Определение № 4086 от 24.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4086 гр. Варна, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500728 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 19311/26.07.2024г., подадена от адв. К. М. – особен представител на П. П. К., с искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 659/14.06.2024г. по настоящото дело, като бъде намалено присъденото в полза на К. К. адвокатско възнаграждение, тъй като същото е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и положените усилия от процесуалния представител на въззиваемия.

Депозирана е и молба вх. № 19443/30.07.2024г. от адв. К. М. – особен представител на П. П. К. /допълнение към вече подадената по чл. 248 от ГПК/, в която отправя искане за увеличаване на определеното й възнаграждение до размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в полза на въззиваемия К. К., ако след произнасянето на съда по молбата по чл. 248 от ГПК, същите надхвърлят 400 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от К. П. К., чрез адв. С. К. и адв.

Д. А., в който изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските обективираща искане за намаляване на присъденото в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба, подадена от П. П. К. чрез особения му представител срещу Решение № 336/31.01.2024г., постановено по гр.д. № 4239/2023 г. по описа на ВРС, с което съдът е 1 допуснал да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ........ по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 27.09.2022г., с адрес: гр. Варна, район П..., ул. „К...“, бл.

........, ап. 88, находящ се в сграда с ид. ........1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с ид. ........ предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59,54 кв.м., прилежащи части: изба – 2,20 кв. м. и 0,6798 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ........1.87, ........1.89, под обекта - ........1.70, над обекта – ........1.106, между съделителите при следните квоти: ¾ идеални части за К. П.

К. и ¼ идеална част за П. П. К., на основание чл. 34 от ЗС.

С Решение № 659/14.06.2024г. по настоящото дело Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил П. П. К. да заплати на К. П. К. сумата от 1400 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител във въззивното производство.

В настоящия случай Варненският окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на К. П. К. в последното открито съдебно заседание на 14.06.2024г. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024г., фактура № 0000000405/27.03.2024г. и платежно нареждане от 28.03.2024г. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева.

В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение като е приел, че същото е основателно, съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора, особено във фазата на въззивно обжалване и го е намалил до размер от 1000 лева.

Като съобрази, че претендираното адвокатското възнаграждение е намалено повече от 2,5 пъти по направеното възражение за прекомерност, а минималното такова по чл. 7, ал.

4 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 1500 лева, настоящият състав на ВОС намира, че не следва отново да преразглежда въпроса относно присъдените на К. П. К. разноски в настоящото производство.

По изложените съображения молбата на особения представител по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното решение e неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на направеното в условията на евентуалност искане за увеличаване размера на определеното възнаграждение за особен представител, обективирано в молбата с вх.№ 19443/30.07.2024г. съдът намира следното:

Искането е направено като допълващо подадената молба по чл.248 от ГПК от 26.07.2024г. и в условията на евентуалност от произнасянето по нея. По същността си обаче /и доколкото в съдебното решение не се обсъждат въпроси за размера на възнаграждението 2 на особения представител на въззивника нито се присъждат такива, за да подлежи същото на изменение/ съдът приема, че същото е такова за изменение на съдебния акт, с който е определено възнаграждение в полза на особения представител. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, в това число Определение № 2/05.01.2023г. по ч.т.д.

№ 2637/2022г. на ВКС, I т.о. категорично се приема, че съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждение на особен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, платимо от ищеца, представлява акт за определяне на разноски по делото, следователно подлежи на изменение /допълване/ по реда на чл.248 от ГПК.

В настоящия случай в проведеното открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. адв.

Я.. С....., преупълномощен от особения представител на въззивника П. К. – адв. К. М., е поискал определяне на възнаграждение за въззивната инстанция. С протоколно определение съдът го е сторил като е задължил въззиваемия К. К. да внесе възнаграждение за особен представител в полза на адв. К. М. в размер на 400 лева. Представено е платежно нареждане и въз основа на депозирана молба от адв. М. от 10.06.2024г. в нейна полза е издаден разходен касов ордер за присъдената сума.

Както бе посочено по-горе, макар и да не е постановен по реда на чл. 78 от ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд по реда на чл.248 от ГПК, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение - на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 от ГПК.

В случая актът, с който съдът се е произнесъл по искането за определяне на възнаграждение за особен представител, е протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 20.05.2024г., в което не е направено възражение относно размера на определеното възнаграждение за особен представител. Крайният момент, в който особеният представител може да поиска изменение на определеното му възнаграждение е до края на устните състезания пред съответната инстанция /в случая отново 20.05.2024г./. Следователно срокът по чл.248 от ГПК е започвал да тече от 20.05.2024г. и доколкото молбата за изменение /увеличаване/ размера на определеното на адв. М. адвокатско възнаграждение е депозирана на 30.07.2024г. /повече от два месеца от проведеното открито съдебно заседание/, същата следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19311/26.07.2024г., подадена от адв. К. М.

– особен представител на П. П. К., с искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 659/14.06.2024г. по в. гр. дело № 728/2024г. по описа на ВОС.

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 19443/30.07.2024г. от адв. К. М. – особен представител на П. П. К., в която е отправено искане за увеличаване на определеното в полза на адв. К. М. възнаграждение за особен представител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4