Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 5380 от 23.12.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
1053/2014
Подписан
23.12.2014

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286, ал.1 · Търговски закон

Публикувай

Определение №

Номер

Година

2.10.2009 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.02

Година

2009

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Величка Борилова

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20091200100155 по описа за

2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.»Ш. п.» № 4, .4, представлявано от Б. А. Ц., Ч. А.Р. К. от БАК насочена против «З. И., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.»С. Ст.» № 45, представлявано от управителя Г. А. З..

В обстоятелствената част на исковата молба са изложении твърдения, че между страните по делото имало сключен неформален договор за възлагане на строително-монтажни работи /изработка/, без да е конкретизирано кога точно е станало това.

По договора ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, се задължило за извърши срещу заплащане СМР /без да е конкретизирано в какъв срок и дали със свои сили и средства и на кой обект/ общо за сумата от 38 706,67 лв.

Това дружество изпълнило задължението си, като за извършените услуги издало фактури №№ 26/15.07.2008 г., 27/20.08.2008 г., 34/25.09.2008 г. и проформа такава № 9/19.12.2008 г. за извършени СМР, обективирани в протоколи от 08.07.2008 г., 20.08.2008 г., 09.09.2008 г. и 12.12.2008 г., подписани и от двете страни, които фактури следвало да се заплатят в срок до 30 дни от издаването им.

Твърди се, че ответното дружество било извършило частично плащане по първите две от посочените фактури, а по фактура № 34/25.09.2009 г. и проформа № 9/19.12.2008 г. плащане не било извършено.

Твърди се още, че на 12.03.2009 г. ответното дружество било поканено с нарочна молба да плати задълженията си по споменатия договор, но не последвали никакви действия в тази насока.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответнодо дружество да заплати на ищцовото сумата от 38 706,60 лв., представляваща главница по представените фактури, както и сумата от 188,55 лв. мораторна лихва върху същата, считано от датата на получаване на поканата до завеждане на исковата молба, както и законната лихва до пълното й изплащане и сторените по делото разноски.

Като доказателства към исковата молба са приложени: фактури №№ 26/15.07.2008 г., 27/20.08.2008 г., 34/25.09.2008 г. и проформа такава № 9/19.12.2008 г., покана /без дата и изходящ номер/, копие от квитанция за изпращане/получаване на Сити Експрес от 11.03.2009 г., протоколи от 08.07.2008 г., 20.08.2008 г., 09.09.2008 г. и 12.12.2008 г.

Със същата е направено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, изпълнима от вещо лице, което следа като направи съответните справки в счетоводството на двете дружества, да отговори на конкретно формулираните в общо 6 пунка въпроси.

Направено е и искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството за наличие на валидно облигационно отношение между страните по делото – сключен устен договор да изработка, извършени ли са услугите, предмет на фактурите и договора, възразил ли е ответника за извършените услуги от дружеството ищец.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника.

С него предявените обективно съединени искове се оспорват изцяло като неоснователни.

На първо място не се оспорва твърдението на ищцовото дружество, че между страните е бил сключен договор за изработка /за извършване на строително монтажни работи/.

Уточнява се обаче, че ищцовото дружество било предложило две оферти за извършването на тези работи на 01.11.2007 г., като първата включвала предложении цени за труд и материали, а втората – само за труд.

Страните постигнали съгласие “. да изпълни възложените СМР на обекта – апартаментен комплекс «Перун Лодж» гр.Б., със свои сили, средства и материали.

Ето защо ответното дружество не оспорва, че дължало сумите по цитираните в исковата молба фактури, издадени от ищцовото такова, но твърди, че не е извършило пращане по тях, т.к. «Малахит-БГ»ЕООД от своя страна му дължало сумата от 61 893,27 лв., представляваща стойността на строителни материали, които получило от подробно посочените търговски дружества, на подробно посочените цени.

Твърди, че в хода на изпълнение на видовете СМР ищцовото дружество, без знание на ответното, и поради факта, че същото имало дългогодишни добри отношения с другите търговци и добра репутация, е вземало материали от посочените фирми лично или Ч. съдружника Й. В.от «Малешево»ООД и Ч. лица, наети от него по трудов договор – Б.К., Д. Б., Г.Д., за извършваното от него строителство на апартаментен комплекс «Перун Лодж» гр.Б..

Така от «Строителни материали и системи АБО»ООД ищцовото дружество получило материали на обща стойност 28 387,06 лв. /съгласно подробно изброените фактури и стокови разписки/, като фактурите били подписани лично от Б. Ц..

От «Бодрост-96»ЕООД ищцовото дружество получило строителни материали на стойност 6 510,79 лв., съгласно посочената складова разписка и издадена за нея фактура № 1012/27.02.2008 г., както и за сумата от 6 542,93 лв. по фактура 959/19.02.2008 г.

Тези материали били получени от името и за сметка на «З. И., т.к. ищцовото дружество имало неизплатени задължения към двете търговски дружества.

