правилата на чл.2, ал.1, т.4 и чл.2, ал.4 от Наредбата за площите и елементите на жилищата /обн.ДВ, бр.101/21.12.1973 г./. С оглед това изводът на съда, че делбата от 1974 г. противоречи на закона е неправилен и несъобразен с материалния закон. Поддържа, че този самостоятелен обект е бил такъв и се е ползвал самостоятелно в периода 1974 г.-2017 г., когато ищецът я приобщава без съгласието на Столична община към другия апартамент. От своя страна обявяването на сградата за паметник на културата става след 1974 г., където отново този обект е посочен като самостоятелен. Освен това поддържа, че жилището е търпим строеж по см. на § 16 от ПЗР на ЗУТ.

Моли за отмяна решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за делба срещу Столична община, като бъде отхвърлен иска за делба, поради това че Столична община е собственик на описания имот, за което обстоятелство е съставен АОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П., с който въззивната жалба се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излагат, че районният съд правилно е възприел фактите по спора и е приложил правилно материалния закон. Съдебната спогодба от 1965 г. е нищожна поради противоречие със закона, а делбата от 1974 г. е нищожна поради невъзможен предмет. С оглед това Столична община не се легитимира като собственик на самостоятелен обект, находящ се на партера в сградата.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно нормата на чл.

269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбите.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че извършената на 23.07.1965г. съдебна спогодба на партерния етаж на сградата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл.39, ал.2 ЗС, доколкото поставеното в дял на Б.М.Л.и Р.М.Л. не е отговаряло на изискванията за самостоятелно жилище. Поставеното им в дял жилище в спогодителния протокол от 23.07.1965г. е описано като жилище, състоящо се от две стаи и сервизни помещения с площ около 102 кв.м., като не установява конкретно тези сервизни помещения да са включвали самостоятелна кухня или кухненски бокс, клозет и избено или таванско помещения, без които помещения не може да става въпрос за обособяване на самостоятелно жилище – чл.155 от Правилник за планово изграждане на населените места (обн. ДВ. бр.51 от 02.03.1950г. и отм.), съгласно която норма всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, килер и зимнично и таванско помещение, каквито изисквания са налице и съгласно пар.38 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959г., отм.). Приел е че от събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на вещите лица по съдебно – техническа експертиза (основно и допълнително) не се установява да е имало такова фактическо обособяване на двустайно жилище с площ около 102 кв.м.

При това съдът е приел, че въз основа на съдебната спогодба от 23.07.1965г. Б.Л.и Р.Л. не са се легитимирали като собственици на самостоятелен обект на правото на собственост. Целта на извършената през 1965г. делба не е постигната – съсобствеността не е прекратена чрез получаване на дял в натура или парично уравнение, поради което последните са останали носители на ид.ч. от партерния етаж на триетажната къща, а не от посочения несамостоятелен обект. Приел е че макар със сделката от 1965г. в полза на Ч.А.последните да са извършили разпореждане с ид.ч. от двустайното жилище от 102 кв.м., което, както е приел съда, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тази сделка е нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/2014г. по тълк.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС.

С оглед това съдът е приел, че Ч.А.не е придобил права на собственост върху обект, който не съществува, представляващ гарсониера, състояща се от една стая, антре и клозет с повърхност от 24 кв.м., при граници: улица *******, двор, стълбище и жилище на Б. М. и Р.М.. Поради това и същият не е могъл да придобие такива самостоятелни права при извършената делба със съдебна спогодба от 20.08.1974 г. и да прехвърли такива права на 23.01.1975 г. с договор за замяна в полза на К. М. М.. Съответно последната не е могла да прехвърли собствеността върху такъв обект на своята дъщеря Е.Х. И., която е починала на 01.06.2009 г. без да остави свои наследници. Именно така, съдът е приел, че Столична община не се легитимира като собственик на такъв несъществуващ обект по силата на чл.11 от Закона за наследството независимо от съставен на посоченото основание акт за общинска собственост. С оглед това е приел, че описания имот е съсобствен между съделителите И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П. при квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, като е отхвърлил иска за делба срещу Столична община.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производствотo e по реда на чл.341 и сл. ГПК и е образувано по предявени от И.В.П., Б.И.З. и Р.И. *** по чл.34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот представляващ: апартамент, находящ се в град София, Район Средец, ул.*******, построен на целия партерен етаж от сградата, със застроена площ от 192 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка със стълбище, при граници на имота: стълбище към другите етажи и невъзстановена част от сградата, от север и изток – двор, от юг – ул.И. *******, заедно с мазе към апартамента, находящо се в североизточната ъглова част от сградата с площ от около 10 кв.м. при граници: от север и изток – двор, от юг и запад – коридор на мазетата на д-р М.Л.и Р.Л., заедно със 130/460 ид.ч. от тавански помещения, находящи се таванския етаж на сградата и толкова от останалите общи избени помещения, заедно със 130/460 ид.ч. от общите части на сградата, както и със съответните ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 1058 кв.м., съставляващо имот със стар планоснимачен № 14 (нов № 10), кв.393 по плана на гр.София, местност „Център“, който апартамент по кадастрална карта представлява самостоятелен обект с идентификатор ***.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0bffd41-7416-4dc7-b0fb-b9a098f1ad93