Решение № 3848 от 07.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110105756 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Л. И., действаща чрез адв. Р. Ж., срещу О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В., действащо чрез юрк. С. Ц., първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 1./ сумата от 4 535.12 лева, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 г. след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на прослужени последните десет години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и 2./ сумата в размер на 1094.82 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 01.01.2020 г. до 08.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че въз основа на трудов договор № 41/30.01.2013 г. ищцата била назначена при ответното дружество на длъжността „главен готвач“, с място на работа „детска кухня *“, с първоначално уговорен шестмесечен срок за изпитване, като считано от 01.08.2013 г. трудовият договор станал такъв за неопределено време. Излага, че съгласно подписаното между страните допълнително споразумение № 175/27.02.2019 г., основното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 683.00 лева, а към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, допълнителното възнаграждение за трудов и професионален стаж на същата било в размер на 66% от основното възнаграждение.

Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 38/06.11.2019 г., поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заповедта било определено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати.

Ищцата излага, че от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е работила в „С. и с. д.“ ЕАД – гр.

В., първоначално на длъжност „помощник готвач“, а впоследствие като „готвач в детска кухня № *“, като твърди, че едноличен собственик на капитала на търговското дружество е 1

О. В.. Сочи, че трудовото правоотношение със „С. и с. д.“ ЕАД – гр. В. било прекратено със заповед № 62/30.01.2013 г. на ликвидатора на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, поради закриване на предприятието.

Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение със „С. и с. д.“ ЕАД – гр.

В., считано от 01.02.2013 г., и сключване на нов трудов договор с Общинско предприятие „К. з. д. х.“ на същата дата, било само формално, тъй като работното място и трудовите й задължения останали непроменени. С оглед на горното излага, че трудовият й стаж при ответното дружество следва да се счита за непрекъснат за периода от 14.03.1979 г. до 06.11.2019 г. и твърди, че й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни работни заплати. Претендира и лихва за забава върху сумите за периода от 01.01.2020 г. до 08.05.2022 г.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните бил сключен процесният трудов договор, както и че същият бил прекратен на соченото основание. Не оспорва твърдението на ищцата, че в периода от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е работила в „С.“ ЕАД. Не оспорва, че за последната е възникнало право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, но твърди, че й се полага такова в размер на две брутни работни заплати. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че през последните 10 години ищцата е работила при един и същ работодател, като поддържа, че по отношение на двете дружества, а именно „С.“ ЕАД-гр. В. /предходния работодател/ и ОП „К.“ при О. В. /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ/ не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ, т.е. ищцата не е работила при един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Сочи, че със Заповед №62/30.01.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със „С.“ ЕАД, поради закриване на предприятието, а със сключения между страните по делото трудов договор № 41/30.01.2013 г. е възникнало ново трудово правоотношение между последните. Излага се, че след създаване на търговски дружества, същите стават самостоятелни гражданскоправни субекти, а правомощията на общината са само в качеството й на едноличен собственик на капитала, като последното не променя факта, че дружеството е търговец по смисъла на ТЗ и не представлява организация на бюджетна издръжка. Сочи се, че за разлика от търговското дружество, общинското предприятие представлява структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност или правосубектност, като подчертава, че „С.“ ЕАД не е организация на бюджетна издръжка за разлика от Общинско предприятие „К. з. д. х.“.

Ответникът оспорва и иска за лихва, доколкото излага, че вземането е акцесорно, а неоснователността на иска досежно главното вземане обуславя недължимостта и на вземането за лихва.

По същество се моли съдът да отхвърли исковете изцяло.

В хода на о.с.з. ищцата, редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.

Р. Ж., чрез който поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за о.с.з., представлява се от юрк. С. Ц., чрез която поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и писмения отговор, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от 2 тези факти, които се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК.

Фактите по делото са следните:

Ищцата през периода от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е престирала работна сила в полза на „С. и с. д.“ ЕАД /“С.“ ЕАД/ - гр. В. на длъжност „готвач“ в детска кухня № *, което дружество е прекратило търговската си дейност с ликвидация, за което от Общински съвет В. е взето решение по правилата на ЗМСМА, а именно решение № 577-9 по Протокол № 10/26,27.07.2012 г., като трудовото правоотношение с това дружество е преустановено, считано от 01.02.2013 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, поради „закриване на предприятието“.

