Решение № 5147 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5147 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX граждански СЪСТАВ, в публично засеД.ие на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова ГражД.ско дело № 20225330115029 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Д. А. и А. Е. против М. Г.

М. – Ш. и Ц. Т. М. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да премахнат постройка с предназначение гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***., изграден в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № **, който гараж е с изход към ул. „А.” – на имотната граница със съдения поземлен имот с идентификатор № ***, както и за осъждане на ответните страни да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № **, като преустановят преминаването през имота и паркирането на моторни превозни средства в имота.

В срока за отговор на исковата молба ответните страни М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М. са предявили против Д. А. и А. Е. следните насрещни искове:

- с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Д. А. и А. Е. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да 1 упражняват правото си на собственост по отношение на гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***., изграден в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № 7, които неоснователни действия се изразяват в заключване на вратата на гаража от юг – от ул. „А.”, заключване на малката врата от изток – от страната на двора, препятстване на достъпа на ищците до гаража, както и за осъждане на ответните страни да се въздържат за в бъдеще от осъществяване на такива действия;

- иск с правно основание чл. 64 ЗС за определяне спрямо Д. А. и А. Е. на необходима площ от поземлен имот с идентификатор № ***, необходима за нормално ползване и обслужване на собствения на ищците гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г.

Д.“ № **, на основание констативен нотариален акт за установяване право на собственост. Твърдят, че ответните страни са изгради в имота постройка с предназначение гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***., изграден в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № **, който гараж е с изход към ул. „А.” – на имотната граница със съдения поземлен имот с идентификатор № ***. Поддържат, че гаражът е незаконен и създава пречки на ищците да упражняват необезпокоявано правото си на собственост, тъй като последният е изграден без разрешението на собственика на имота и при липса на учредено вещно право, както и без да са спазени законовите норми за строителство. Твърдят, че през имота на ищците ежедневно преминават пътни превозни средства, които паркират в процесния гараж, без наличие на право на строеж или право на преминаване или друго пълно или ограничено вещно право, респ. облигационно право. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М. са депозирали отговори на исковата молба чрез адв. Й., които са с идентично съдържание и с които се излагат съображения за неоснователност на исковата молба. Твърдят, че наследодателят на ответните страни Г. Б. М. – по време на брака си с 2 ответната страна Ц. Т. М., е придобил от държавата право на собственост върху жилище, находящо се на таванския етаж от жилищна сграда, построена върху държавен имот с пл. № **, от квартал 99 – стар по плана на II градска част с адрес гр. П., ул. "Г. З"**, по силата на договор от ** г. за продажба на държавен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд. Сочат, че с договора в полза на техния праводател се е прехвърлило и правото на строеж върху държавно дворно място по смисъла на чл. 15, ал. 3 (отм.) ЗС, в обема на което се включва правото да се построи сграда върху земя собственост на държавата, включително и необходими второстепенни постройки и гаражи, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Сочат, че гаражът е изпълнен въз основа на одобрен проект и Разрешение за строеж № 219/20.11.1971 г., като съгласно Удостоверение № 94006-25455/25.01.2010 г. на Община Пловдив гаражът представлява търпим строеж. Сочат, че след смъртта на техния наследодател ответните страни са придобили правото на собственост, както следва – ¼ ид.ч. за М. Г. М. – Ш. и ¾ ид.ч. за Ц. Т. М.. Твърдят, че са собственици на гаража по силата на нотариален акт от 18.02.2010 г., последните имат право да ползват земята, върху която е разположен, поради което действията им не са неоснователни. Поддържат, че от построяването на гаража през 1971 г. до *** г. наследодателят на ищците, заедно със съпругата му – ответната страна Ц. Т. М., са осъществявали спокойно, непрекъснато и несмущавано владение върху гаража, а след 21.06.2005 г. до настоящия момент владението е осъществявано от ответните страни. Оспорват и исковата претенция на ищците, с която се иска да бъдат осъдени да преустановяват преминаването през поземления имот и пребиването в него на моторни превозни средства.

