Решение № 12301 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12301 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110126441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния съвет срещу М. А. И. с ЕГН:**********, Б. А. Д. с ЕГН:********** и Д. Х. П. с ЕГН:********** с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат суми както следва:

1. М. А. И. с ЕГН:********** - 946,11 лева, от които 782,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от м.05,2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12,2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 157,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 5,67 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,36 лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.

2. Б. А. Д. с ЕГН:********** - 946,11 лева, от които 782,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в гр.С..... за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 157,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 5,67 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,36 лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.

3. Д. Х. П. с ЕГН:********** - 1892,22 лева, от които 1564,12 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 314,05 1 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 11,34 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,72 лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицата са клиенти на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба като са направени различни възражения.

М. А. И. счита, че не е станала собственик на процесния недвижим имот, тъй като се е отказала от наследството на П. Х. Д.а. Ето защо моли исковете по отношение на нея да бъдат отхвърлени. Представя удостоверение за вписан отказ от наследство.

Б. А. Д. счита исковете за неоснователни като оспорва качеството си на потребител.

Оспорва да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Д. Х. П. оспорва количеството на доставената топлинна енергия. Сочи че начислените суми не отговарят на действителното потребление. Сочи, че в процесния недвижим имот е доставяна топлинна енергия единствено за подгряване на топла вода, но същият е реално необитаем и е с нулево потребление. Иска допускане на топлотехническа експертиза.

Д. Х. П. с ЕГН:********** е починала в хода на производството и на нейно място е конституиран синът А. С. И. ЕГН **********.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната 2 сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на собственици на процесния имот.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.

117 ЗТСУ от 04.04.1988г. е видно, че Е. Х. П. придобила собствеността на топлоснабдения имот.

По делото е представено удостоверение за наследници на Е. Х. П. от което е видно, че тя е починала на 31.12.2006г. и оставила наследници еднокръвната си сестра Д. Х. П. и родната си сестра П. Х. П..

П. Х. П. починала на 06.12.2017г. и оставила за наследници Б. А. Д. и М. А. И..

По делото е представено удостоверение за вписан отказ на М. А. И. от наследството на П. Х. П..

Следователно наследници на Е. Х. П. остават полукръвната сестра Д. Х. П. и сестриния син Б. А. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗН Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Третата алинея на чл. 8 допълва, че еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Следователно Д. Х. П. е придобила 1/3 идеална част от наследството на Е. Х. П..

Другите 2/3 идеални части са придобити от П. Х. П..

3

Доколкото обаче М. А. И. се е отказала от наследството на П. Х. П. същата не е клиент на топлинна енергия, при което собственици остават Д. Х. П. (починала в хода на производството) и Б. А. Д..

Неоснователно е възражението на Б. А. Д. относно липсата на облигационна връзка, тъй като облигационната връзка тъй като както беше посочено по-горе облигационната връзка възниква по силата на презумпцията на чл. 153 ЗЕ и по силата на качеството му на собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.

За целта на настоящото производство се установява че ответникът е собственик на процесния период от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е признал собствеността върху процесния недвижим имот.