Между ищцата и ответника е сключен трудов договор № 41/30.01.2013 г., по което трудово правоотношение ищцата е заемала длъжността „главен готвач“ с място на работа „детска кухня *“ с последно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 683.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 64.5% от основното – или 440.54 лева.

Не се спори между страните, че ищцата е заемала една и съща длъжност при „С.“ ЕАД – гр. В. и О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В. /ОП „К.“ – гр. В./, включително, че е работила на едно и също работно място като сграден фонд, техника и материали.

Не се спори, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено със заповед № 38/06.11.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.11.2019 г., която заповед е безспорно, че е надлежно връчена на ищцата и неоспорена от същата.

Безспорно е също по делото, че на ищцата й е определено и изплатено от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, чийто размер е 2 267.56 лева.

Не се спори по делото, че претеднираното обезщетение в размер от 4 535.12 лева е правилно изчислено.

От ангажирания по делото Протокол № 10/26,27.02.2012 г., от заседание на Общински Съвет - В. се установява, че е взето решение № 577-9 за прекратяване чрез ликвидаци на „С. и с. д.“ ЕАД – гр. В.. Видно е от протокол № 10/04.08.2016 г., че е приет окончателен ликвидационен баланс към 18.07.2016 г., пояснителен доклад към баланса и отчет от ликвидатора. Взето е също и решение № 578-9 за създаване на Общинско Предприятие „К. з. д. х.“ с предмет на дейност: приготвяне на храна за деца от 10-месечна до 3-годишна възраст съобразно изискванията за рационално и диетично хранене в кърмаческа и ранна детска възраст за деца от неорганизирания контингент /непосещаващи детски ясли и яслени групи в ОДЗ/, осигурява транспорт и разнос на храната от майките-кухни до разливочните пунктове и от кухните на детските ясли до яслените групи в ОДЗ, оказване на методическо ръководство на детските ясли и яслени групи, осигуряване на квалифициран персонал. Взето е решение за приемане на правилник на общинското предприятие /ОП/ и е взето решение за определяне на бюджет на ОП.

От доклада относно окончателната ликвидация от 15.07.2016 г., изготвен от ликвидатора М. М. е видно, че при възникване на ОП „К.“ новото предприятие е нямало договори за обществена поръчка и не е можело да започне да работи и да храни децата на гр. В., и се е наложило “С.“ ЕАД-в ликвидация да работи. До 31.01.2013 г. „С.“ ЕАД работило като нормално дружество, а от 01.02.2013г. освободил целия персонал, който бил назначен в ОП „К.“, с което не прекъснала дейността с храненето на децата. Към 20.08.2013 г. ликвидаторът установил неплатени суми от ОП „К.“ на стойност 57 491.39 лева за получени хранителни продукти, за получено работно облекло, за получени ГСМ, за получен амбалаж, материали, авточасти, резервни части, строителни материали, консумативи.

3

Налице са неизплатени наеми за ползване на ДМА /сградов фонд/, невърнати активи от бившия прокурист на дружеството. С решение на ОбС-В. от 04.02.2015 г. е взето такова за опрощаване на вземането на дружеството от ОП „К.“ във връзка с доставените продукти.

Ликвидаторът е правил опити да бъдат освободени отдадените под наем обекти на „С.“ ЕАД в ликвидация, но по решение на кмета на О. В. не са били извадени наемателите от обектите. Към м.юли 2016 г. е изготвен окончателен ликвидационен баланс, който да бъде предложен на вниманието на ОбС-В. за вземане на решение за приключване на ликвидацията.

С приемо-предавателен протокол от 01.05.2016 г. ликвидаторът е предал досиетата на напусналите „С.“ ЕАД служители в периода от 2007 г. до 2013 г., ведно с опис. Видно е от същия, че през 2013 г. масово са прекратени трудовите договори на служителите, включително и на ищцата, считано от 01.02.2013 г.

С приемо-предавателен протокол от 07.07.2016 г. са предадени от ликвидатора на „С.“ ЕАД в ликвидация на О. В. недвижими имоти, сред които помещения на детските кухни в * и * и помещението на * /където е регистриран адреса на управление на ОП „К.“/ и движими вещи.

Видно е от ангажираната справка от ТР, че на 21.09.2016 г. търговецът „С.“ ЕАД е заличен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск за главното вземане – обезщетение при пенсиониране /гратификация/ е с правна квалификация по чл. 222, ал. 3, изр. 1-во от КТ, а за акцесорното вземане – обезщетение за забава е с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно цитирания законов текст от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.