Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 29 от 04.11.2026, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
88/2026
Подписан
04.11.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.2 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Чепеларе, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200088 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0373-000079 от 27.03.2026 год. издадено от М. Б. Д. – Началник РУ-Чепеларе при ОД МВР-Смолян, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР.

В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за липса на доказателства за извършено нарушение, както и че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в посочването на различни дати в АУАН и НП, на които е извършено нарушението и липсата на посочени данни за автомобила, който е изпреварен. Жалбоподателя навежда твърдения, че не е извършил изпреварване, а заобикаляне на спрял автомобил. С оглед изложеното се иска съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, се представлява от упълномощеният юрк. Н. Ш., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.03.2026 г. около 15,25 ч. свидетелите Р. С. и Г. Щ. - служители на РУ Чепеларе, изпълнявали служебните си задължения, осъществявайки пътен контрол на територията на гр.Чепеларе. По това време полицейските служители се намирали в гр.Чепеларе на ул.

„Васил Дечев“ до дом с административен №85, където забелязали движещият се по улицата лек автомобил марка „*****“ с рег. № ******. Автомобилът се движел в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив, като на правата отсечка в участъка от кръстовището с ул.

„Спортна“ и с ул. „Първи май“, изпреварил друго МПС, в който участък изпреварването било забранено. Забраната била въведена с пътен знак В24, поставен на пътя след кръстовището с ул. „Спортна“. Полицейските служители го последвали веднага с патрулния автомобил, като няколко метра по надолу по същата улица подали звуков и светлинен сигнал и автомобилът бил спрян, а при извършената проверка установили, че водачът е жалбоподателя Ц., който пътувал сам в колата.

Св. С. съставил АУАН Серия GA №4850815 от 06.03.2026 год. срещу Ц. за това, че на 06.03.2026 год. около 15,25 ч. в гр.Чепеларе, на ул. „Васил Дечев“ в участъка от кръстовище с улица „Спортна“ до кръстовище с улица „Първи май“, в посока към гр.Пловдив, водачът предприема и извършва изпреварване на друг автомобил след поставен пътен знак В24 (забраняващ изпреварването на МПС), поставен след кръстовище с ул. „Спортна“. Водачът 1 не съобразява поведението си с указанието на пътния знак, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, той го подписал и получил копие от него, като същият не депозирал писмени възражения.

На 27.03.2026 год. е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган възприел изцяло изложената в акта фактическа и правна обстановка и наложил глоба в размер на 25,26 евро / 49,99 лева на основание чл.183 ал.2 т.6 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.С. и Щ., че водачът Ц. е изпреварил друго МПС в зоната на действие на пътен знак В24. Полицейските служители еднозначно сочат, че в участъка е имало въведена подобна забрана за изпреварване с пътен знак В 24, поставен след кръстовището с улица „Спортна“ и непрекъсната пътна линия на платното, както и че автомобилът, който бил изпреварен бил в движение, а не бил спрял, като показанията им следва да се кредитират изцяло.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, предвид на следното:

Обжалваното НП и съставеният АУАН са съставени от компетентни органи в рамките на делегираните правомощия от МВР, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на МВР.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. За нарушаване на същата разпоредба е предвидено налагане на глоба за водача в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП, когато изпреварването не създава опасност за движението.

При така установената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установен фактът на извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същото се явява подкрепено и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят Ц., като водач на лек автомобил, не е съобразил поведението си с пътните знаци, като е изпреварил МПС на пътен участък след въведена забрана за изпреварване с пътен знак В24, с което е нарушил нормата на чл.6, т.1 ЗДвП.

Макар жалбоподателят да оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП и възприети от съда, твърдейки че извършената маневра е заобикаляне на МПС, а не изпреварване, то същият не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка, поради което и съдът намира, че твърденията на същият се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение. В случая не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив - посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. С. и Щ., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от източници, които са непредубедени.

Неоснователни са доводите в жалбата, че в АУАН и НП са посочени различни дати на нарушението. В акта и наказателното постановление е посочена ясно и недвусмислено датата на нарушението, а именно че то е извършено на 06.03.2026 год., като нито в АУАН, нито в НП фигурира друга различна дата.

Неоснователни са и доводите за процесуално нарушение поради непосочването на моторното превозно средство, което било изпреварено. За да е съставомерно нарушението е достатъчно да е установено изпреварването на МПС, като законът не въвежда изисквания за неговата индивидуализация. Съдът счита, че липсата на данни за изпревареният автомобил по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение е извършил, поради което следва да се приеме, че не е допуснато процесуално нарушение.

2

Извършеното нарушение, съгласно чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП се наказва с глоба от 50 лева / 25,56 евро, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране и индивидуализация от страна на съда.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като вмененото нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. С оглед на това, конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН заради значимостта на охраняваните интереси с нарушената материалноправна разпоредба.

Ето защо напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, предвид горните съображения и неоснователността на наведените възражения, поради което съдът формира извод за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление № 26-0373-000079 от 27.03.2026 год., издадено от Началника на РУ - Чепеларе, като законосъобразно и правилно.

При това положение в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,47 евро /равняващи се на 130 лева/, съобразно чл. 27е от НЗПП.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0373-000079 от 27.03.2026 год., издадено от М. Б. Д. – Началник РУ-Чепеларе при ОД МВР-Смолян, с което на И. Д. Ц.

********** е наложена глоба в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл.183 ал.2 т.6 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Д. Ц. **********ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР - Смолян на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН направените разноски по делото в размер на 67,47 евро – юрисконсулстко възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.

3