Поради горното и след проведени разговори между управителите на дружествата страни по делото, се постигнало съгласие след като се осчетоводят фактурите, по които “. претендира плащане, да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД.

Т.к. обаче ищцовото дружество предявило претенциите си по съдебен ред, и т.к. с получаването на строителните материали на стойност 41 440,78 лв. от посочените по-горе търговци, осчетоводени и платени от ответното дружество, “. се обогатило неоснователно за сметка на «З. И., за последното било налице правен интерес да направи възражение за прихващане между вземането за тази сума към ищцовото дружество.

Навежда се и че т.к. няма определен ден за изпълнение на задължението на “. щъм «З. И. длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал.2 ЗЗД/, то с предявяването на вземането под формата на процесуално възражение за прихващане същото ставало изискуемо.

Така на осн.чл.370 ГПК се прави искане да приемане на възражението за прихващане.

С отговора е поискано допускане на съдебно-икономическа експертиза, изпълнима от вещо лице икономист, което да отговори на формулираните общо два въпроса.

Направено е искане за приемане като писмени доказателства на описаните в п.2 фактури и складови разписки, както и за задължаване на управителя на ищцовото дружество да се яви лично в с.з., като отговори на конкретно посочените въпроси.

Отделно от това се иска издаване на съдебни удостоверения за пред ОС Благоевград и ТД на НАП Благоевград, както и за допускане на двама свидетели при режим на довежда за установяване на твъредните факти относно постигнатата договореност за прихващане на насрещните вземания на двете търговски дружества по реда на чл.103 ЗЗД, както и получавало ли е ищцовото дружество строителни материали от името на ответното такова от «Бодрост 96»ООД и «Строителни материали и системи АБО»ООД.

В допълнителната си искова молба ищцовото дружество е изразило становище, че оспорва по същество направено възражение за прихващане, т.к. представените от ищцовото дружество фактури, въз основа на които се претендира прихващане с насрещно вземане касаят други обекти, а не предмета на спора, като част от тях са приспадани по извършените между дружествата плащания.

С оглед съдържанието на отговора се приема, че не бил спорен факта на съществуване на облигационно отношение между страните, както и на неизпъленнието на на задължението на ответното дуржество към ищцовота такова на това основание за заплащане на претендираната с исковата молба сума.

Ищцовото дружество не оспорва представените с отговора два броя оферти, като поддържа, че ги е представил на ответното дружество, но твърди, че до започване извършването на СМР на обекта се договорила друга оферта от 07.05.2008 г., подписана и от управителя на «З. И..

Оспорва се твърдението на последното дружество, че договорните отношения между страните са били постигнати в насока, изпълнителя да извърши СМР с негови средства, като закупува материалите сам.

Твърди се в тази насока, че договорът бил сключен при условие, че изпълнителят ще престира само труд, а ответното дружество получило аванс от «Ривал-5»ЕООД за закупуване на материалите по СМР.

Работата по обекта започнала през м.юни 2008 г., като ръководените от ищцовото дружество работнизи изпълнили първите апартаменти, за което имало съставен протокол обр.19.

Оспрова се твърдението на ответното дружество, че ищцовото такова вземало строителни материали от посочените дружества без знанието на «З. И..

Строителни материали били взимании от ищцовото дружество – от управителя или негови представители за други обекти в гр.Б., за които имало сключен договор за изпълнението им от ответното дружество, като ищцовото било подизпълнител.

Оспорва се обстоятелството, че представените с отговора фактури с №№ */27.08.2008 г. на стойност 6 510,79 лв. и */19.02.2008 г. на стойност 6 542,93 са са подписани от управителя на ищцовото дружество и се уточнява, че сбора от двете суми не прави претендираната от ответното дружество като задължение към «Бодрост 96»ЕООД сума от 24 906,43 лв.

Твърди се, че тези фактури са издадени за други обекти, а не за «Перун лодж» Б., а строителните материали в двете фактури касаят периода през м.02.2008 г., когато работата по процесния обект още не била почната.

Ето защо те не касаели възражението за прихващане.

Оспорва се твърдението, че ищцовото дружество е получило от «СМС АБО»ООД П.материали на стойност 28 387,06 лв., като се твърди, че три от фактурите - №№ */11.03.2008 г. на стойност 3 158,50 лв., */28.06.2008 г. на стойност 2 437,50 лв. и */29.09.2008 г. на стойност 2 517,67 лв. също не са подписани от управителя на ищцовото дружество, а от този на ответното – Г. З..

По отношение на три от фактурите – */07.03.2008 г. на стойност 2 480.26 лв., */18.02.2008 г. на стойност 1 333 лв. и */26.02.2008 г. на сотйност 64,80 лв. се твърди, че били платени от ищцовото дружество, след представяне на касов бон, заверен с оригинала от последния от управителя на ответното дружество.