Сочат, че не преминават с моторни превозни средства през имота на ищците и техни моторни превозни средства не пребивават в посоченият имот, като това е и фактически невъзможно, поради разположението на имота и сградите в него. Твърдят, че гаража е с лице и врата от ул. „А.”, така че влизането и излизането от гаража става непосредствено от улицата. Твърдят, че в качеството си на жилище с идентификатор № ***.1.10 и на процесния гараж с идентификатор № *** имат право да ползват земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройките на основание чл. 64 ЗС. По така изложените съображения молят за отхвърляне на предявените искове.

В насрещната искова молба, предявена от М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М., са 3 изложени твърдения, че ищците са собственици на процесния гараж, който е изграден на основание одобрен проект и разрешение за строеж. Сочат, че от около година ответните страни по насрещната искова молба създават пречки за ищците да ползват собствения си гараж като възпрепятстват достъпа им до гаража, заключват вратата на гаража от юг – от страната на ул. „А.”, заключват малката врата от изток – от страната на двора, които врати съществуват от момента на изграждане на гаража през ****г. Сочат, че между собствениците на дворното място и собствениците на гаража не е извършено разпределение на ползването на обслужващия постройките двор и не е определена прилежаща част от гаража съгласно Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.

Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката придобива и право на ползване на земята съобразно предназначението на постройката, което право да осигурява нормален достъп до постройката.

Позовават се на практика на Върховния касационен съд. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срок е постъпил отговор на насрещните искови молби от ответните страни Д. А. и А. Е., в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че ищците по насрещната искова молба М. Г.

М. – Ш. и Ц. Т. М. не разполагат със законово признато право по чл. 64 ЗС, тъй като гаражът е незаконен. Сочат, че нормалният достъп до постройката и нейното поддържане се осъществяват от нейната единствена врата, която е с пряк излаз на ул. „А.”, като за ищците по насрещната искова молба не е налице необходимост от преминаване през дворното място. Считат, че ищците по насрещната искова молба не разполагат със защитимо право на собственост по реда на чл. 109 ЗС. Поддържат, че не пречат на ищците по насрещната искова молба да достъпват и използват незаконния гараж, което последните правят необезпокоявано. Оспорват обстоятелството, че заключват вратата на гаража от ул. „А.”, както и малката врата от страната на двора, която също считат за незаконна. Сочат, че достъпът до гаража следва да се осъществява от вратата на гаража от страната на улицата, а не така – както е най-пряко и удобно за ищците. Твърдят, че входът на жилищната сграда, където се намира жилището на ищците е от ул. „Х. Г. Д.“, поради което с т. 10 от Решение от 18.06.2021 г. на Общото събрание на етажните собственици на сграда с идентификатор № ***.1. с адрес гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **, е прието 4 входът от към ул. „А.” да бъде заключен и да се ползва само от собственици на имота. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, както и насрещни искове с правно основание чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС.

По отношение на главния иск с правно основание чл. 109 ЗС:

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищците Д. А. и А. Е. са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № **, в който е изграден гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***.

От представения по делото констативен нотариален акт за собственост 5 върху недвижими имоти № *** на нотариус В. З., се установява, че ищците Д.

А. и А. Е. са признати за собственици при равни права на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Х. Г. Д.“ № **, с площ от 823 кв.м., както и на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ***.1. – за търговска дейности и жилища. Следователно установява се твърдението на ищците, че последните са собственици при равни права на процесния недвижим имот, в който е изграден гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***, което обстоятелство се установява от приложената по делото скица.

В производството по делото е представена отчуждителната преписка във връзка с отчуждаване на имота в полза на Държавата.

С решение от 03.07.1948 г. на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчуждени от д-р Л. А. втория надпартерен етаж, състоящ се от два апартамента, четири магазина (втори, трети, четвърти и пети, броени от външната входна врата от изток на запад), ведно в 2/3 ид.ч. от терена и общите части от имота на ул. "З" със застроено място от 413, 10 кв.м. и незастроено от 406, 90 кв.м.